Присъда по НОХД №3617/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3617 ПО ОПИСА ЗА 2025 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 804 от ВРП, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С. М. С. ЕГН
********** с оглед извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 206, ал.1 от НК за това, че през месец септември 2024г., в гр.
Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
„БМВ“ модел 330е xDrive с номер на рама WBA6N710XMFL23331 и
норвежки регистрационни номера SX 21649 на стойност 61 400лв.,
собственост на норвежкото дружество „Bergen Bilutleie AS", представлявано
от своя управител Е. Б., която владеел на основание договор за наем.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода към средния размер, което да бъде редуцирано
по реда на чл. 58а от НК с 1/3. И предвид на това, подс. С. не е осъждан
предлага да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и наказанието му да бъде
условно, отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношение на
направените по делото разноски отправя искане същите да бъдат възложени
на подсъдимия.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Н. В. се солидаризира с представителя на държавното обвинение както
досежно доказаността на повдигнатото обвинение, така и по отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на подзащитния му.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че много съжалява за
извършеното. В дадената му последна дума отново заявява, че съжалява за
извършеното и няма да го повтори.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. С. С. живеел със семейството си в кв. „Аспарухово“ на гр.Варна.
От 2015год. същият започнал да посещава Република Норвегия където си
намерил работа в ресторантьорството.
През м. август 2024г. подсъдимият бил в Норвегия. Тогава същият
решил да вземе под наем лек автомобил, с който да се прибере до България.
Подсъдимият разгледал обяви за автомобили под наем в интернет
пространството и си харесал лек автомобил „БМВ“ 330е xDrive, който се
1

предлагал от норвежката компания „Bergen Bilutleie AS”, позиционирана в гр.
Берген. На 26.08.2024г. подсъдимият направил заявка по интернет, с която
изразил желание да наеме именно предлагания от „Bergen Bilutleie AS” лек
автомобил „БМВ“ 330е xDrive.
На 04.09.2024г. подсъдимият посетил офиса на фирма „Bergen Bilutleie
AS” в гр. Берген, Норвегия. Там бил сключен договор с № 112868 за заявения
от него л.а. „БМВ 330е xDrive“, в който като наемател бил посочен
подсъдимият С. М. С., а като наемодател норвежката компания „Bergen
Bilutleie AS”. На същата дата Х. Н. Б. - син на управителя на норвежката
компания „Bergen Bilutleie AS” Е. Б. предал на подсъдимия за ползване л.а.
„БМВ 330е xDrive“ с поставени рег. табели с номера SX21649 и номер на рама
WBA6N710XMFL23331 заедно с контактен ключ за него както и свидетелство
за регистрация на МПС-то. При предаването на автомобила на подсъдимия
километража на МПС-то показвал изминати 66186 км..
Съгласно договора подсъдимият можел да ползва автомобила за времето
от 04.09.2024г (датата на сключване на договора) до 18.09.2024г., когато
следвало да го върне на норвежката компания и да го управлява в рамките на
държавите членки на ЕС.
На 06.09.2024г. в 04:42 часа подс. С. С. влязъл в Република България
през ГКПП Дунав мост с л.а. „БМВ“ с peг. № SX21649, като заедно с него в
автомобила имало и още няколко души. На същата дата подсъдимият се
прибрал в дома си в гр. Варна, кв. „Аспарухово“.
Докато бил в Република България с МПС-то подсъдимият взел решение
да продаде наетия под наем лек автомобил „БМВ 330е xDrive“ с поставени на
него регистрационни табели с номера SX21649 и номер на рама
WBA6N710XMFL23331. В изпълнение на взетото решение подсъдимият
започнал да предлага автомобила за продажба с цел материално
облагодетелстване и в ущърб на компанията собственик на колата - „Bergen
Bilutleie AS”.
Подс. С. С. имал профил в социалната мрежа „Фейсбук“ наименувам
„Deniz Chihan Seyhan Aynur“. През профила си във „Фейсбук“ подсъдимият се
свързал със св. И. М. от гр. Варна и му предложил да му продаде лек
автомобил „БМВ“. Св. М. поискал подсъдимият да му изпрати снимки на
колата, за да я види. Подсъдимият го сторил. През профила си във „Фейсбук“ -
„Deniz Chihan Seyhan Aynur“ същият пратил на св. И. М. снимки на лек
автомобил „БМВ 330е xDrive“ с поставени на него регистрационни табели с
номера SX21649. Св. М. попитал подсъдимият от къде е автомобила на което
последният отвърнал, че е внесен от Норвегия. Тази информация отказала св.
И. М. от евентуалната покупка на автомобила и комуникацията между двамата
относно процесния лек автомобил била преустановена.
Това обаче не отказало подс. С. С. от решението му да продаде, чуждия,
нает от него лек автомобил „БМВ“ 330е xDrive и той продължил да търси
2

начин да го продаде. В социалните мрежи подсъдимият попаднал на обява на
компанията „Ауто Парст груп“ ЕООД с управител св. А. Д., която изкупувала
леки и товарни автомобили. В социалната мрежа „Телеграм“ подсъдимият се
свързал със св. Д. и му предложил за продажба лек автомобил „БМВ 330е
xDrive“. Св. Д. поискал да получи снимки на автомобила и снимка на талона
за регистрация преди да вземе решение дали да закупи колата. Подсъдимият
изпратил снимки на автомобила, както и снимка на свидетелството за
регистрация на лек автомобил „БМВ 330е xDrive“ (норвежки образец). След
като видял снимките на колата и на свидетелството за регистрация св. Д. и
подсъдимият се разбрали Д. да дойде до гр. Варна, за да огледа лично
автомобила и евентуално да го закупи.
На неустановена дата в началото на м. септември 2024г. св. А. Д. и св. Н.
Панталеев тръгнали от гр. Ямбол за гр. Варна с автомобила на Д. - „Форд“
Торнео с ДК№ У6082ВА, за да види последния лично предложения му от
подсъдимия лек автомобил „БМВ“ 330е xDrive. Подс. С. изпратил на св. Д.
локация на която щял да го чака с предложения за продажба на лекия
автомобил „БМВ“ 330 е xDrive.
Около обяд на неустановена дата в началото на м. септември 2024г.
свидетелите Д. и Панталеев пристигнали в гр.Варна на посочената им от
подсъдимия локация. Там ги чакал подсъдимия с още няколко лица, а до тях
бил паркиран и лек автомобил „БМВ 330е xDrive“ с поставени на него
регистрационни табели с номера SX21649 и номер на рама
WBA6N710XMFL23331. Свидетелят Д. огледал автомобила и след като не
забелязал някакви дефекти и повреди по него взел решение да го закупи.
Подсъдимият му предоставил ключа за автомобила, както и свидетелството за
регистрация на същия (норвежки образец), което затвърдило убеждението на
Д., че всичко около собствеността на автомобила е редовно, т.е. че купува
автомобила от лице имащо правото да го продава. Между подс. С. и св. А. Д.
бил сключен формален договор за покупко-продажба на МПС без да бъде
спазен законовия ред за това, т.е. с нотариална заверка на подписите. В
договора данните на продавача не били на реално съществуващо лице, а
подписите и на двете страни не били техните. След това свидетелят Д. предал
в брой на подс. С. уговорената между двамата цена и тръгнал с лекия
автомобил „БМВ 330е xDrive“, с поставени регистрационни табели с номера
SX21649 и номер на рама WBA6N710XMFL23331 към гр. Ямбол. Свидетелят
Панталеев също тръгнал към гр. Ямбол с лекия автомобил на св. Д. - „Форд
Торнео“ с ДК№ У6082ВА като двата автомобила се движили на близко
разстояние един след друг. Св. Д. транспортирал закупения от него лек
автомобил „БМВ 330е xDrive“, с поставени регистрационни табели с номера
SX21649 и номер на рама WBA6N710XMFL23331 до базата на своята фирма,
находяща се в с. Дражево, обл. Ямбол.
Св. А. Д. знаел, че се търсят части за лек автомобил „БМВ“ 330е xDrive
и преценил, че ако продаде автомобила на части ще има по-голяма печалба от
3

него. Затова той започнал да продава части от автомобила на свои клиенти.
Св. Д. продал всичко от колата, с изключение на задния мост, деференциала,
окачването на задния мост, кардана и амортисьорите, които останали в базата
на фирмата му в с. Дражево. Дори ключа на автомобила продал.
След като до 18.09.2024г. подс. С. С. не върнал автомобила на фирмата
собственик „Bergen Bilutleie AS” от норвежката компания се свързали с него
по телефона, за да се поинтересуват какво се случва с автомобила им. При
това телефонното обаждане подсъдимият оправдал поведението си с това, че
бил в болница. След това подсъдимият изпратил електронно съобщение на
норвежката фирма „Bergen Bilutleie AS”, че ще върне автомобила на
07.10.2024г.
На 15.10.2024г. подс. С. С. посетил 04 РУ при ОД на МВР Варна, където
заявил, че в периода 11-14 октомври 2024г. бил откраднат лек автомобил
„БМВ 330е xDrive“, с поставени регистрационни табели с номера SX21649. С
протокол за доброволно предаване подсъдимия предоставил ключа за
автомобила. При техническо изследване на същия в оторизиран сервиз на
БМВ е установено, че ключът за последно е бил поставян в стартера на
автомобил на 09.09.2025г.
Започнало разследване в хода на което се установило, че лек автомобил с
рег. № SX21649 е бил заснемат от камерите на АПИ да се движи по
републиканската пътна мрежа на България на 06.09.2024г. от Разград към
Варна и на 07.09.2024г. от гр.Варна към гр. Ямбол. В хода на разследването
бил извършен оглед в базата на „Ауто Партс Груп“ ЕООД в с. Дражево, обл.
Ямбол, при който били описани останалите части от лек автомобил БМВ 330е
xDrive, а св. Д. с протокол за доброволно предаване предал за нуждите на
разследването свидетелството за регистрация на „БВМ 330е xDrive“ с номер
на рама WBA6N710XMFL23331 и рег. табели SX21649.
Във връзка с горните деяния било образувано наказателно
производство. От заключението на назначената в хода на д.п. съдебно-
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А. В. се установява, че към
м. септември 2024г. пазарната стойност на лек автомобил „БМВ 330е xDrive“ е
възлизала на 61 400лв.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. С. С., показанията на свидетелите И. М., А. Д., Н.
Паталеев и Е. Б., заключения по назначени съдебни експертизи – СГЕ и СОЕ,
протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно
предаване на вещи, протокол за разпознаване на лица, справка за съдимост и
всички останали приложени по делото писмени и веществени доказателства,
които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни
правни изводи.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи, като компетентни и безпристрастни, като освен това
кредитира и всички писмени доказателства приобщени към доказателствата
4

по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в
хода на досъдебното производство.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подс. С., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелите Е. Б., И. М., Н.
Пантелеев и А. Д., тъй като същите са логични, непротиворечиви,
последователни и кореспондират както по между си така и с обясненията на
подсъдимия и с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК
в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по делото да
са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Б., И. М. и А. Д., относно
времето и мястото на извършване на деянието.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:

Подс. С. М. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че през
м.септември 2024г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ
– лек автомобил марка „БМВ“ модел 330е xDrive с номер на рама
WBA6N710XMFL23331 и норвежки регистрационни номера SX 21649 на
стойност 61 400лв., собственост на норвежкото дружество „Bergen Bilutleie
AS", представлявано от своя управител Е. Б., която владеел на основание
договор за наем.
Обсебването представлява разпореждане с движими вещи, които деецът
владее или пази, като със свои собствени. Вещите трябва да се намират във
владение на дееца и това владение да не е установено по престъпен начин.
Изпълнителното деяние може да се изрази както в разпореждане с вещта, така
и в отказ тя да се върне. При престъплението по чл. 206 от НК е необходимо да
се докаже, че деецът упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ,
на правно основание. За да е налице обсебване е необходимо също от
обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на
5

изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с
чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Иначе казано, за да е
осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е
доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече
намиращия се у него предмет на престъплението.
В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено и се
изразява в разпореждане с вещ (л.а. БМВ 330е xDrive) като със своя
собствена.
В случая инкриминираната вещ се е намирала у подсъдимия на правно
основание – договор за наем на автомобила, за ползването му за определен
период и при наличие на изрична уговорка за връщането му на определена
дата – 18.09.2024год.. След като получил обаче автомобила подсъдимият не
само, че не го върнал на опредената дата, ами само няколко дни след като
наел автомобила в Норвегия и се прибрал с него в България, същият започнал
да го предлага за продажба и в рамките на същия месец го продал на св. А. Д..
Налице е категоричен акт на имуществено разпореждане с автомобила като
със свой.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда и я владее
на правно основание – договор за наем. Наясно е бил, че може да ползва
автомобила в определен период и след това на конкретно посочена дата следва
да я върне на наемодателя като е предвиждал, че в резултат на разпореждането
вещта окончателно ще премине в полза на трето лице, съзнавайки, че излиза
извън предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно
основание. Умисълът на подсъдимия се извежда по безспорен и категоричен
начин от неговите действия - получава автомобила за временно възмездно
ползване с определена дата на която следва да го върне, като почти веднага
след наемането на автомобила го продава на св. Д..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия и проявеното от него критично отношение
към извършеното. Направеното от подсъдимия самопризнание съдът не цени
като такова обстоятелство с оглед реда по който е проведено съдебното
следствие и предвид на това, че самопризнанията на Йорданов не са
спомогнали за своевременното разкриване на престъплението и неговия
автор. В горната насока са и задължителните указания на ВКС дадени с ТР №
1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия С. С. съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента на
обществена опасност, както на престъплението така и на подсъдимия и като
прие наличие единствено на смекчаващи наказателната отговорност
6

обстоятелства прецени, че в случая за постигане целите на наказанието на
подс. С. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер
към минималния предвиден в закона, а именно в размер на една година и шест
месеца (осемнадесет месеца). И след като приложи императивната разпоредба
на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и намали така
посоченото по-горе наказание с 1/3 (6 месеца), съдът наложи на подсъдимия
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
Като съобрази размера на наложеното наказание от една страна и от
друга данните за личността на подсъдимия съдът счете, че за постигане целите
на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е наложително
същият да бъде изолиран от обществото, поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяване на наказанието като
определи на подсъдимия изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че така наложеното на подсъдимия наказание е съответно
на извършеното от него престъпление и в пълнота ще постигне целите на
наказанието предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
По отношение на приложения като ВД по делото 1бр. ключ за л.а. марка
„БМВ" модел 330е xDrive, съдът като взе предвид, че лекият автомобил за
който е издаден е унищожен, постанови автомобилният ключ да бъде
унищожен след влизане в сила на съдебния акт.
По отношение на приложените по делото като ВД - 2 бр. норвежки
регистрационни табели с № SX 21649 и удостоверение за регистрация на л.а.
марка „БМВ" модел 330е xDrive (норвежки образец) на лист 29, Том 2 от ДП,
съдът постанови същите да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна, по компетентност.
По отношение на приложеният по делото като ВД 1 бр. CD, на лист 140,
Том 1 от ДП съдът постанови да остане по кориците на делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски като го осъди да заплати сума в размер на
538,75лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна за разноските
направени в досъдебното производство за изготвяне на експертизи и
фотоалбуми.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

7

Номер на акта:	294
Дата:	3 ноември 2025 г. (в сила от 19 ноември 2025 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20253110203617
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №3617/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите