№ 8734
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110143992 по описа за 2024 година
Производството е по чл.415 ГПК.
Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си, като разпореждането е
връчено на заявителя на 20.12.2024г., срокът е изтекъл на 21.1.2025г., като на съда не е
служебно известно да е предявен иск против длъжника, нито са представени доказателства
затова.
С оглед изложеното, на основание чл.415 ГПК, издадената заповед следва да се обезсили, а
на длъжника да се присъдят разноски, на основание чл.78,ал.4 ГПК. Следва да се определи
адвокатско възнаграждение, претендирано по чл.38,ал.2 ЗАдв, като съдът не е обвързан от
представения списък, доколкото същото възнаграждение се определя въз основа
фактическата и правна сложност на делото. На първо място, посоченият от процесуалния
представител размер на възнаграждението не обвързва съда, тъй като възнаграждението,
което се претендира, не е реално платено от длъжника. Същото, подлежи на определяне от
съда, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, по реда, предвиден в Наредба № 1/2009г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е обвързано от
противопоставено възражение за прекомерност на противната страна. Искането на
процесуалния представител за определяне на възнаграждение въз основа всеки иск, е
неоснователно. С отговора на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101,
§ 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят
възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
1
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни
цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие,
гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и
др.. Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на законова делегация, на,
по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск,
органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при
предявяването на иск, включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско
възнаграждение от 400 лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе
разноските/, като пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право.
При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, и като съобрази, че в Наредбата за
минимални размери на адвокатските възнаграждения, чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на
бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“. Видно
от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава защитата по заявления по чл.410
ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява единствено в
подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413 ГПК. След
подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя за иск, като
процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на срока за
предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да
подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на ДПЗС,
следва да определи възнаграждение от 100 лева, които да се присъдят на процесуалния
представител на длъжника към която сума да се добави и ДДС.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена
по ч.гр.д643992/2024г.. от СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК ********* с адрес град София, бул. Цар Борис
2
Трети № 159, етаж 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, да заплати в полза на Адвокатско
дружество „Милованови“ БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Г. В. В., САК, сумата 120 лева
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл.38,ал.2 ЗАдв.
Определението, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му, пред СГС, от страните. .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3