№ 9342
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110109984 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. П. срещу .............
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„а“ Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.
С исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за
въздушен превоз за полет W 64438 по направление Ларника – София, като полетът е
планиран за 14.06.2022 г. с час за излитане – 16:30 часа и на пристигане – 18:50 часа.
Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение и е кацнал на летище София с 19 часа и
16 минути по-късно от планираното. С оглед изложеното счита, че има вземане към
ответника за сумата от 250 евро (с левова равностойност 488, 96 лв.), представляваща
обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004. Твърди, че се е снабдила със заповед за
изпълнение от 19.10.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55172/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав, срещу която длъжникът е подал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването
на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............. с който сочи, че полетът действително е изпълнен със закъснение, с оглед на
което в полза на ищцата се дължи претендираното обезщетение. Сочи, че е подал
възражение в заповедното производство, тъй като в последното няма ред, по който да
може да се провери налице ли е надлежно упълномощаване от страна на заявителя.
Сочи, че обезщетението ще бъде заплатено на ищцата. Счита, че не следва да му се
възлагат разноски за заповедното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
1
при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент № 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на
такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време,
поради което на същите се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите,
посочени в чл. 7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с
разстоянието между отправната и крайна точка на полета /решение по съединени дела
№ С-402/07 и С-403/07 на СЕС/.
В случая безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало
договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на което
ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет W 64438 по направление
Ларника – София, като полетът е планиран за 14.06.2022 г. с час за излитане – 16:30
часа и час на пристигане – 18:50 часа.
Безспорно е между страните, че резервация за полета е била потвърдена и
ищцата се е явила на гишето за регистрация в часа, посочен предварително от
ответника.
Безспорно е между страните, че процесният полет е до 1 500 км.
Безспорно е между страните, че полетът е осъществен със закъснение от 19 часа
и 16 минути.
Следователно, с оглед отделените като безспорни между страните
обстоятелства, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за закъснение
на полет по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед
разстоянието на полета – до 1 500 км, което не е спорно между страните, възлиза на
сумата от 250 евро, равняваща се на 488, 96 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява настъпването на извънредни
обстоятелства, довели до закъснение на полета, които да не са могли да бъдат
избегнати дори при взимане на всички разумни мерки.
Предвид изложеното искът се явява основателен в пълния му предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 375 лв. разноски за заповедното производство (25 лв.
държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение).
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
доколкото уговореното адвокатско възнаграждение е в размер под минималния по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
За исковото производство ищецът претендира разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, по който всички
релевантни за последния факти за отделени като безспорни между страните, вида и
2
обема на осъществената правна защита и броя на проведените открити съдебни
заседания – едно заседание на 01.06.2023 г., както и нормата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
общ 425 лв. разноски за исковото производство (25 лв. държавна такса и 400 лв.
адвокатско възнаграждение).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че не следва да му бъдат
възлагани разноски по делото, предвид липсата на кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ............. ЕИК ........... дължи на С. Г. П.,
ЕГН **********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от
Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ, сумата от 488, 96 лв., представляваща левовата
равностойност на сумата 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на
полет № W6 4438 от 14.06.2022 г. по направление Ларнака – София, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.10.2022 г. до изплащане
на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 19.10.2022 г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 55172/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ............. ЕИК ..........., да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 375 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 425 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3