Р Е Ш
Е Н И Е №960
гр.Бургас
, 28.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, четвърти състав, в
съдебно заседание на осми юли две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия
Радикова административно дело № 845 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова
молба, подадена от П.Т.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С.И.,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лева вследствие
на отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г.,
издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
Ищецът претендира
присъждане и на сторените в производството разноски в размер на 1015лв., по
представен списък
Твърди, че спрямо него
било издадено наказателно постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г. от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му било наложено наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 43/ 06.12.1999 на МТ.
Ищецът обжалвал
наказателното постановление и то впоследствие било отменено от съда, като
незаконосъобразно с Решение №299/21.02.2019г., постановено по адм.дело
№3348/2018г. по опис на Административен съд гр. Бургас, влязло в законна сила
на 21.02.2019г., след отмяна на решение
№320/ 31.10.2018г., постановено по анд №1327/2018г. по опис на Районен съд гр. Несебър.
Твърди, че в
производството по обжалване на процесното наказателно постановление пред
Районен съд гр. Несебър и в касационното производство, развило се пред
Административен съд гр. Бургас бил представляван от адв. С.И., на когото
заплатил сума в размер на 1 000лв.,за осъществяване на защитата му пред двете
съдебни инстанции.
Иска Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София да бъде осъдена да му заплати сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
(заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по нахд №1324/18г.
на РС Несебър и канд №3348/2018 по опис на Административен съд гр. Бургас),
вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-0000220
от 27.08.2018г., издадено от началник
Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Бургас.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. С.И., поддържа исковата молба и направените с
нея искания- за присъждане на обезщетение и разноски.
Ответникът Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, не се явява и не изпраща
представител. В писмения си отговор
признава иска по основание и го оспорва по размер, с аргумент за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в производствата по
обжалване на наказателното постановление. Оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на разноски в настоящото производство, като се позовава на
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас намира исковата молба за основателна и доказана по
основание, но счита, че следва да бъде уважена в минимален размер.
І.ФАКТИТЕ:
С наказателно
постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, на ищеца, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ било наложено наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 43/ 06.12.1999 на МТ.
П.Д. обжалвал
наказателното постановление пред Районен съд гр. Несебър. Въз основа на жалбата
било образувано АНД № 1324/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
С решение № 320/31.10.2018г.,постановено
по делото, съдът потвърдил наказателното
постановление.
Това решение било
обжалвано от ищеца пред Административен съд гр. Бургас.
С решение
№299/21.02.2019г., постановено по адм.дело №3348/2018г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, съдът отменил решение № 320/31.10.2018г. по АНД
№ 1324/2018г. по описа на Районен съд Несебър и отменил наказателно
постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас.
В съдебното производство
пред двете инстанции Д. бил представляван от адв. С.И., според представени
пълномощни от 30.08.2018г. и 23.11.2018г., с предмет: „ предоставяне на правна
помощ и съдействие във връзка със завеждане и водене на административно- наказателно
дело за обжалване и отмяна на наказателно постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г., издадено от К.Г.- началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас до приключването му пред първа
инстанция“ , респ. „ предоставяне на правна помощ и съдействие във връзка с
обжалване пред Административен съд- Бургас
на решение № 320/31.10.2018г. по АНД № 1324/2018г. по описа на Районен
съд Несебър“.
С исковата молба по делото
са представени договори за правна помощ, сключени между ищеца и адв. И. на
30.08.2018г. и 23.11.2018г., с предмет идентичен с този, указан в пълномощните,
удостоверяващ заплащането на сума в размер на 500лв. за всяка една инстанция в
производството по обжалване на наказателното постановление- общо 1000лв.
Като доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в АНД № 1324/ 2018г. по описа на Районен съд Несебър и КАНД №3348/18
по описа на Административен съд гр. Бургас.
По делото е доказано, че
при първоначалното разглеждане на исковата молба ищецът е заплатил разноски в
размер на 310лв. (държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв.); в производството по обжалване на решението, постановено по
адм. дело № 623/2019г. по опис на Административен съд гр. Бургас- сума в размер
на 405лв. (държавна такса в размер на 5лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв.) и в настоящото производство- сума в размер на 300лв. (адвокатско
възнаграждение).
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
В случая търсената обезвреда се
основава на твърдения за имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за
квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва
претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт
на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.
Въведените като основание
за исковата претенция факти, в случая се свързват с наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени
вреди от отменено наказателно постановление, искът по изложените съображения и
по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК
на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ.
Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1
се разглежда по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този ред
е регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл.205 от последния сочи
като ответник юридическото лице, представлявано от органа от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София съгласно чл.2, ал.2 ЗАП и чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация“ , е
юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на тази дирекция,
следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря
по предявеният иск. Отмененият като незаконосъобразен акт, е издаден от началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас - длъжностно лице, в системата на
агенцията.
Искът е предявен от лице,
с доказана активна процесуална и материалноправна легитимация- след отмяна на
акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество,
искът е основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай
отговорността на ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София, респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за
незаконосъобразност на наказателно постановление, с което на последния е
наложено административно наказание "глоба". След като това наказателно
постановление е отменено, съдът, пред
който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата,
обусловили този резултат.
За обжалването на
процесното наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и
представителство по образуваното в тази връзка дело, ищецът П.Д. е ангажирал
адвокат С.И..
Този факт е доказан с
представените по делото пълномощни и договори за правна защита и
съдействие от 30.08.2018г. и 23.11.2018г.
Договорите са подписани от страните, като тези подписи удостоверяват и
заплащането на възнаграждение на адвоката общо в размер на 1000лв.
Последната сума
представлява разход за процесуално представителство и имуществена вреда за Д.,
доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие, като
незаконосъобразно наказателно
постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г., на
началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.
Бургас.
Тук следва да се посочи,
че ответникът с отговора на исковата молба признава иска по основание, без да
прави възражение за достоверност на датата на договорите за правна защита и
съдействие. Поради това и съдът не е указвал на ищеца възможността по чл. 181,
ал.2 от ГПК.
Съдът цени посочените
документи заедно с останалите доказателства по делото- представените пред
Районен съд Несебър и Административен съд Бургас пълномощни, които са идентични
по предмет и дата с договорите за правна
защита и съдействие.
Исковата претенция е
доказана и по размер.
В договорите за правна
защита и съдействие договореното възнаграждение е отбелязано като платено в
брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 1000 лв. са направени —
приложените договори са подписан и имат характер на разписка за посочените в тях,
като заплатени суми. В този смисъл е доказано извършеното плащане /така и
според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на
ВКС/. Затова съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в
размер 1000/хиляда/лв., заплатени за адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производство по обжалване на постановление № № 22-0000220 от 27.08.2018г.
Съдът намира, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение и отмененото
НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена
именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това
наказателно постановление.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са
тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от
ищеца на процесуално представителство и защита по делото, с предмет
законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта
хонорар, е пряка последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от
произтичащата от акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано
лице.
Поради това, твърдените от
ищеца имуществени вреди са
непосредствена последица от незаконосъобразното административнонаказателно
обвинение, обективирано в издаденото спрямо П.Д. наказателно постановление №
22-0000220 от 27.08.2018г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, впоследствие отменено.
Средствата, които са били
изразходвани в хода на съдебното производство, предмет на което е бил
атакувания санкционен акт, представляват за лицето, подложено на
административнонаказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата
подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се
числи издателя на незаконосъобразния акт, защото частичната отмяната на
наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в
него административнонаказателно обвинение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на договореното и
платено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на
наказателното постановление.
Минималният адвокатски
хонорар в случая е в размер на 370лв., определен по правилото на чл. 18, ал.2
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (приложима към датите на сключване на
договорите, редакция).
Договореният в случая е в
размер незначително надвишаващ минималния и при отчитане правилото на чл.1 от
Наредбата.
С оглед изхода на спора и
съобразно правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, претенцията за
присъждане на направените в настоящото производство разноски, която е
своевременно заявена, следва да бъде изцяло уважена.
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София следва бъде осъдена да заплати на П.Д.
съдебно-деловодни разноски както следва: при първоначалното разглеждане на
исковата молба - разноски в размер на 310лв. (държавна такса в размер на 10лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.); в производството по обжалване
на решението, постановено по адм. дело № 623/2019г. по опис на Административен
съд гр. Бургас- сума в размер на 405лв. (държавна такса в размер на 5лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.) и в настоящото производство- сума
в размер на 300лв. (адвокатско възнаграждение) или общо сумата от 1015 / хиляда
и петнадесет/лева.
Неоснователно е
възражението на ответника, че в настоящото производство разноски не следва да
се дължат предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Цитираната норма предвижда две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки:
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. В случая е налице само една от законовите предпоставки – с
отговора на исковата молба Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София е признала предявения срещу нея иск. Процесното вземане
за обезщетение на ищеца е парично по своя характер, а съобразно чл. 68, б. „А“ ЗЗД паричните задължения са носими, т. е. в тежест на длъжника е да достави
лично на кредитора или на оправомощено от него лице дължимите парични средства.
По делото не е установено ответникът да е извършил плащане в полза на ищеца,
което да отговаря на горните изисквания, преди завеждане на настоящото дело.
Липсват твърдения, а и данни за забава на кредитора, а именно същият да не
оказал необходимото съдействие или неоправдано да не е приел престацията. При
наличието на парично притезание на ищеца, което не е удоволетворено от
задълженото лице, основателно правоимащият е предявил осъдителния иск за
защитата му по съдебен ред.
Признаването
на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата не е основание
при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на
ответника.
Предвид изложеното,
Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати на П.Т.Д., ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
вследствие на отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 22-0000220 от 27.08.2018г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба (20.03.2019г.) до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати на П.Т.Д., ЕГН ********** сума в размер на 1015
(хиляда и петнадесет) лв. , представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: