Решение по дело №167/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	22.03.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		167		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4292873, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Т.В.П., с постоянен адрес:***0 и съдебен адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че описаното в ЕФ нарушение не е извършено, тъй като на посоченото местонарушение разрешената скорост за движение е до 120 км/ч, а не до 90 км./ч., както неправилно е посочено от АНО. Иска се пълна отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен от него защитник – адв. П.. Двамата поддържат жалбата, оспорват ЕФ и пледират за отмяната му, тъй като посоченото в него ограничение не важи за пътния участък, в който е посочено, че е било извършено нарушението – АМ „Струма“, км. 82+830 м.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

 

На 13.09.2020 г. в 19:29 ч. жалбоподателят Т.П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 4 Матик“, с рег. № СВ1011РМ, извън населено място, в обл. Кюстендил, общ. Кочериново, като преминавал през тунел, в посока на движение към гр. София, по АМ „Струма“ на км. 82+830 м., при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 90 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока гр. София на км. 83+387 м., със зона на действие в указаната посока, до км. 82+424 м., където е поставен ПЗ-В34 – „край на забраните въведени с пътни знаци“. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 90 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 108 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 105 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC: ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 19:29 часа със снимка № 0143973, пореден номер отпечатан най-отдолу - 45905 - л. 9 от приложеното АНД № 140/21 г., на РС-Кюстендил. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                        

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – снимка № 0143973, пореден номер отпечатан най-отдолу - 45905 - л. 9 от приложеното АНД № 140/21 г., на РС-Кюстендил; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична проверка на техническо средство, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредба, справки от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати и разположение на местонарушението извън населено място, разположение на ПЗ В-26 и В-34, както и от останалите приобщени към делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват еднопосочно фактите по делото. Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл. авторството на същото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира по-подробно и поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество,  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия отбелязана и от самия жалбоподател в жалбата – 03.01.2021 г., съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.

Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 13.09.2020 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 4 Матик“, с рег. № СВ1011РМ, извън населено място, в обл. Кюстендил, общ. Кочериново, като преминавал през тунел, в посока на движение към гр. София, по АМ „Струма“ на км. 82+830 м., при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 90 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 108 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 105 км/ч, поради което е налице превишение на максимално допустимата скорост за движение с 15 км/ч. В тази връзка са представени и служебно изисканите справки от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ. Според които посочените в снимковия материал координати попадат вътре в границите на действие на посочения пътен знак В-26 (90 км/ч.), като ограничението на скоростта е от км 83+387м., до 82+424 м. и самият пътен участък се намира извън населено място. Всичко това съответства с посоченото място на нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за използване на техническото средство по чл. 10 от Наредбата, оформен и заверен по надлежния ред с всички необходими реквизити. Последният, доколкото не е оспорен като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани.

Без съмнение правилно е определен и субектът на нарушението като собственик на лекия автомобил, видно от приложената справка по рег. номер на автомобила от базата данни на КАТ-АИС.

Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата на нарушението.

Неоснователни са и допълнително наведените оплаквания за неприложимост на въведеното ограничение на скоростта на движение в посочения пътен участък, който съвпада с изхода на тунел на АМ „Струма“, в посока към гр. София. Неправилно жалбоподателят и най-вече неговият процесуален представител интерпретират цифрите посочени в приложената справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението и зоната на действие на ПЗ В-26 /90км/ч./, които цифри в случая следва да се има предвид, че намаляват поредно в посока на движение към гр. София и се увеличават поредно като километър и метър от магистралата в обратната посока на движение към ГКПП-Кулата. Нарушението е заснето и установено на изхода на тунела в посока гр. София, което според географските координати е на км. 82+830 м., т.е. на място разположено между посочените в справката два пътни знака – ПЗ В-26 , разположен на предхождащия местонарушението км. 83+387 м. и последващия местонарушението ПЗ В-34, разположен на км. 82+424 м., т.е. около 300 метра след изхода на тунела.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил от обективна страна задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с указаната с ПЗ В-26  (90 км/ч), а е превишил същата с 15 км/ч. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят като правоспособен водач е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на ограничение на скоростта.

Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Като се е произнесъл в горепосочения смисъл и е издал електронния фиш, АНО е действал законосъобразно и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 4292873, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Т.В.П., с постоянен адрес:***0 и съдебен адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: