Решение по КНАХД №681/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Кеш пойнт България“ ООД против Решение №178 от 28.04.2025г., постановено по АНД 3325/2024г. по описа на РС Стара Загора. С Решението е потвърдено изцяло НП № 005971/18.10.2024г. за наложени на касатора две административни наказания „имуществена санкция“ за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и на чл.11, ал.1, т.20 от Закона за потребителския кредит в размери от по на 3000 лева, за това, че в договор за потребителски кредит, сключен между „Кеш пойнт България“ ООД и П. М. Д., с рег. № 996412 от 08.01.2024г. за сумата от 800 лева със срок на погасяване 18 двуседмични вноски и при посочен годишен процент на разходите /ГПР/ 61,97% и фиксиран лихвен процент, обща сума за плащане 983,09 лв., при изчисляване на общата дължима сума по кредита не е включена неустойката в размер на 690,91 лева, при което общо дължимата сума по кредита става 1674,00 лева. Неустойката е включена в погасителния план по кредита като отделно дължима сума, но не е посочена в договора, като общо дължима сума по кредита и за това, че договорът не съдържа информация относно размера на лихвения процент на ден. Нарушението установено на 24.04.2024г. и извършено на 08.01.2024г. АУАН е съставен на 30.05.2024г., а наказателното постановление на 10.10.2024г. при идентично описание на фактическата обстановка по извършване на нарушенията.

С въззивната жалба наказаното дружеството е искало отмяна на НП, като издадено при нарушение на материалния закон /ЗПК/ с доводи, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР, тъй като тя законодателно е изключена при изчисляване на размера на ГПР, както и че изискването по чл.11, ал.1, т.20 от закона е спазено, тъй като в договора се съдържа информацията за лихвения процент по договора, от който можело да се определи и лихвеният процента на ден. Въззивникът поддържал и твърдението, че НП е издадено при неправилно приложение на закона, тъй като в случая е извършено едно нарушение на закона – на чл.11, а не две отделни такива, по аргумент на чл.45 от ЗПК, поради което неправилно органът прилага чл.18 от ЗАНН, определяйки за едно нарушение на чл.11 от ЗПК две отделни наказания. Поддържано е и твърдение, че случат е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН.

Въззивният съд въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка в НП, извел извод за доказаност извършването от наказаното лице на вменените му две административни нарушения при сключване на договор за потребителски кредит №996412 от 08.01.2024г. Съдът посочил, че съобразно предвиденото в договора за кредит задължение за кредитополучателя да осигури поне едно от предвидените в чл.5, ал.1 обезпечения, които ако не се предоставят в срока, то за страната ще се породи задължение да заплати неустойка в размер на 690,91лв., тази неустойка има характера на общ разход по кредита, съгласно легалното определение в § 1, т.1 от ДР на ЗПК и съответно тази сума следва да се включва при изчисляване размера на ГПР, а според заключението на назначената ССчЕ договореният размер на ГПР от 61,97% не включва въпросния размер на неустойката. С включването на тази сума размерът на ГПР по този договор няма да отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10. Относно вмененото с НП второ нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК въззивният съд също приел за доказано от събрания доказателствен материал, тъй като видно от коментирания договор за кредит от 08.01.2024г. в неговото съдържание изобщо липсвал такъв реквизит – размер на лихвения процент на ден. Задължението по закона изисквало изричното му предвиждане в договора за потребителски кредит, а не това да се извличало от реквизита по чл.11, ал.1, т.9 от закона. Съдът посочил, че за тези нарушения в чл.45 от ЗПК за ЮЛ имало предвидено административно наказание в относително определен размер – [рег. номер] 8000лева, като наложените на наказаното лице две наказания били в минимален размер. АУАН бил съставен, а НП било издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, административно наказателното обвинение било описано пълно, ясно и точно.

С касационната жалба наказаното лице твърди, че решението на РС е постановено при неправилно приложение на закона, като поддържа твърденията си от въззивната жалба, че неустойката не се включва при определяне размера на ГПР по договора и че изводът на въззивния съд в този смисъл е изведен при неправилно приложение на ЗПК, както и че с налагането на две отделни наказания за извършено едно нарушение на чл.11 от ЗПК, органът нарушил нормата на чл.18 от ЗАНН.

Ответникът по касация пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на въззивното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество основателна по така наведеното касационно основание неправилно приложение на закона, за което касацинната инстанция следи служебно, в случая относно наведения довод за постановяване на въззивното решение при неправ частност за неправилно приложение на чл.18 от ЗАНН.

С оглед поддържаното възражение, че РС в нарушение на закона /чл.19, ал.3 от ЗПК/ приема, че предвидената в погасителния план „неустойка“ от 690,91 лв. завишава размера на общото задължение по ДПК, което влияе при определяне на размера на ГПР по договора, като включването на тази сума води до определяне на размер на ГПР по договора от 189,63 %, който размер е над допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, касационната инстанция приема същото за неоснователно.

В проверения договор за потребителски кредит № 996412 от 08.01.2024г., в чл. 5, ал.1 е вписано, че договорът за кредит ще бъде обезпечен чрез едно от предвидените обезпечения – безусловна банкова гаранция, поръчителство от едно или две лица и че обезпечението следва да се предостави в срок 3 дни от сключване на договора – чл.5, ал.2. В чл.10, ал.1, т. 8 от договора, кредитополучателят дължи изпълнение на задължението си по чл.5, ал.1. Видно от погасителния план, Приложение №1 към договора за потребителски кредит, в него, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита е включена и сумата в размер на 690,91 лв., като неустойка, в случай на не предоставяне на поне едно от обезпеченията, предвидени в чл.5 от договора. По делото е установено, че кредитополучателката не е предоставила в срока по чл.5, ал.2 от договора което и да е от предвидените обезпечения и съотв. тя дължи заплащане на сумата от 690,91лв.

Макар предвидена в погасителния план като „неустойка“, сумата от 690,91лв. не е договорена да служи за обезпечение изпълнението на основното договорно задължение за редовно заплащане на вноските по кредита, нито евентуално да служи като обезщетение на вредите от евентуално неизпълнение на това задължение по ДПК. Т.е., тя няма характеристиката на обезпечение, каквото е присъщо на неустойката. Въпросната сума, предвидена като „неустойка“ сума се дължи от кредитополучателя при всеки случай на не предоставяне на предвиденото в договора обезпечение, тя е включена като част от погасителния план към ДПК и се дължи едновременно с периодичните погасителни вноски, което означава, че общата дължима сума по кредита не е тази, сочена в договора от 983,09лв., а реално е по-висока, като с включване и на сумата от 690,91лв. общото задължение по договора нараства на 1674,00 лева.

В сила от 19.11.2023г. е новата Директива 2023/2225 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 октомври 2023 година относно договорите за потребителски кредити, с която е отменена Директива 2008/48/ЕО, като в чл.3, т. 5-7 са дадени определения на различни понятия. Така според т.5 „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също са включени в общите разходи по кредита за потребителя, когато сключването на договор за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Според т.6- „обща сума, дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а според т. 7 „годишен процент на разходите" или ГПР означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и изчислен, както е посочено в член 30;

Регламентацията установена, както с отменената Директива, така и със сега действащата 2023/2225 /приложима към датата на сключване на договор № 996412/ е да осигури по-високо равнище на защита на потребителя. Според разбирането на съюзното законодателство при определяне на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" същото следва да се тълкува разширително. Установената система на защита е основавана на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика /в случая кредитодател/, по-специално от гледна точка на степента на информираност, поради което изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително, като налагащо не само съответната клауза да бъде разбираема за потребителя от граматическа гледна точка, но и този потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gmez del Moral Guasch, С -125/18, т. 50). За да се даде възможност на потребителя да вземе своето решение, то същият следва да има пълно знание за фактите, като следва да получи адекватна и пълна информация относно условията и стойността на кредита, неговите задължения, преди да се сключи договорът за кредит. Това се отнася в най-голяма степен относно информацията какво се включва в годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. Т.е., за да разбере потребителят напълно задълженията си за плащане и икономическите последици от клаузите, предвиждащи тези разходи, последният следва да бъде уведомен за всички разходи на кредитора, вкл. комисионна, неустойка или заплащане на допълнителни услуги, които са иманентно свързани с основния предмет на договора, относими към определянето на общите разходи по кредита на потребителя и същите следва да бъдат включени в ГПР-то. /вж. т. 57 от решение на СЕС по дело С 348/14 г., според което кредитополучателят следва да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

С договора за отпускане на паричен кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а кредитополучателят се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. В конкретния случай на договора за кредит от 08.01.2024г. задължението за "неустойка" правилно се тълкува от АНО и от РС, че по същество съставлява прикрит разход по кредита, тъй като с нея кредитодателят установява още един източник на доход в своя полза /освен възнаградителната лихва/, съотв. ще натовари допълнително с нея кредитополучателя, тъй като общо дължимата от него сума по кредита не е тази посочена в договора, а различа и значително по-скъпа. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото от РС, че сумата от 690,91 лв. няма характер на „неустойка“, а съставлява „разход“ по кредита, съставлява и чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само само на лихва върху платената в срок сума за времето на забавата, а по ал. 2 – само законната лихва. Независимо от произхода на сумата за неустойка, която в случая е договорна, законодателят разпорежда, че тя не се следва в случай на сключен потребителски кредит, какъвто несъмнено е коментираният в това производство. Ето защо правилно въззивният съд приема, че в конкретния случай на сключен договор за потребителски кредит, предвидената в погасителния план към него задължение за „неустойка“ няма присъщата й обезпечителната и обезщетителна функция, а цели получаване на по-висока финансова облага за кредитодателя, чрез заобикаляне на забраните в ЗПК.

Включването на плащането на сумата от 690, 91 лв. като задължение за кредитора в погасителния план към ДПК, обвързано с предварителното одобрение на поръчител – гарант от кредитодателя следва по арг. на определението, дадено в чл.3, т.5 от Директива 2023/2225 на ЕП и на Съвета, следва да се счита за разход по кредита, съотв. като такъв следва да се включи при определяне на размера на ГПР, съгласно определението по чл.3, т.7 от директивата и влияе на размера на общото задължение по договора за кредит /чл.3, т.6 от Директивата/. Установените пред РС факти сочат, че с включване на сумата от 690,91лв. в общия размер на разходите по кредита се увеличава размерът на ГПР по договора, който става 189,63%, а не както е посочено в договора от 61,97 %, а така се увеличава и общо дължимата от кредитополучателя сума по кредита, която вече не е в размера на 983,90 лв., а значително повече – 1674,00 лева.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая с процесния договор за кредит сочените в него ГПР и общо дължима сума не отразяват реалното фактическо положение по сключения ДПК, тъй като нито ГПР по договора е този, който реално е установен между договорящите страни, нито общото задължение на кредитополучателя е в договорения размер от 983,09лв., а действително е много повече – 1674,00 лева. Ето защо, дружеството касатор при осъществяване на дейността по отпускане на парични кредити, конкретно чрез договор №996412 от 08.01.2024г. извършва нарушение на забраната, визирана в чл. 11, ал. 1, т. 10, както и на т. 20 от ЗКП, тъй като в съдържанието на коментирания договор е видно ясно, че липсва посочване на размера на лихвения процент на ден.

В нарушение на закона обаче въззивният съд не е съобразил оплакването на наказания, че органът в нарушение на чл.18 от ЗАНН чрез жаленото НП санкционира дружеството за едно нарушение с две отделни административни санкции. В случая задължението, установено в нормата на чл.11 е само едно - кредитодателят следва да изготви ДПК на разбираем език и с посоченото в ал.1 съдържание. По аргумент на чл.45 от ЗПК се следва, че при установено нарушение на установеното в чл.11 от ЗПК изискване деецът извършва едно единствено нарушение, поради което нему се следва само едно наказание, определено в рамките, посочени в закона със санкция, определена при съблюдаване на чл.12 и чл.27, ал.1-2 от ЗАНН. РС не е санкционирал извършеното от органа неправилно приложение на чл.18 от ЗАНН чрез отмяна на наказателното постановление. Предвид на това, въззивният съдебен акт също се явява постановен при неправилно приложение на закона и по отношение на него е налице наведеното касационно основание по чл.345, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК.

По разноските – на касатора се следват поисканите разноски пред двете съдебни инстанции – възнаграждение за юрисконсулт, които на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ се определя в размер от общо 210 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 178 от 28.04.2025 г., постановено по АНД № 3325/2024 г. по описа на РС- Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление НП № 005971/18.10.2024г., издадено от П. на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място] представлявано от управителя Н. П. П., възнаграждение за юрисконсулт по анд № 3325/2024г. на РС Стара Загора и по канд № 681/2025г. на АССЗ в общ размер на 210 /двеста и десет/ лева.

Решението е окончателно.