Нохд № 7/2009 год.на
Хасковски окръжен съд
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.Б.Т.
*** е
предявено обвинение по чл.124 ал.1 пр.2 от НК за това,че на 12.8.2008г. в
гр.Хасково по непредпазливост причинил смъртта на А. М.Ч. вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст.
Подсъдимият даде
обяснение по предявеното му обвинение,като частично пресъздаде приетите в обвинителния
акт фактически
положения. Не отрече,че въпросната вечер е влезнал във съприкосновение с
пострадалия Ч.,но обясни това с поведението на последния,който го напсувал и
ударил, при което той го блъснал с ръце в гърдите и следствие, на което Ч. паднал по гръб
на земята.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от обективна и субективна
страна следното:
Подсъдимият е роден
на *** год.в гр.Хасково,където е и постоянното му местоживеене.Същият е безработен,не е
семеен и се ползува с добро име сред обществеността.Към момента на инкриминираното
деяние не е осъждан и не е
криминално проявен./л.67,68,86 ДП/.
Пострадалият А. М.Ч.
***,където живял до станалия
инцидент,следствие на който починал.
На 11.8.2008г. около
22.30 часа подсъдимият И.Т.,известен с прозвището "Кале" заедно с
приятелите си свидетелите - А.С. / Алберто/ и Х.Р./ Ашо/ се събрали пред игрална зала „Джорджия",находяща
се на ул. „Ястреб"
, кв. Република в гр. Хасково.Компанията стояли до лека кола марка БМВ,
собственост на св.С.,паркирана на отсрещната страна на улицата срещу игралната зала
с предната й част към квартала и се черпела с бира и водка,като питиетата били
поставени върху предния й
капак.
В това време
пострадалият А. М.Ч., който живеел над автогарата
в гр.Хасково, отишъл в игралната зала.Поиграл малко на ротативките,а после излезнал навън.които
обстоятелства били възприети от намиращия се там свидетел А.Р..
В този момент около
11.30 часа на тротоара пред залата стояли и разговаряли свидетелят Т.Р./Тахир/,работещ там като охранител и шурея му св.А.А./Кеди/.Когато пострадалият,който бил малко подпийнал по думите на Р. ги видял, започнал да иска от св.А. пари за да пият заедно.А.
му казал,че няма пари.Приканил го да не се закача с него, защото ще го бие,при което Ч. го напсувал.Свидетелят А. се
ядосал и му ударил два шамара по
лицето,следствие на което Ч. паднал на земята,но
веднага след това станал.За да преустанови свадата св.Р. посъветвал А. да си
тръгне и той го послушал.Пострадалият обаче останал.Малко след това отишъл при св.Р., купил си и пил кафе при него,след което тръгнал,но не напуснал района
на игралната зала.
Междувременно същата
вечер свидетелят Р.М./Раим/ бил на гости при свои близки в
кв."Орфей"в гр.Хасково и късно през нощта около 0.30 часа на
12.08.2008 год.тръгнал да се прибира в дома си,находящ се в кв.Република.Пътят му минавал по
ул."Ястреб"покрай игралната зала.Срещу нея от другата страна на улицата
забелязал спряното "БМВ" на св.А.С./Алберто/,
ориентирано с предната си част към квартал "Република".Когато го достигнал
св.С., с когото били приятели го поканил да го почерпи.В началото свидетелят
отказал,но в крайна сметка се съгласил и се присъединил към компанията ,тъй
като освен св.С. познавал и другите участници - подсъдимия и свидетеля Х.Р./Ашо/.Застанал
странично до предната врата на шофьора,докато останалите били пред
автомобила,като подсъдимият седял на
предния му капак.Малко след това свидетелят Х.Р. си тръгнал,а останалите
продължили с почерпката.В един момент св.М.
забелязал на около 5-6 метра човек,който се движел нормално по улицата в
неговата посока на движение.Видял още как подсъдимият се обърнал в тази
посока,скочил от капака и тръгнал към него.Пресрещнал го и без да чуе какъвто и
да било разговор между тях М. възприел, как
подсъдимият му ударил един шамар в лицето,след
което той паднал по гръб на земята на около 2-3 метра от задната част на колата.Свидетелят М. се отправил
към мястото и установил,че падналият
е непознат за него мъж и че състоянието му е тежко.Попитал подсъдимия защо е ударил човека,но той не му отговорил нищо.Тъй като мъжът продължил да лежи на
земята и бил повърнал,присъствувалите на инцидента свидетели М. и С.,включително
и св.Р.,който след него отново се върнал на мястото,а и самия подсъдим се
опитали да му помогнат.Към тях се присъединили
свидетелите Р. и Р. и други лица намиращи се в
игралната зала, от където взели вода и измили
лицето на пострадалия.След
като действията им не дали резултат около 1.30 часа на 12.08.2008 год.се
обадили в ЦСМП-Хасково за помощ.Веднага след това св.Ч.,който бил на работа
тогава пристигнал с линейка на мястото и констатирал,че пострадалият е паднал по гръб,в
безсъзнание и неадекватен.Отвели го в болницата в гр.Хасково,където го
настанили в
ОАРИЛ,но поради тежкото му състояние впоследствие същият бил транспортиран в
УМБАЛ-Пловдив,където на следващия ден 13.08.2008 год. починал./л.60 ДП/.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска
експертиза дадена на досъдебното производство,потвърдена
и доразвита по време на съдебното дирене се установява,че причина за смъртта на
пострадалият Ч. е черепно-мозъчна травма,изразяваща се в счупване на
черепа,кръвоизливи между обвивките на мозъка,контузия на мозъка и кръвоизлив в стомахчетата на мозъка ,която е характерна за падане от
собствен ръст - назад и на дясно върху плоска ,равна,твърда повърхност и удар на
главата в нея,като
контакта с подлежащата повърхност е с дясната странична повърхност на черепа - слепоочна и челна
област,десния възходящ клон и ъгъл на долната челюст и дясната половина на
гърба под ъгъла на лопатката.В конкретния случай вещото лице е констатирало,че
линията на счупването на черепа започва от
височина над голямата тилна изпъкналост
,с което обосновава несъмнено извода си,че падането не е самостоятелно,а е било провокирано чрез придадена
предварителна инерция на тялото, с тласъчно усилие насочено в посока от ляво на дясно,което е довело до последващото падане и
вторичната от него последица - удар
на главата върху асфалта.Или вещото лице в писменото си заключение и допълването му в съдебно заседание е категорично,че
на тялото е придадена предварителна инерция преди падането в подкрепа на, което посочва и друго констатирано
увреждане,разположено в плоскост противоположна на тази влязла в контакт с терена при падането,а именно - счупване
на слепоочния израстък на лявата яблъчна
кост,включена в системата на горната челюст,водещо
до затрудняване на дъвченето.Това нараняване вещото лице определи,като самостойно причинено,извън
комплекса на травмата от падането,макар и двете да са получени във сходно време,тъй като то не е в резултат на контакта на
главата с терена.Наред с това в устния си доклад по време на съдебното
следствие вещото лице Д-р Е. уточни,че при
такъв род счупване първото усещане е за болка,а проблемът в затрудняването на дъвченето се явява с нарастването на отока в резултат на фрактурата на
челюстта в един по-късен момент от
порядъка на часове.Единствено вещото лице от медицинска гледна точка не пое ангажимент да даде категоричен
отговор на
въпроса относно механизма по който е било провокирано падането на
пострадалия - с бутане или чрез удар ,както и относно това кога е било причинено
счупването на челюстта на пострадалия при свадата със свидетеля А. или със
подсъдимия,в какъвто смисъл са данните по делото.По първия въпрос обясни
становището си с това,че падането е възможно да се провокира и по двата начина
,без да е била необходима особена сила при придаване на тласъка на тялото на пострадалия.А по
втория,че времето между двата сблъсъка не е било достатъчно да отпочне
ефекта на затрудняването на дъвченето,следствие на фрактурата.
Ето защо съдът изхождайки от изложените,
установени по несъмнен начин фактически положения прие,че около 11.30 часа на 11.08.2008 год.конфликт между пострадалия Ч. и св.А.
е имало,при който последния му е
ударил два шамара по лицето,при което
Ч. паднал на земята,но после станал и продължил разходката си в района на игралната зала.Това следва
безспорно от показанията на св.Р.,които
съдът кредитира,като достоверни,тъй като няма причина за обратното,предвид родствените и близки отношения между него
и св.А. и липсата на основание Р. да намесва името на родственика си в развилите се тази нощ събития,
ако това не е било истина.Вярно е,че
св.А. отрича да е удрял пострадалия,но това е обяснимо,тъй като иначе би засегнал свои интереси.Прие също,че малко след 0.30 часа на 12.08.2008
год.пострадалият Ч. ***" в
посока кв."Република"и още преди да достигне паркираната срещу
игралната зала лека кола на св.С.,където се черпела
компанията на подсъдимия, бил пресрещнат от последния.При срещата подсъдимият без да провежда разговор с
пострадалия му ударил един шамар в
лицето,при което той паднал на земята по гръб,следствие на което получил
черепно-мозъчната травма,в резултат на която
по-късно починал.Горното съдът прие за безспорно доказано въз основа на показанията на св.М.,кредитирайки
ги изцяло,като последователни и през
двете фази на процеса,логично подредени,поднесени
детайлно,даващи възможност за проследяване на случая в цялост и без да са налице каквито й да било обстоятелства за съмнение в тяхната достоверност.Впрочем
показанията на свидетеля М. не са изолирани.Те частично се подкрепят от
показанията на свидетеля С.,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281 ал.3 във вр.ал.1 т.4
от НПК,който приблизително описва
същата фактическа обстановка,вмъквайки и елементи от защитната позиция
на подсъдимия,явно в желанието си да му
помогне,предвид приятелските им отношения.В тази посока са и показанията на свидетеля Р.,който обаче не е
очевидец и пресъздава обстоятелства, за които е научил от подсъдимия,пак във
връзка със защитната му реакция за предизвикателство от
страна на пострадалия,каквото не се устави
да е било налице в случая.
Не се
установи несъмнено и друг важен по отношение
повдигнатото обвинение факт по делото а именно,че фрактурата на
челюстта на пострадалия е причинена от удара нанесен му от
подсъдимия,провокирал падането му.Т.е.в заключението на вещото
лице,основен
доказателствен източник в тази насока,изискваща
специални
медицински познания липсва категоричност, в кой момент
и от удара на кого е
причинено счупването на челюстта на Ч. ,като
се има предвид развитието на инцидента във
въпросната вечер - при
конфликта със св.А. или при конфликта
с подсъдимия.Не са налице
и гласни доказателства,които косвено да подкрепят позицията на
обвинението.От това следва,че
авторството на причинената средна
телесна повреда не е установено по
несъмнен начин.Тази повреда е
факт неоспорим,но кой е причинителя в
случая не е установено.В
близки по време и идентични по
характер посегателства Ч. е
получил самостойното нараняване в ляво, което изключва възможността да се направи извод за конкретното обстоятелство. Така,че неоспоримо остава единствено
в случая,че подсъдимият с неговия
удар със шамар върху пострадалия му е предал тласъчна
сила на тялото,довела до неговото падане.
От всичко това
следва,че с прякото посегателство върху пострадалия, подсъдимият му е нанесъл
краткотрайна телесна болка,изразяваща се в неприятно физическо усещане, без
наличие на обективни следи и без разстройство на здравето,което от правна
страна се
характеризира,като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал,2 пр. 1 от НК.
При така приетите
фактически положения,следващи от цялостния доказателствен материал подробно обсъден по-горе, съдът намира,че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на
чл.124 ал.1 пр.3 от НК,а именно: - на 12.08.2008 год.в гр.Хасково по непредпазливост причинил смъртта на А. М.Ч.,***,починал на 13.08.2008 год., следствие на умишлена нанесена лека телесна
повреда,изразяваща се в причиняване на болка.
От субективната страна съдът счита,че
подсъдимият е действувал при условията на
непредпазливост под формата на небрежност - не е предвиждал общественоопасните
последици -настъпилата впоследствие смърт,но но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди,след като умишлено е причинил констатираната лека телесна повреда,следствие на
която е предизвикано падането и е настъпила смъртта на пострадалия от получената
черепно-мозъчна травма.Т.е. консумиран е усложненият състав на чл.124 от НК,при който
умисълът към
по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия.Или в случая
се касае до престьпление,осъществено при описаните по-горе
две форми на вина.При така приетата квалификация съдът призна подсъдимия за виновен и му
наложи съответно наказание,като го оправда по първоначално предявеното му обвинение по пр.2 на ал.1 на
чл.124 от НК ,което не се доказа по несъмнен и категоричен начин.
Причини довели до извършване на деянието -
употребата на алкохол от подсъдимия и
пострадалия.
Подсъдимият живее в
гр.Хасково.Безработен е ,с начално образование.Не е осъждан и до настоящият момент не е криминално проявен.Ползува се с добро име в средата,в която
живее.
Като прецени
степента на обществената опасност на деянието и данните на личността на подсъдимия
при индивидуализация на наказанията
му, съдът прие превес на смекчаващи вината обстоятелства - млад човек ,с чисто съдебно минало,без
криминални прояви до инкриминираното
деяние, със затруднено социално и материално положение,с добри характеристични данни,изразяващ съжаление за извършеното,поради което му наложи наказание -
лишаване от свобода за срок от 1
година.
С оглед най-вече на
невисоката обществена опасност на дееца и характерната за младата му възраст
импулсивност, подтикнала го към осъществяване на престъпната дейност, съдът
намери,че определеното на подсъдимия наказание - лишаване от свобода не следва
да се изтърпи ефективно ,като на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването му
с изпитателен
срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила,за което не съществува
законова пречка,предвид изнесеното по-горе,а и с оглед размера на наложеното наказание
— лишаване от свобода.Така наложеното наказание по вид,размер и условия на
изтърпяване,съдът намира,че
напълно отговаря на обществената опасност на деянията и дееца и изцяло ще осъществи целите на личната и генералната превенция
на закона.
На основание чл.189
ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски в размер на 225 лв.по сметката на съдебната власт.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: