Присъда по дело №21/2025 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 18/11.03.2025г. по НОХД № 21/25г. по описа на РС
– Разград

Повдигнато е обвинение срещу М. Т. И., ЕГН **********, за това,
че: В периода от месец февруари 2023г. до месец октомври 2024г. в гр.
Разград, след като е била осъдена да издържа свои низходящи - Ц. Г. И.,
родена на **г. и В. Г. И., родена на **г., съгласно Решение №137/26.03.2021г.
по гр.д. №1183/2020г. по описа на PC-Разград, влязло в сила на 26.03.2021г.,
съзнателно не изпълнила задължението си за заплащане на месечна издръжка
в размер на повече от две вноски, а именно 20 пълни месечни вноски за детето
Ц., в общ размер 3250,00лева и 20 пълни месечни вноски и 1 непълна месечна
вноска за детето В., в общ размер 3375,00лева, общо дължима сума за двете
деца 6625,00 лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита, че е доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимата да бъде
наложено наказание „ пробация „, включваща задължителните пробационни
мерки за срок от десет месеца.
Зашитата на подсъдимата също намира обвинението за доказано и се
солидаризира с предложението на прокурора, относно вида и размера на
наказанието.
Подсъдимата редовно призована не се явява в съдебно заседание по
същество на делото не заявява становище по обвинението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М. Т. И. е родена на **, български гражданин, със
средно специално образование, разведена, работи, осъждана, с адрес за
призоваване в страната: гр. ** ЕГН **********.
През 2010г., под. М. И. и св. Г. Н. И. и двамата от гр. Разград сключили
граждански брак. По време на брака им се родили две деца Ц. Г. И., родена на
**г. и В. Г. И., родена на **г. Тъй като постепенно отношенията между
страните се влошили, през 2020г. св. И. подал молба за прекратяване на брака.
С Решение №137/26.03.2021г. по гр.д. №1183/2020г. по описа на РС-Разград,
влязло в сила на 26.03.2021г. Съдът прекратил брака по взаимно съгласие и
утвърдил постигнатото между страните споразумение, съгласно което
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца се
предоставяли на бащата св. Г. И., местоживеенето им се определяло при
бащата на адрес: гр. **, на майката се определял режим на лични отношения и
подс. М. И. се задължавала да заплаща на малолетните си деца месечна
издръжка в размер на 162,50лв. за всяко от децата или общо 325,00лв.,
платими до 5-то число на месеца, по банковата сметка на бащата, считано от
26.03.2021г.
Въпреки, че знаела, че с решението на РС-Разград е била осъдена да
1

изплаща издръжка на своите деца, подсъдимата бездействала и не заплащала
дължимата ежемесечна издръжка. Тъй като нямала постоянни доходи, а това
което получавала като възнаграждение не било достатъчно, в различни
периоди от 2021 г. до 2024г. в продължение на няколко поредни месеца
обвиняемата не плащала дължимата издръжка, а в месеците, които плащала
вноските били в непълен размер.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
ДП, Съдебно икономическа експертиза, се установява, че за периода март
2023г. - октомври 2024г. подсъдимата не е заплатила месечна издръжка, както
следва: 1 непълна вноска в размер на 125.00лв. и 20 пълни месечни вноски по
325,00лв., в общ размер на 6 500.00лв.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
ДП, Съдебно психиатрична експертиза, се установява, че в периода
22.04.2018г. - 14.05.2018г. подс. М. И. е била лекувана стационарно в МБАЛ -
Разград с диагноза: Психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употреба на алкохол. Психотично разстройство. Към момента на прегледа
социалното функциониране било на задоволително ниво - обвиняемата от
около 6 години работела на едно и също работно място и поддържала контакт
с децата си. Психипатологичните промени не са били в степен да
възпрепятстват способността на И. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимата М. Т. И., ЕГН ********** е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на
чл. 283 НПК: показанията на свидетеля Г. Н. И.; писмени доказателства и
доказателствени средства, Решение №137/26.03.2021г. по гр.д. №1183/2020г.
по описа на РС-Разград, справка за съдимост, справка за образувани и
неприключили наказателни производства, декларации и автобиографична
справка, заключенията на вещите лица по Съдебно икономическа експертиза и
Съдебно психиатрична експертиза.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимата М. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.1 НК.
Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през
периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е
достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В
2

случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка - 20 пълни месечни
вноски за детето Ц., в общ размер 3250,00лева и 20 пълни месечни вноски и 1
непълна месечна вноска за детето В., в общ размер 3375,00лева, общо
дължима сума за двете деца 6625,00 лева .
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и
възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от
категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на децата.
От този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да
издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно дете
не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на
правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и
че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3,
т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя
дължащ издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно
доходи, необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са
налице никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира
доходи, които да му позволяват да доставя дължимата за децата издръжка.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при
форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение
всички елементи на състава на престъплението, за което е предадена на съд, а
именно, че е осъдена да издържа свои низходящи от първа степен, които са
малолетени, както и че не е изпълнила задълженията си през инкриминирания
период, като във волево отношение, подсъдимата пряко е целяла настъпването
на общественоопасните последици на своето деяние и е искала тяхното
настъпване.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 НК, тъй като не са събрани доказателства в този смисъл.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена
опасност, която разкрива конкретното деяние, и която степен на обществена
опасност намира за по-висока, с оглед дългия период от време, през който
децата са били лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни
3

преки и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна
на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, следва да бъде
определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелство, което да обуславя
приложението на чл. 55 НК.
В този смисъл съдът определи наказание ПРОБАЦИЯ, съдържаща
следните пробационни мерки:
А/ задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично.
Б/ задължителни срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така наложеното наказание е съответно на
извършеното деяние, мотивите и подбудите довели до осъществяването му,
както и с оглед личността на дееца и ще осъществи целите си по чл. 36 от НК.
По разноските :
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата М. Т.
И., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 531,81
лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд гр. Разград сумата 300,00лева, представляваща разноски в
съдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	18
Дата:	11 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20253330200021
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 януари 2025 г.

Присъда по дело №21/2025 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите