РЕШЕНИЕ

    №

гр.Червен бряг, 15,06,2021 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 541 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК

 

                  

    В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № ххх по описа на съда за 2018 г. „ххх, с адрес: гр. ххх, със законен представител С.И.К., чрез пълномощник адвокат А.Н. от САК с адрес ***, е подал искова молба срещу С.Ц.И., с ЕГН **********,*** и М.И.И., с ЕГН **********,***, с която са предявени два обективно съединени иска посочени в депозираната уточняваща искова молба: иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с цена на иска 2216,69 евро към дата 11.04.2018г.  и евентуален осъдителен по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД с цена иска 1077,85 евро. Моли в останалата част заповедта за изпълнение да бъде обезсилена, тъй като не претендират установяване на нейната дължимост.

 

   ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства и прави искане при наличие на процесуалните предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани не се явяваи лично в съдебно заседание. Представляват се от адвокат М. М. от ЛАК за М.И. и ***Р. М. за С.И., които от името на доверителите си оспорват иска, като навеждат подробни доводи за това. Поддържат представените отговори на ИМ. Позовават се на писмени доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СИЕ. Претендират разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От приложеният като доказателство по делото Договор за заем № хххг. обезпечен със Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 г., както и от приложеното ЧГр.д.№ ххх по описа на съда за 2019 г., по което има подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, се установява активната и пасивната легитимация на страните.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.422 вр.  чл.415 от ГПК.     

         Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че е сключил с ответниците Договор за заем № хххг. обезпечен със Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 г.

Длъжниците по кредита са усвоили сумата и неоснователно не са изпълнили задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по кредита, обосновало подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо, че С.Ц.И., ЕГН ********** и М.И.И. с ЕГН **********,  дължат на „*** сумата 2216,69 евро към дата 11.04.2018г.  Издаден е запис на заповед от 12.01.2018 г, обезпечаващ договор за заем № хххг., както и разноски, за която сума съдът е издал Заповед за изпълнение.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

От събраните в хода на горепосочените дела доказателства се установява, че твърдяното от ищеца вземане въз основа на Договор за заем № хххг. обезпечен със Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 г. е изискуемо, тъй като същия съдържа всички реквизити и е издадена изцяло в съответствие на Закона за счетоводството и Закона за задълженията и договорите. Последния представлява годно доказателство указващо за валидно и действително облигационно правоотношение между страните обосноваващи изискуемо вземане от страна на ищеца спрямо ответника в претендирания размер.

Ето защо, съдът счита, че така предявеният иск е основателен и доказан в предявения размер и като такъв същият следва да бъде уважен, като се приеме, че С.Ц.И., ЕГН ********** и М.И.И. с ЕГН **********, дължат на „*** сумата 2216,69 евро към дата 11.04.2018г. 

При този изход но делото не следва да бъде разглеждан евентуално предявения иск.

По разноските: 

С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото в настоящото производство разноски в размер на 1528.83 лева от които  – държавна такса в размер на 128,83 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 200 лв. хонорар на вещо лице за изготвянето на назначената и приета от съда СИЕ.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение С.Ц.И., с ЕГН **********,*** и М.И.И., с ЕГН **********,***, че вземането на „ххх, с адрес: гр. ххх, със законен представител С.И.К., чрез пълномощник адвокат А.Н. от САК с адрес ***, офис 104, за което е издадена Заповед за изпълнение № 191 от 12.04.2019 г. по ЧГр.д.№ № ххх по описа на съда за 2019 г. за сумата до размера от 2216,69 /две хиляди двеста и шествадесет евро и 69 евроцента/ евро към дата 11.04.2018г.  СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.И., с ЕГН **********,*** и М.И.И., с ЕГН **********,*** солидарно да ЗАПЛАТЯТ на „ххх, с адрес: гр. ххх, със законен представител С.И.К., направените по делото разноски в размер на 1528.83/хиляда петстотин двадесет и осем лева и 83 стотинки/ лева от които  – държавна такса в размер на 128,83 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 200 лв. хонорар на вещо лице за изготвянето на назначената и приета от съда СИЕ.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: