РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Белоградчик, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200162 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В., ул. ”Живко Пуев ”
№ 113, с ЕГН **********, срещу НП № 803/14.08.2025 г. на Директора на РДГ
– Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 1000,00 лв. на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност на АУАН и
наказателното постановление и иска отмяната на последното, като излага
аргументи, че липсва вина, че не е извършил нарушение “съхраняване” на
дървесен материал без надлежен превозен билет, че АУАН и НП не отговарят
на законовите изисквания, че е определено наказание в завишен размер, без
съобразяване с тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и
имотното състояние на извършителя. В с. з. жалбоподателят се явява и лично,
и с адвокат, упълномощен от него, като последният подържа жалбата и
искането, направено с нея, като допълнително твърди липса на умисъл у
жалбоподателя, част от дървата били предмет на предходна проверка и
1
наложено наказание за тях – а сегашната се явявала втора, за същите дърва,
нарушение на процедурата оп ангажиране отговорността на дееца – относно
прекратяване на вида две възможни производства – наказателно и админ.
наказателно, и иска или отмяна на НП, или намаляване размера на санкциите
“глоба”. Претендират се и разноски от страна на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
оспорва жалбата, подържа изразеното от него и в представени по делото
писмени бележки - становище по казуса, твърди, че дървата, предмет на акта и
НП са други, различни от тези, обект на предходна проверка в имота на Н. – от
2023 г., тъй като са различни по вид дървесина и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатени от
жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 11.10.2024 г. , с оглед евентуално нарушение по ЗГ – съхранявани
дърва, в имот на човек от с. Б.п., обл. В., без да има надлежни документи за
притежанието на тези дърва, двама служители на ТП ДГС Белоградчик – свид.
Б. Ж. и Л. П., били изпратени да направят проверка. На мястото имало и
полицейски служители от РУ-Белоградчик и „Жандармерия“. Когато Б. Ж. и
Л. П. пристигнали пред имота - в с. Б.п., обл. В. – на ул. „Живко Пуев № 113,
частен имот – на жалбоподателя А. Н., там била само съпругата му
първоначално – свид. Л. К.. Н. дошъл малко по-късно и тогава проверяващите,
в стопанска постройка в двора на Н., установили наличие на дърва, нарязани
и нацепени като за огрев. Дървата били от вида дъб, цер и топола. Върху тях
нямало поставена КГМ, нито друга марка, а притежателят не представил и
превозен билет за тях. Св. Ж. и колегата му измерили с дървен метър дървата
– те били общо 20,00 пр. куб. м.
Н. заявил, че няма превозен билет за тях, но имал съставени актове за
нарушения по ЗГ за същите дърва и е заплатил наложените му „глоба“ като
наказания за тях. Не можал обаче, да открие тези АУАН и да докаже
твърденията си.
На база видяното и приемайки, че Н. не установява за същите дърва да
има санкции вече по ЗГ, а и да ги е заплатил, св. Б. Ж. съставил констативен
2
протокол , в който описал две нарушения по ЗГ – съхранение на дървата без
надлежен документ, удостоверяващ законен произход /превозен билет/ и без
поставена КГМ. След това обаче, Ж. написал един АУАН № 803, на А. Н. за
нарушението по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, тъй като за другото – АУАН бил
съставен на Н. от служител на РУ-Белоградчик. Като свидетели в акта,
оформен от Ж. се подписали колегата му Л. П. и В. Тодоров – служител на РУ-
Белоградчик. Н. също подписал акта и приел копие от него, посочвай, че „ за
дървата е глобяван вече“ . Дървата не били задържани от служителите на ДГС,
а оставени на място, поради липса на физическа възможност да ги
транспортират тогава другаде, но не „възложили“ и отговорно пазене някому.
Била извършена по този случай и проверка по ЗМВР от служителите на
РУ-Белоградчик, с оглед евентуално престъпление по чл.235 от НК, по която
след като били изпратени материалите и на РП-В., прокурор от последната се
произнесъл с постановление за отказ да образува досъдебно производство по
посочения текст на НК, а евентуална само админ. нак. отговорност.
Така, на 14.08.2025 г., въз основа на акт № 803 от 11.10.2024 г., е
издадено обжалваното НП № 803 от същата дата на Директора на РДГ -
Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
По съществото на казуса, съдът намира за установени вина и авторство
на деяниeто, приписвано с акта и НП. Жалбоподателят е бил проверен от
служители на полицията / РУ-Белоградчик / и такива на ДГС-Белоградчик,
вкл. и актосъставителят, те всички са констатирали безспорно приетите от
съда за истинни факти – в посоченото място – в стопанска постройка в
недвижим имот - двор, описано в АУАН и НП, жалбоподателят А. Н. е
“съхранявал” / общо 20.00 пр. куб. м. дърва за огрев – нацепени, от видовете
“дъб, цер и топола“”, без да има за тях превозен билет / и без поставена на тях
и КГМ, но това не е предмет на делото/. Самият нарушител не е оспорил така
констатираните на място обстоятелства от контролните органи в хода на
извършената му проверка – съхранението и количеството и видове дърва, но
заявил, че за тези дърва вече са му били съставени актове. Такива обаче, не
3
представил.
По делото бе разпитана като свидетел Л. К. – съпруга на жалбоподателя,
която пожела изрично да свидетелства. Тя поддържаше възраженията на А. Н.
в някакъв вариант – че вече е санкциониран за част само от същите дърва / 5
пр. куб. м./ и изложи версията, че тези дърва са смесени с други, които са
добити от нея и мъжа й при разчистване на двор, който закупили. Т.е. били
отсечени от техен имот, в населеното място.
Съдът не може да кредитира думите на К. тук, тъй като същите са в
пълно противоречие с останалия доказателствен материал събран по този
случай. Свид. Ж. устно, като показания, съобщи, че намерените при
проверката дърва са били от три вида, нацепени като готови за горене, което се
потвърждава и от писмените доказателства – констативен протокол и АУАН.
От една страна, и жалбоподателят чрез представителя си и свид. К. твърдят,
че част от тези общо 20 пр. куб. м. дърва за огрев, са от едни други 5 пр. куб.
м., установени при предходна проверка в имота на Н.. Но това не е доказано –
не бяха ангажирани то тях изрични доказателства за такава проверка и вида и
количеството на дърва, намерени отпреди от контролни органи и съставени им
АУАН. А доказателствената тежест при такива твърдения, преминава върху Н..
Дори и съдът да приеме, ноторно известно му – от друго дело, протичащо
пред същия съдебен състав / н.а.х.д. № 122/2025 г. по описа на БРС/, с предмет
на разглеждане – и идентично админ. нарушение на Н. по ЗГ, извършено в
края на 2023 г., и предмет на самото нарушение – общо 5 пр. куб. м. дърва за
огрев, не конфискувани му тогава, то съдът не може да приеме така
твърдяната от нарушителя и свид. К. еднаквост в предмета на проверените и
на 11.10.2024 г. дърва. Така, предмет на по-ранна проверка и последвали я КП,
АУАН и издадено НП спрямо Н., са 5,00 пр. куб. м. дърва, нарязани на по 1 м. /
т. нар. „метровки“/, от видовете цер, акация, клен и благун. При проверката,
обсъждана по настоящето дело – са установени общо 20 пр. куб. м. дърва
„дъб, цер и топола“. Или – откритите през 2024 г. в имота на Н. дърва са от
други видове предимно, други количества и в друг вид – нацепени за огрев. От
друга страна, съдът не приема за доказана липса на вина и авторство на
жалбоподателя, чрез градена от свидетеля К. версия – за произхода на
„другата“ част от дървата / не тези, които според свидетеля били останали от
предишна проверка/ - сеч на тези дърва от техен имот – двор , в селото. Св. Б.
4
Ж. поясни на съда , че видовете дървета – дъб, цер и топола се откриват най-
вече извън населените места – „в гората“. А за отсичане – с цел разчистване
имот, на дървета, ако са в населено място – наистина трябва и изрично
разрешение от кмета на общината / съгл. чл.3 ЗОСИ/. В случая дори не става
въпрос за отсичането, добива на така установените приготвени за огрев дърва,
а само за съхранението им без надлежен документ – превозен билет. Св. К. в
допълнение от съда – изпадна в противоречие и относно това, на какви форми
са нарязани дървата – тя свидетелства за „метровки“, а свид. Ж. указа, че са
били нацепени. Ето защо, съдът не приема за правдива версията, че дървата от
видовете „дъб, цер и топола“ в случая са добити, като разчистване на
дворното място на Н. и не дава вяра на думите на свид. К..
Съдът не открива процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на дееца, с оглед сезирането и на прокуратурата за поведението
му. Проверката / като преписка, по реда на ЗМВР/ от РУ-Белоградчик е
извършена по тяхна инициатива – след изготвена докладна записка на
служител на това управление по повод проверка на място – в селото, и по тази
именно проверка по ЗМВР, се е произнесъл прокурор от РП-В. през м.01.2024
г., с отказ да образува досъдебно производство, поради малозначителност на
деянието – като престъпление по чл.235 ал.2 от НК. Самият прокурор е
разпоредил да се уведоми за неговото решение и РДГ-Берковица, с оглед
преценка за реализиране на админ. нак. отговорност. И именно и след това –
на 28.05.2024 г. се е произнесъл Директорът на РДГ-Берковица, издавайки НП.
Т.е. това е станало в изискуемия шестмесечен срок / от съставяне на АУАН/ по
чл.34 ал.3 от ЗАНН / без самото админ. нак. производство да е било спирано
или прекратявано /.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема за установено по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
С оглед количеството дървесина открита у Н., без дори да има нужда от
специални познания – оценителна експертиза, съдът не намира, че е
приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, а това количество като цяло завишава
обществената опасност на деянието.
В санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ е предвидено
административно наказание "глоба" в размер от 500,00 до 5 000 лв. Съдът
5
намира, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба –1000,00 лв., е
завишен и в този ред на мисли – оплакването му в тази насока е правилно. По
делото липсват представени данни за имотното състояние на жалбоподателя,
което следва да се тълкува в негова полза. В тежест на наказващия орган е
било да събере данни за имотното и семейно положение на жалбоподателя, за
да съобрази размера на глобата в съответствие с разпоредбата на чл.27 ал.2 от
ЗАНН. Няма данни от АУАН нарушението на Н. да е повторно, не бе
ангажирано доказателство по това дело - наказателна отговорност да е
реализирана спрямо дееца за подобни прояви, което също е трябвало да се
вземе предвид при определяне размера на санкцията. Така съдът като прецени
в съвкупност горното и отчитайки и количеството на предмета на деянието,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прие че не е налице от
една страна маловажен случай, поради което не може да оневини извършителя
и да го освободи от отговорност изцяло, но от друга страна - наложеното на
Н. наказание “глоба” следва да бъде намалено - до малко над минималния
законов размер, а именно 700,00 лв.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на
наложената санкция от вида „глоба“.
По направеното искане от страна на жалбоподателя по делото за
присъждане на разноски – същото следва да остане без уважение, предвид
решението на съда по същество на казуса.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на
казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на
същата – юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
също претендирани разноски от посочения представител, като
възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно
указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА
ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, съдът присъжда в тежест на
жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт /или друг служител с юридическо образование/, в размер на
80,00 лв.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 803/14.08.2025 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която на А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В.,
ул. ”Живко Пуев ” № 113, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
1000,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213
ал.1 т.2 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на наложената "глоба" на 700,00 /
седемстотин / лева.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В.,
ул. ”Живко Пуев ” № 113, с ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото.
ОСЪЖДА, А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В., ул. ”Живко Пуев ” № 113, с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ-Берковица, с адрес гр. Берковица, обл.
Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт, в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7