№ 95
гр. Враца, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200011 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т. С. Н. от гр.**** е подал чрез РУ-Враца обща жалба против издадени
срещу него две наказателни постановления: НП№24-1795-000127 и НП№24-
1795-000282/22.07.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца,
като с последното, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
След получаване на общата жалба, материалите по същата са били
разделени и изпратени за разглеждане на РС-Враца от РУ-Враца,
окомплектовани с двете отделни административнонаказателни преписки.
Образувани са две отделни съдебни производства –НАХД№10/25 г. по описа
на ВРС, имащо за предмет на обжалване първото от горепосочените НП и
съответно настоящето НАХД№11/25 г., имащо за предмет второто от
горепосочените НП с №24-1795-000282/22.07.24 г.
В саморъчно изготвената жалба, Т.Н. не оспорва обективните факти по
административното обвинение, свързани с време, място, начин на извършване
и констатиране на нарушението. Оспорва субективните му параметри откъм
1
наличие на знание и представи за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила. Оспорва и степента на обществена опасност на поведението
си. Отправя искане единствено за това „санкцията да бъде заменена с
максималната парична глоба, без лишаване от право да се управлява МПС“.
Съдебното производство е протекло в отсъствие на жалбоподателя, на
основание чл.61, ал.4 ЗАНН.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се излага
бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице, в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна, при следните
съображения:
На 22.04.2024 г., около 22.00 ч. в гр.Враца,
ул.”Независимост”,ж.к.“Дъбника“ до бл.№2, полицейски служители към РУ-
Враца спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а.”Ивеко
Дейли” с рег.**** като при проверката е констатирано, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, т.е. не е
регистриран по надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен
АУАН №985276/22.04.24 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, подписан без
възражения от жалбоподателя. Последвало е прекратяване на
административно-наказателното производство с нарочна мотивирана
резолюция на наказващият орган №24-1795-М000030/10.05.24 г. на основание
чл.33, ал.2 ЗАНН, а преписката е била изпратена по компетентност на ВРП, с
оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК. Образувана е пр.преписка
№4187/24 г. и е извършена допълнителна полицейска проверка, в рамките на
която е установено, че освен водач на процесния автомобил, жалбоподателят е
и негов собственик, като го е закупил с договор за покупко-продажба от
15.09.23 г. Не е предприел действия по регистрацията му, поради което и
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 17.11.23 г., за
което не е уведомяван. Пр.преписка е приключила с постановление на ВРП от
2
28.06.24 г. с отказ за образуване на досъдебно производство. Според мотивите
на постановлението извършеното от жалбоподателя деяние не покрива
признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК от субективна страна, тъй
като жалбоподятелят не е бил уведомяван от компетентните органи за
служебното прекратяване на регистрацията. Материалите по преписката са
изпратени на полицейските органи по компетентност и преценка за
евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност. Въз
основа на горепосоченото постановление е последвало и издаването на
обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба 200.00 лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщената като доказателство прокурорска преписка, съдържаща
цитираните АУАН, мотивирана резулюция за прекратяване на
административно-наказателното производство, сведения на полицейските
служители извършили проверката на жалбоподателя и собствените му
обяснения, справки за регистрацията и дерегистрацията на процесния
автомобил, справка за нарушител и др.
Изложените в НП фактически констатации относно констатираното
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП принципно не се оспорват и от страна на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В административно-наказателното производство започнало по реда на
чл.36, ал.2 ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление не
са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и
представляващи основание за отмяна на НП. Атакуваното постановление
съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН, в това число време
и място на извършване на нарушението, точно и ясно описание на
нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.
Въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени изцяло и от
горецитираните писмени материали от прокурорската преписка, в случая
безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят
е управлявавал нерегистриран по надлежния ред автомобил, поради което и
3
са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП. Нарушението е и субективно съставомерно по правилата на
чл.7, ал.1 и ал.2 ЗАНН, тъй като е извършено при условията на
непредпазливост и в конкретна нейна форма-небрежност. Служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик
не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в
случая задължението е за последния. Прекратяването на регистрацията
настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират
новия собственик за прекратяването на регистрацията. Основен принцип в
правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт, поради което и
обстоятелството, че жалбоподателят не се е запознал със свое нормативно
задължение и последиците от него не сочи на отсъствие на виновно
поведение, след като същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението
си със законовите разпоредби в случай, че беше проявил дължимата грижа да
се информира за тях. В този смисъл и всички възражения на жалбоподателя
относно липсата на знание за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, съответно за невиновното /неумишлено/ извършване на
нарушението, се явяват неоснователни.
Съгласно специалната разпоредба на чл.189з ЗДвП, за всички нарушения
по този закон е изключено приложението на общата разпоредба на чл.28
ЗАНН за „маловажен случай“. В случая не са налице и предпоставки за
квалифициране на нарушението като малозначително такова по смисъла на
чл.9, ал.1 и ал.2 НК, вр.чл.11 ЗАНН, доколкото се касае за формално
нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията
към ППС за участие в пътното движение. В процесния казус, конкретните
обстоятелства касаещи процесното деяние също не сочат на липсваща или
явно незначителна обществена опасност. Ето защо и тази част от доводите на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Отчитайки вида и характера на извършеното нарушение, конкретната му
обществена опасност и тази на самия жалбоподател като водач на МПС
/съгласно справката за нарушител/, наложените от наказващия орган
наказания- глоба в минимален размер от 200.00 лв. и лишаване от
4
правоуправление на МПС за минимален срок от шест месеца, съгласно
санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП, се явяват изцяло съобразени с
изискванията на чл.27 ЗАНН и целите на чл.12 ЗАНН. Все във връзка с
доводите в жалбата следва да се подчертае, че за процесното нарушение
законодателят е въвел горепосочените административни наказания в
условията на кумулативност /а не на алтернативност/, поради което и искането
на жалбоподателя за „замяня“ на едната санкция за сметка на другата, е
правно неприложимо.
Като краен резултат от всичко гореизложено, обжалваното НП следва да
бъде потвърдено изцяло. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№24-1795-000282/22.07.2024 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на Т. С. Н. от **** с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5