Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 04.10.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На осемнадесети септември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 312
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец:”ЧЕЗ Електро България”-АД-гр.София,
Ответник: Ц.М.И. *** за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с посочено основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД твърди,че се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода *** г. до *****г. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Ц.М.И. , с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр. Т, ул. Х Б **, вх.**, с ИТН ****** ел.енергия за периода от **** г. до ****г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1.
Фактура No ***** от *****г. на стойност 118.52 (сто и
осемнадесет лв. и петдесет и две ст.) лева за периода **** -****.
2. Фактура No ***** от *****г. на стойност 136.42 (сто тридесет и шест лв. и четиридесет и две ст.) лева за периода *****.
3.
Фактура No **** от *****г. на стойност 123.11 (сто
двадесет и три лв. и единадесет ст.) лева за периода *********.
4.
Фактура No ***** от ****г. на стойност 167.86 (сто
шестдесет и седем лв. и осемдесет и шест ст.) лева за периода *****.
Така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията
за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
На
основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен
съд PC Тетевен, по което е
образувано ч.гр. дело 121/2019/ . Длъжникът е упражнил правото си по чл.414,
ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед
за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат
установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да може
същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз
основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите вземания.
Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се има предвид, че
същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла
на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за ищеца е налице задължение само да довнесе
дължимата държавна такса и следователно съгласно чл.422, ап.1 от ГПК за момент
на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на
Заявлението с произтичащите от това законови последици.
В
съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което
съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно
действащото законодателство ищецът има право и е начислил на лихвата за
процесния период, както следва:
1.3.81
(три лв. и осемдесет и една ст.) лева за периода от ***********г. за фактура No ***********.
2.2.17
(два лв. и седемнадесет ст.) лева за периода от **********г. за фактура No *****.
3.2.91
(два лв. и деветдесет и една ст.) лева за периода от *******г. за фактура
No ****.
4.1.26
(един лв. и двадесет и шест ст.) лева за периода от *******г. за фактура
No ******.
ОБЩАТА
СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА Ц.М.И., с ЕГН **********, възлиза към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
545.91 (петстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и една ст.) - ГЛАВНИЦА ПО
НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ - 10.15 (десет лв. и петнадесет ст.) лева ЗАКОННА ЛИХВА ЗА
ЗАБАВА, СЧИТАНО ОТ ************г.
Така
посочените вземания са пресъдени в издадената Заповед за изпълнение, но тъй
като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез подаването на възражение,
моли, същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо с настоящото
производство.
Възражението
на ответника е неоснователно и като такова не следва да бъде кредитирано от
съда.
Моли
да бъде постановено решение, с което да се установи със сила на
присъдено нещо, че длъжникът Ц.М.И., с ЕГН *** 1013127 ,с електроснабден имот
находящ се в гр. Т, ул. Х Б ***, вх. А, ИТН ******* по издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД следните суми:
-Сумата
от 545.91 (петстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и една ст.) лева —
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от *******г..;
-Сумата
от 10.15 (десет лв. и петнадесет ст.) лева - законна лихва за забава, считано
от ***********г., съгласно приложената по делото справка
за възникнали задължения;
-Законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моля
с оглед практиката на ВКС при постановяване на решението да се съобрази
Тълкувателно решение No 4
от 18.0б.2014г. по тълкувателно дело No 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според т.12 от
горното ТР съдът, който разглежда иска по чл.422, респ.чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе изрично за отговорността по отношение на разноските
направени в заповедното производство. Това правомощие е законна последица от
уважаване или отхвърляне на иска, като следва и от разпоредбата на чл.81 от ГПК
за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция.
С
оглед изложеното, моля да бъде осъден ответника Ц.М.И., с ЕГН **********, да
заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД разноски за образуване на
Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 85.00 (осемдесет и пет)
лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на
165.00 (сто шестдесет и пет лв.), както и допълнителни предстоящи разноски, за
чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Позовава се на писмени
доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който същият излага становище „за абсолютно достоверност и основателност“ на предявения иск.Тъй като сметките за електроенергия се плащали от един от синовете му,бил въведен в заблуда.Всичко посочено в иска на „Без Електро България„-АД е абсолютно вярно и коректно посочено,не го оспорва и „признава иска безпрекословно“.
Същото становище ответникът поддържа и в съдебно заседание.
По искане на ответника съдът няколкократно е предоставял възможност на страните за сключване на извънсъдебно или съдебно споразумение/спогодба/,но такава не е постигната до приключване на устните състезания.
Съдът с определение постановено в съдебно заседание на 18.09.2019г е посочил, че са налице предпоставките на чл.237,ал.1 от ГПК и ще се произнесе с решение по признание на иска.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 121/2019г по описа на Рс-Тетевен.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо ответника/длъжника по заповедното производство/.
Ответникът не ангажирал никакви доказателства във връзка с възраженията си по заповедното производство,а в хода на настоящото производство признава изцяло предявеният иск -както по основание, така и по размер.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът Ц.М. изцяло признава исковете по основание и размер. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана, и като такава следва да се уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото
следва да бъде признато за установено, че ответникът Ц.М.И. *** на ищеца ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД следните суми:сумата от 545.91 (петстотин
четиридесет и пет лв. и деветдесет и една ст.) лева-главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от ***********г.,сумата
от 10.15 (десет лв. и петнадесет ст.) лева - законна лихва за забава, считано
от **********г., законна лихва за забава върху главницата от 545.91 лева, начиная от
********г до изплащане на вземането.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по настоящето исково производство в общ размер на 165.00 лева,както и разноските по заповедното
производство в общ размер на 85.00 лева.
Мотивиран от
изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на
основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,че Ц.М.И.,ЕГН:********** ***, дължи
на „ЧЕЗ Електро България”-АД,с ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление: град София,п.к. 1784,район
Младост,бул.“Цариградско шосе“ 159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,представляван от
законни представители:Л.В.,гражданин на Република Чехия,личен номер 720125/3829
и К.К.,гражданин на Република Чехия,личен номер 740514/01821,сумите,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№121/09г по описа на РС-Тетевен,а именно: Сумата от 545.91 (петстотин
четиридесет и пет лв. и деветдесет и една ст.) лева-главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от ***********г.,сумата
от 10.15 (десет лв. и петнадесет ст.) лева - законна лихва за забава,считано от
***********г.,
законна
лихва за забава върху главницата от 545.91 лева, начиная от *********г до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Ц.М.И.,ЕГН:********** ***, да
заплати на „ЧЕЗ Електро България”-АД,с
ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: град София,п.к. 1784,район
Младост,бул.“Цариградско шосе“ 159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,представляван от
законни представители:Л.В.,гражданин на Република Чехия,личен номер 720125/3829
и К.К.,гражданин на Република Чехия,личен номер 740514/01821, сумата от
250.00/двеста и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в настоящето и в
заповедното производство,от които 165.00
лева разноски по исковото производство и 85.00 лева разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: