РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Велики Преслав, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200243 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от В. Д. К. с ЕГН **********, с адрес в гр.*****,
срещу Наказателно постановление №22-0323-000084/12.04.2022г., издадено
от Началник Група в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ – Велики Преслав, с което за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргументи
за нарушение на материалния закон. Сочи се, че в случая липсва умисъла като
субективна страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в
условията на евентуалност се сочи приложимост на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като релевира и
допълнителни съображения за отмяна на НП, свързани с допуснато
съществено нарушение при издаване на АУАН, доколкото се сочи, че
жалбоподателят не е управлявал автомобила и не се е движил в посоката,
посочена от актосъставителя и респ.наказващия орган, което прави и
несъставомерно вмененото му нарушение за което се изисква „управление на
нерегистриран автомобил“.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН- РП-
Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в проведените съдебни
заседания, като по делото е депозирано писмено становище от АНО, чрез
неговия процесуален представител.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
1
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 20.11.2021 г. св. М. М. – мл.полицейски инспектор при РУ Велики
Преслав се намирал със служебния си автомобил и свои колеги в с.Троица.
Същият възприел движещ се в посока от с.Хан Крум - по ул.“Хан Аспарух“,
управляван от жалбоподателя К. л.а. „Фиат Улисе“, който спрял
непосредствено срещу служебния автомобил на свидетеля, в близост да
намиращия се там хранителен магазин и водачът на МПС-то слязъл от него.
Тъй като същият бил без регистрационни табели, първоначално било
поискано обяснение от водача му, който заявил че те били преди време
свалени , тъй като го упавлявал с френската си шофьорска книжка и не
представил българската такава. Заявил и че пътува до с.Осмар и е спрял за да
напазарува. Предвид констатираното от полицейските служители, за оказване
на съдействие бил извикан св.М. М. – мл.автоконтрольор при РУ-Велики
Преслав. При пристигането му, същият разговарял с полицейските
служители, възприели движението на посочения автомобил и след като
извършил справка, установила, че МПС-то без поставени на същото
рег.табели, собственост на дружеството „****“ЕООД е със служебно
прекратена регистрация със Заповед за ППАМ, съставил и процесния АУАН
– за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото Заповед за ППАМ от 24.08.2021 г.,
влязла в сила на 14.12.2021 г., със същата за управление на 09.08.2021 г. в
община Средец, на път №79, км. 43+499 на ППС като направоспособен водач
– нарушение по чл.150 от ЗДвП, на жалбоподателя К. е отнето СРМПС и две
регистрационни табели – с номер Н 8572ВР, иззети на 09.08.2021 г. от
съставили АУАН № GA380491 от служители на РУ-Средец.
Във връзка с направените на 20.11.2021 г. от полицейските служители
констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен и на
10.02.2022 г. образувано БП№38/2022 г. за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК. С Постановление от 02.03.2022 г. на прокурор при ШРП
наказателното производство било прекратено поради липса на доказателства
за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според
прокурора на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща
малозначителност на извършеното деяние. Препис на постановлението било
изпратено на началника на РУ - В.Преслав за преценка относно ангажиране
отговорността на В. К. по административен ред за същото деяние.
Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП било
издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което,
изцяло възприел посочената в съставения АУАН от 20.11.2021 г. фактическа
обстановка, като на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз
основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради
2
липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и
кредитира както показанията на свидетелите считайки ги обективни и
достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно
нарушение, респ. наказателното постановление са съставени от компетентни
органи като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата
по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените от защитника на
жалбоподателя нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа на който е
издадено и настоящото НП, водещи до незаконосъобразност на същите.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Действително, актосъставителят св.М. не е свидетел – очевидец на
описаното нарушение, т. е. той не е установил пряко и непосредствено
същото и при пристигането му на място е възприел спряло процесното МПС,
но това са направили вписаните в акта като свидетели-очевидци -
полицейските служители Д. и М., показанията на последният - изцяло
кредитирани от настоящата инстанция и видно от които именно възприетото
движение на процесният автомобил без регистрационни табели е и
предпоставило и поисканото в тази връзка съдействие. Така посоченото от
същия в хода на проведеното въззивно следствие изцяло се подкрепя от
дадените показания за тези обстоятелства на пристигналия в последствие
св.М., както и от останалите събрани доказателства по делото, като в този
смисъл и съдът намира, че в случая не са налице твърдяните нарушения
свързани със съставянето на АУАН, в който е било отразено от фактическа
страна деятелност на жалбоподателя свързана именно с „управление“ на
процесното МПС.
Съдът не релевира и изтъкнатото от страна на жалбоподателя
възражение свързано с допуснати нарушения при съставянето на АУАН
възоснова на който е издадено и обжалваното НП, отразило неправилно
позициониране на автомобила във фиксираната посока.
Това несъответствие настоящия състав не намира за съществено
такова, щото същото да води до пълна невъзможност лицето да разбере какво
нарушение е извършило и коя относима норма от действащото
законодателство следва да бъде приложена и то не е било лишено от
възможността да организира своята защита и да подаде възражения както
3
срещу съставения АУАН, а в последствие и жалба срещу НП, в което са
описани всички необходими съставомерни елемент от обективната страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл и съдът намира, че Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното
нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили
отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Видно от съдържанието на АУАН и от обстоятелствената част на НП,
на В. К. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП са изброени кумулативно
предпоставките на които трябва да отговаря едно МПС за да бъде допуснато
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания
са МПС да са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Словесното описание, дадено в случая от
актосъставителя, а впоследствие възпроизведено и от АНО, сочи на
деятелност, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано,
подлежаща на санкциониране по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, каквато и
правилно е определена от АНО. За прецизност следва да се посочи, че
въпреки безспорно установеното от фактическа страна още на 20.11.2021 г., в
произвоството по БП№38/2022 г., в хода на административнонаказателната
преписка и на въззивното следствие - и управление на процесното МПС от
страна на жалбоподателя без поставени на същото регистрационни табели, то
това не е било обстоятелствено възведено от съотв. органи при съставянето на
АУАН, предвид и което е извън предметния контрол по делото на настоящия
съд, ограничен единствено в пределите на посоченото от фактическа и правна
страна в съставения акт и обжалваното НП.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
4
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Една от законовите разпоредби предвиждащи прекратяването на
регистрацията на МПС е тази на чл.171, т.2“а“, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по
реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за
срок от 6 месеца до една година.
"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно
легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението
превозното средство да се използва в пътното движение, а съгласно чл. 172,
ал. 4 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2а, се изземват и табелите с
регистрационен номер. Прекратяването на регистрацията има за последица
липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, като за ПАМ по чл. 171 от ЗДвП е предвидено от
законодателя предварително изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените
в наказателното постановление дата, час и място въззивникът е управлявал
МПС л.а. „Фиат Улисе“ с номер на рама ******, собственост на дружеството
„****“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е същия, поради
което е имал качеството «водач» на МПС, като е безспорно, че този лек
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и
че това МПС, към датата 20.11.2021 г., е било с прекратена регистрация със
ЗППАМ от 24.08.2021 г. на осн.чл.171, т.2“а“, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач.
Следователно към посочената в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението – 20.11.2021 г., автомобилът е бил с прекратена
регистрация и жалбоподателят В. Д. К. е управлявал нерегистрирано МПС по
смисъла на закона, поради което е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на вмененото му административното нарушение.
Не се споделя от настоящата инстанция, възражението на защитата, че
в случая не е налице виновно поведение от страна на извършителя, тъй като
същият не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация, или по-точно - с
„невъзстановена“ такава, считайки, че след представянето на валидното
СУМПС, което бил сторил, същата е автоматично възстановена. Това е така
тъй като в конкретния случай от една страна жалбоподателят е управлявал
автомобила си без поставени на предназначените му за това места
регистрационни табели, като от друга - същият е знаел и за прекратената му
регистрация, предвид, че лично е присъствал на 09.08.2021 г. при съставянето
на АУАН от служители на РУ-Средец при който са били иззети
5
регистрационните табели на МПС-то, като видно от материалите по делото -
до датата на издаване на ЗПАМ – 24.08.2021 г. жалбоподателят не е
представил валидното си СУМПС в РУ-Средец, не е депозирал и възражения
по съставения му акт.
След като водачът е управлявал МПС без регистрационни табели, с
вече отнети такива със съставения му АУАН, което е визуално обективно
установимо, а и именно същото е предпоставило реакцията на полицейските
служители в с.Троица, то и твърденията свързани със субективното му
убеждение, че регистрацията на автомобила е „автоматично възстановена“, не
могат да бъдат кредитирани.
Безспорно жалбоподателят притежава валидно френско СУМПС, но
същият не го е представил при извършената му на 09.08.2021 г. проверка,
както и до издаването на ЗПАМ, не е обжалвал същата и не е депозирал преди
това възражения по съставения му акт, като на 20.11.2021 г. е управлявал
автомобила си без табели – обстоятелство което не се оспорва от същия.
Следователно през цялото време, водачът на МПС е знаел, че управлява
такова със снети регистрационни табели, което само по себе си е
обстоятелство в противовес на аргумент за допустимост на използване и
управление на такова в пътното движение с възстановена регистрация,
задължителен елемент от която е участието на превозното средство в пътното
движение, включващо идентификацията му и чрез табели с регистрационен
номер. В случая К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани
превозни средства, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което
несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на
непредпазливост.
По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова
изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което
и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен
пряк умисъл за извършването му.
С оглед тези съображения се налага извод, че
административнонаказателния орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН
/преценката за приложимостта на което е предпоставено от датата на
извършване на санкционираното нарушение, предхождаща тази на вл.в сила
на новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП/ в хипотезата на който при
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
6
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
По настоящото дело се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Наред с това, с управляването на
нерегистриран по предвидения ред автомобил е засегната държавната
политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите,
представляващ и част от превенцията за извършване на престъпления и
административни нарушения.Самото деяние не се характеризира и с други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства,
които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и
да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи, както така сочената цел на привеждане на
автомобила в движение, което не е обусловено от извънредни обстоятелства и
е осъществено без регистрационни табели, респ.със свалени такива няколко
месеца преди това в района на с.Факия и пред водача-жалбоподател, което
както вече беше отбелязано е самостоятелен довод за очевидната
недопустимост на използване и управление на такова в пътното движение.
Във връзка с горното, в заключение и предвид изложените от защитата
съображения свързани с приетото от прокурора в издаденото постановление
за прекратяване на наказателното производство, следва да се посочи, че
прокурорския акт не се ползва от материална законна сила, фактическите
констатации в него не обвързват по никакъв начин
административнонаказващия орган /а и още повече - съда/ и той има правото
на самостоятелна преценка да санкционира или не нарушителя, като тази
негова преценка е свързана със свободното му вътрешно убеждение по
фактите, доказаността на извършеното деяние и приложимия закон. В този
смисъл приетото от прокурора не ангажира АНО, тъй като прокурорското
постановление, за разлика от определенията, решенията и присъдата на съда,
не се ползва със сила на присъденото нещо. Поради това няма пречка дори и
прокурорът да е приел, че извършеното не съставлява престъпление, поради
малозначителност, административният орган да прецени, че деянието е
обществено опасно, или същата не е незначителна, за да го квалифицира като
административно нарушение, какъвто е разглеждания случай.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло, като следва да се посочи и че доколкото АНО е
наложил минимално предвидените във визираните разпоредби наказания
същите са справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
7
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0323-
000084/12.04.2022г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ
– Велики Преслав, с което на В. Д. К. с ЕГН **********, с адрес в гр.******
за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА В. Д. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8