Решение по КНАХД №310/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.. С., против Решение № 128/12.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 200/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ № 8521808 на ОДМВР - Шумен, с който на И. К. К. от [населено място], на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи относно безспорната установеност на приписаното на водача неизпълнение, поради което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отменения електронен фиш. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт С..

Ответната страна, И. К. К., депозира писмени бележки, с които не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие. Излага аргументи за законосъобразност на съдебното решение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Съгласно издадения ЕФ серия „К“ № 8521808 на ОДМВР – Шумен, на 07.01.2024г. в 15.47 часа в обл. Шумен, на път I - 2 км. 99+840 /р-н за [населено място]/ с АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л. а. „Мерцедес ЕКЦ 400 4 МАТИК“ с рег. № [рег. номер] - 85 км/ч., след приспадане на допустимата грешка от 3 км.

При направена справка било установено, че собственик на автомобила е И. К. К. от [населено място]. За заснето нарушение, от ОДМВР – [населено място] бил издаден процесния електронен фиш серия „К“ № 8521808, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 85 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от 25 км/ч., посоката на движение на автомобила – към [населено място].

Посредством същия на водача К. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7139112. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП соченото за нарушител лице не представило в ОДМВР – [населено място] писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не били направени и възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че при изготвяне на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият разполага с нормативно предвиденото си съдържание. Съдебният състав приел също, че са спазени и изискванията за използване на АТСС, като сред приобщения доказателствен материал фигурира съставен протокол за ползването на техническото средство, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено . Независимо от това, според съда, замерването на скоростта на движение на автомобила е осъществено не на посоченото в ЕФ място, а именно км. 99+840, а на км. 99+965, доколкото от изготвената снимка се установява, че процесното МПС се е движело в посока [населено място] и е било засечено на разстояние 125 метра от мястото, където е било позиционирано техническото средство като се е отдалечавало от АТСС. Съдът също така изложил, че при преглед на приложената по делото схема се установява, че пътният знак установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч., за движещите се в посока [населено място], е бил поставен на км. 99+701 метра, като в контекста на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП действието на това ограничение е било в сила до следващото кръстовище – разклона за [населено място]. Възприемайки позицията, че скоростта на движение на превозното средство е била засечена на км. 99+965, то съобразно приложената по делото схема това се явява след кръстовището, т. е. извън зоната на действие на знака и е била съобразена с норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяваща максимална скорост на движение на ППС извън населено място – 90 км/ч. Поради това съдът приел, че водачът не е осъществил състав на административно нарушение. В допълнение към изложеното, съдебният състав констатирал също, че е налице и противоречие между посоченото в протокола място на позициониране на техническото средство /път I - 2 км. 99+840/ и направената снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. С оглед на това съдът отменил атакувания пред него електронен фиш.

Решението на Шуменския районен съд е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията на касационния съд са следните:

Районният съд е формирал аргументирани и напълно обосновани изводи относно липсата на допуснати съществени процесуални опущения при изготвяне на ЕФ, при което закономерно е заключил, че този акт разполага с необходимото законово съдържание. Спазени са били и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата касателно реда за използване на техническото средство, за което по делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка № 1439СГ-ИСИС/01.12.2023г. на ГД „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология.

Неправилно обаче предходният съдебен състав е приел, че водачът не е осъществил състав на административно нарушение, аргументирайки се с доводи за мястото на заснемането на автомобила, съответно на разположението на техническото средство и приложимите правила на допустима максимална скорост. В случая следва да се акцентира на няколко обстоятелства.

На първо място, по категоричен начин е установена посоката на движение на управляваното от ответника превозно средство, а именно в посока Шумен. Установена е и скоростта му на движение след съответното приспадане на толеранс от 3% - скоростта му е била 85 км/ч. Видно от описателната част на ЕФ за място на извършване на простъпката е определен Път 1-2 км. 99+840 /разклон за [населено място]/. По делото е приложена и снимка на управляваното от К. превозно средство, от която е видна скоростта на автомобила, отстоянието от техническото средство /125 метра/ и локацията на придвижването, индивидуализирана чрез съответните координати. На приложената снимка, изготвена от техническото средство е видима и поставената табела Ж7, указваща посоката на движение към населеното място – в случая [населено място]. В приложения по делото Протокол за използването на съответното техническо средство е упоменат участъкът, който е бил контролиран – Път 1-2 км. 99+840. По делото е приложена и схема на участък от Път 1-2 „Русе – Шумен - Варна“ от км. 99+563 до км. 100+098, актуална към 07.01.2024г., от която се установява конкретното разположение на всеки един от поставените пътни знаци.

Видно от посочената схема на участъка, въвеждащият ограничение от 60 км/ч спрямо посоката на движение към [населено място] знак Б26 е бил поставен на км. 99+701. От приложената схема се установява също така, че знак Ж7, указващ посока към [населено място], който е видим и изготвената от техническото средство снимка, е разположен на км. 99+893. На снимката, приложена по делото, са налични и съответните координати. Като се отчете разположението на поставените знаци съобразно приложената схема, посочените координати в снимката посоката на движение на автомобила на ответника, се налага извод, че движението му е засечено именно в обхвата на знак Б26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч. Неправилно районният съд е определил, че замерването е осъществено на км. 99+965, респективно след разклона за [населено място]. При задълбочен прочит на част 2 от приложената схема на пътния участък се установява, че към км. 99+965 в посока на движение [населено място] няма поставен какъвто и да е знак, още по-малко знак Ж7, указващ отстояние от 1 км до [населено място], какъвто знак е ясно различим на снимката към ЕФ. В тази връзка, практически е невъзможно автомобилът на ответника да е бил заснет при км. 99+965 и аритметичното изчисление на мястото на нарушението, извършено от районния съд е некоректно. В тази насока , следва да бъдат съобразени и показанията на свидетеля Х. Х., който в съдебно заседание заявява, че техническото устройство заснема единствено превозните средства, които превишават ограничението – ако се кредитира становището на районния съд, че място на нарушението е км. 99+965, където ограничението на скоростта е 90 км/ч, то при засечена скорост от 85 км/ч на автомобила на ответника техническото средство не би могло да изготви съответната снимка. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за безспорно установено, че скоростта на движение на автомобила е засечена към км. 99+840, спрямо който участък е било в сила въведеното ограничение от 60 км/ч максимална скорост на движение.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че водачът е допуснал вмененото му нарушение. Същевременно, след издаване на електронния фиш и постановяване на съдебното решение – предмет на касационен контрол, но преди влизането му в сила е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като след промяната /в сила от 07.09.2025г./ деянието по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е изключено от повторността. С оглед на изложеното се налага извода, че посочената разпоредба след изменението от 07.09.2025г. се явява по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда наказание за повторно извършено деяние по посочената правна [жк], са налице условията нарушението да бъде преквалифицирано, като на нарушителя бъде наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 100 лева.

С такова правомощие касационният състав не разполага. Съобразно ТР № 8 от 16.09.2021г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС и чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, районният съд изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният фиш. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение № 8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление /в случая ЕФ/ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, изрично предвидени в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно изменение на ЕФ, чрез преквалификация на деянието, с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 128/12.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 200/2025г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.