РЕШЕНИЕ
№
……...…/............2020 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1974
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Инвестиционна компания“ АД против Ж.П.К., Л.К.К.,
Н.Т.Ч., Е.Г.Ч. и П.Г.Ч., с която са предявени конститутивен и осъдителни искове
за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, връщане на
заплатената по договора цена и заплащане на разноските по водените срещу ищеца
дела за евикция, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на предявяване на исковете.
С определение № 2692/23.07.2019
г. производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Ж.П.К. и Л.К.К.
поради отказ от исковете срещу тях.
След прекратяване на
производството по отношение на посочените двама ответници и съгласно
направеното уточнение с молба от 24.09.2019 г. (л. 230) предмет на делото са кумулативно
обективно и субективно съединени искове предявени от „Инвестиционна компания“
АД против Н.Т.Ч.,
Е.Г.Ч. и П.Г.Ч.,
както следва: за
разваляне на сключения на 28.05.2004 г. договор, обективиран в нотариален акт №
176, том II, peг. № 6527, н.д. № 329 по описа за 2004 г. на нотариус № 214, от
регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, под № 78, том XXXIV,
дело № 7763/2004 г., вх. peг. № 10626 от 28.05.2004 г., с който наследодателят
на ответниците Г.М.Ч. е продал на ищцовото дружество, правото си на собственост
върху 1499/1764 идеална част от ПИ № 1366 целият с площ от 1764 кв. м., по
плана на 23-ти подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ № 2355 по плана на
местност „Чаира", при граници: двор на Технически университет - гр. Варна,
паркинг и път в двора на ТУ – гр. Варна за сумата от 50 000,00 лв., на
основание чл. 87, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД; за осъждане на: Н.Т.Ч. да заплати на „Инвестиционна
компания" АД сумата от 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева,
представляваща припадащата и́ се част от получена продажна цена по
развален (по право или по съдебен ред) договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 28.05.2004 г., съответна на наследствения и́ дял на основание чл.
189, ал. 1 от ЗЗД,; сумата от 12 528,18 лв. (дванадесет хиляди петстотин
двадесет и осем 0,18 лева), представляващи припадащата и́ се част от
заплатени разноски в производството по евикция, на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от деня на
предявяването на иска до деня на окончателното плащане на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД; Е.Г.Ч. да заплати на „Инвестиционна компания" АД сумата от 12
500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща припадащата и́ се
част от получена продажна цена по развален (по право или по съдебен ред)
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2004 г., съответна на
наследствения и́ дял, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД,; сумата от 6 264,09 лв. (шест хиляди
двеста шестдесет и четири 0,09 лева), представляващи припадащата и́ се
част от заплатени разноски в производството по евикция, на основание чл. 191,
ал. 1 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от деня
на предявяването на иска до деня на окончателното плащане, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД; П.Г.Ч. да заплати на „Инвестиционна компания" АД сумата от
12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща припадащата и́
се част от получена продажна цена по развален (по право или по съдебен ред)
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2004 г., съответна на
наследствения и́ дял, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД,; сумата от 6 264,09 лв. (шест хиляди
двеста шестдесет и четири 0,09 лева), представляващи припадащата и́ се
част от заплатени разноски в производството по евикция на основание чл. 191,
ал. 1 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от деня
на предявяването на иска до деня на окончателното плащане, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на
посочения договор от 28 май 2004 г. е придобил от Г.М.Ч., Ж.П.К. и Л.К.К.,
правото на собственост върху ПИ № 1366 с площ от 1764 кв. м., по плана на 23
подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ № 2355 по плана на местност „Чаира",
при граници: двор на Технически университет - гр. Варна, паркинг и път в двора
на ТУ - гр. Варна, срещу продажна цена в размер на 57 500,00 лв., 50 000,00
лв. от които били платени на Г.М.Ч.. Впоследствие, с влязло в законна сила
решение № 539 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд,
бил уважен предявения от Технически университет – гр. Варна против
„Инвестиционна компания" АД отрицателен установителен иск, че дружеството
не е собственик на реална част с площ 1764 кв.м. от имот с идентификатор
10135.2555.26 по КККР на гр. Варна, целия от 173 596 кв.м., находящ се в гр.
Варна, 23 микрорайон, по силата на описаната по-горе сделка, поради това, че
праводателите му не са придобили собственически права по реституция. След
съдебното отричане на правата на собственост на „Инвестиционна компания"
АД ищецът поддържа наличие на правен интерес от предявяване на конститутивен
иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за продажба на
недвижимия имот, поради неизпълнение на задължението на продавача за
прехвърляне на собствеността по договора за продажба и претендиране на
обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението на договора. Алтернативно
поддържа, че договорът е развален по право по силата на съдебното решение по
гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд. Сочи, че продавачът Г.М.Ч. е
починал на 08.03.2007 г. и неговите наследници – ответници в настоящото
производство, дължат връщане на получената на основание разваления договор за
покупко-продажба сума съобразно наследствените си квоти. Излага още, че има
право да претендира и сторените съдебно-деловодни разноски в производството по
отрицателния установителен иск за собственост, които са в общ размер 28 815,20
лева.
Ответниците са подали отговор на
исковата молба, с който изцяло оспорват иска. Заявяват, че не са обвързани от
решението по гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд. Правят възражение за
погасяване по давност на правото да се развали процесния договор за
покупко-продажба от 28.05.2004 г. По съществото на спора излагат съображения за
неоснователност на исковете поради липса на осъществена съдебна евикция,
доколкото постановеното съдебно решение не е по ревандикационен иск. Освен
това, с уважаването на отрицателния установителен иск не е признато право на
собственост в полза на трето лице, поради което не е осъществена евикция и
ищецът няма право да развали договора. Оспорват получаването на сумата от 50
000,00 лева от техния наследодател. Оспорват добросъвестността на купувача, тъй
като същият е декларирал, че е запознат с правния статут на имота. Оспорват
претенцията за разноски, тъй като не са обвързани от решението по гр.д. №
584/2010 г. по описа на ВОС.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалните си представители поддържа исковете и моли за присъждане на
разноски. Представя писмена защита.
Процесуалният представител на
ответниците пледира за отхвърляне на исковете.
Варненски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото нот. акт № 176/2004 г., ищецът е закупил от Ж.П.К., Л.К.К.
и наследодателя на ответниците Г.М.Ч. поземлен имот № 1366, целия с площ от
1764 кв. м., по плана на ХХІІІ –ти подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ № 2355
по плана на местност „Чаира”, при граници на поземления имот: двор на
Технически университет –Варна, паркинг и път в двора на Технически университет
– Варна, на цена от 57 500,00 лева, 7 500,00 лева от които за
продавачите Ж.П.К., Л.К.К. и 50 000,00 лева за продавача Г.М.Ч..
За установяване на факта на
плащане на цената в размер на 50 000,00 лева за продадената от Г.М.Ч. 1499/1764
ид. част от имота ищците са ангажирали като доказателства самият нотариален акт
№ 176/2004 г. от 28.05.2004 г., в който изрично е записано изявлението, че
продажната цена е заплатена изцяло от купувача на продавачите преди подписване
на нотариалния акт, както и оригиналите на индигираните копия от екземпляри на мемориален
ордер от 28.05.2004 г. и дневно извлечение от 28.05.2004 г., издадени от
„Юнионбанк“ АД (л. 296-267). Автентичността на последните два банкови документа
не е оспорена от ответната страна. Оспорена е доказателствената им стойност в
качеството им на частни документи и самото им съществуване, доколкото
първоначално същите са представени във вид на заверени от страната фотокопия.
Видно от мемориалния ордер, на 28.05.2004 г. от сметката на „Инвестиционна
компания” АД при „Юнионбанк“ АД по сметка на Г.М.Ч. № 4 0 880125 1 2 при „БПБ“
АД – клон Варна е нареден превод в размер на 50 000,00 лева на основание
„покупка на имот“. Изходящият превод се потвърждава и от дневното извлечение от
сметката на „Инвестиционна компания” АД, от което е видно, че сумата от 50
000,00 лева е наредена по насрещна сметка, която съвпада с посочената в
мемориалния ордер. След съвкупната преценка на представените банкови документи
и съдържащото се в нотариалния акт от 28.05.2004 г. извънсъдебно признание на
факта на получаване на сумата от 50 000,00 лева от страна на продавача Г.Ч.,
съдът приема за безспорно установено плащането на цената от ищеца в полза на
наследодателя на ответниците Ч..
От представения от ищеца н.а. за
собственост върху недвижим имот № 133, т. ХІ от 14.06.1999 г. на СВ – Варна се
установява, че Г.Ч. се е легитимирал като собственик на процесния имот по
наследство и реституция. Видно от н.а. за продажба на имот № 191, т. ХV от
22.03.2004 г. на СВ – Варна Г.Ч. е продал 265/1764 ид. част от имота на Ж. и Л.
к. (л. 281-282). Следователно с процесната сделка, предмет на сключения на
28.05.2004 г. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 176/2004
г. на нотариус Ж. Тикова, наследодателят на ответниците Ч. се е разпоредил в
полза на ищеца с 1499/1764 ид. част от поземлен имот № 1366, целия с площ от
1764 кв. м.
От приобщеното към
доказателствата по делото гр.д. № 584/2010 г. по описа на ВОС се установява, че
с решение № 539/19.03.2012 г. Варненският окръжен съд е приел за установено, че
настоящият ищец „Инвестиционна компания” АД не е собственик на реална част с
площ от 1764 кв. м. от имот с идентификатор 10135.2555.26, целия с площ от
173596 кв. м., находящ се в гр. Варна, 23 м.р-н, по иска на Технически
университет – Варна като процесуален субституент на държавата срещу
„Инвестиционна компания” АД при участието на трети лица помагачи – Ж. Петров К.,
Л. Кадерова К., Н.Т.Ч., П.Г.Ч. и Е.Г.Ч. и държавата, представлявана от
Министъра на РРБ, на основание чл. 124 от ГПК. Решението е потвърдено с решение
№ 187/07.11.2012 г. по в.гр.д. № 382/2012 г. по описа на Апелативен съд –
Варна, и Решение № 203/19.12.2013 г. по гр.д. № 1758/2013 г. по описа на
Върховен касационен съд, 2-ро ГО, и е влязло в законна сила на 19.12.2013 г.
Между страните не се спори, че
имотът, предмет на решение № 539/19.03.2012 г., постановено по гр.д. № 584/2010
г. по описа на ВОС, е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 176, том II,
peг. № 6527, н.д. № 329 по описа за 2004 г. на нотариус № 214.
С решение № 185/07.01. 2020 по гр.дело
№ 3215 /2019 г. по описа на ВКС 1-во ГО, е оставена без уважение молбата на Н.Т.Ч.,
П.Г.Ч. и Е.Г.Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 203 от 19.12.2013 г. по
гр.д. № 1758 /2013 г. на ВКС, II г.о., с което е оставено в сила решение № 187
от 07.11.2012 г. по гр.д. № 382 /2012 г. на Варненския апелативен съд, с което
е потвърдено решение № 539 /19.03.2012 г. по гр.д. № 584 /2010 г. на Варненския
окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
От представеното Удостоверение за
наследници на Г.М.Ч. № 015794 от 10.12.2010 г. е видно, че същият е починал на
08.03.2007 г. и е оставил наследници по закон Н.Т.Ч. – съпруга, и две дъщери – П.Г.Ч.
и Е.Г.Ч..
Установява се още, че съгласно
постановените съдебни решения до приключване на производството по предявения
отрицателен установителен иск „Инвестиционна компания” АД е било осъдено да
заплати на Технически университет – Варна съдебно-деловодни разноски в размери,
съответно, 4610.00 лева за първата, 8757,60 лева за въззивната и 8757,60 лева
за касационната съдебни инстанции или общо 22 125,20 лева.
От представените преводни
нареждания от 06.01.2014 г. и от 21.01.2014 г. е видно, че присъдените разноски
са били заплатени доброволно от „Инвестиционна компания” АД в полза на Технически
университет – Варна. Представени са също така доказателства за уговорен и
заплатен от „Инвестиционна компания” АД адвокатски хонорар в размер на
6 000,00 лева за водене на гр.д. № 584/2010 г. по описа на ВОС,
допълнително 100,00 лева за процесуално представителство по същото дело на
16.02.2012 г. и 496,00 лева държавна такса по гр.д. № 1758/2013 г. по описа на
Върховен касационен съд, 2-ро ГО, като ищецът претендира сумата 490,00 лева. Видно
от представените доказателства, неоспорени от ответниците, общият размер на
претендираните и заплатени от ищеца разноски, за които е бил осъден, разноските
за процесуално представителство по гр.д. № 584/2010 г. по описа на ВОС и
държавна такса по гр.д. № 1758/2013 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО (490 лева), е
28 742,20 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
Първият от обективно кумулативно
съединените искове е с правно основание чл. 87, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 189,
ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя
разбирането, изразено в решение № 424 по гр. д. №
1872/2010 г., IV г. о.
и решение № 261 по гр. д. № 390/2012 г., II г. о.,с които е прието, че
законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в
двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на
задължението да се прехвърли правото на собственост за налични права на трето
лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират
в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. С оглед поддържаните в исковата молба твърдения
за пълно неизпълнение на задължението на наследодателя на ответниците като
продавач искът е допустим.
От разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗЗД следва, че добросъвестният купувач, т. е. този
който по време на купуването не е знаел, че праводателят му не е собственик
(арг. от чл. 188 ЗЗД), е в правото си да развали
договора по реда на чл. 87 ЗЗД по съдебен ред и да иска връщане
на платената цена.
Неизпълнение на двустранен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от страна на продавача и основание
за неговото разваляне по съдебен ред е налице тогава, когато последният не е
изпълнил поетото с договора задължение да прехвърли правото на собственост.
С влязло в законна сила решение
по гр.д. № 584/2010 г. по описа на ВОС е установено, че „Инвестиционна
компания” АД не е собственик на имота, предмет на договора от 28.05.2004 г. За
да достигне до този извод съдът е приел, че праводателят на „Инвестиционна
компания” АД и наследодател на настоящите ответници Г.Ч. не е бил собственик и
не е могъл да прехвърли правото на собственост в полза на купувача, сега ищец.
По делото не се установи
купувачът да е знаел, че праводателят му не е собственик. Последният се е
легитимирал с нотариален акт издаден на основание влязло в сила решение от
03.05.1995 г. по гр. д. № 847/1993г. по описа на ВОС, с което е отменен отказът
на кмета на община Варна, обективиран в решение №1615/05.04.1993г. и е
възстановена собствеността върху 1764 кв. м. от имот пл. № 2355 находящ се в
местност „Чаира", гр. Варна. Ето защо, при наличие на съдебен акт, с който
е признато право на реституция, обстоятелството, че реституираният имот се
намира в границите на имота, предоставен за стопанисване и ползване на
Технически университет – Варна, не е достатъчно, за да се приеме, че купувачите
са били недобросъвестни.
Възражението за погасяване по
давност на правото на разваляне на договора е неоснователно. Съгласно чл. 87,
ал. 5 от ЗЗД правото да се развали договорът се погасява с петгодишна давност.
Съдебното решение, с което е установено, че ищецът не е собственик, е влязло в
сила на 19.12.2013 г. Искът е предявен чрез изпращане по пощата на 18.12.2018
г. Давностният срок не е изтекъл.
С оглед на гореизложеното, искът е
основателен и ще бъде уважен. Договорът следва да бъде развален по отношение на
продадената от наследодателя на ответниците 1499/1764 ид. част от поземлен имот
№ 1366, целия с площ от 1764 кв. м.
По исковете с правно основание
чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за връщане на цената и разноските по
делото.
Плащането на цената в размер на
50 000,00 лева в полза на Г.М.Ч. се е установява по несъмнен начин от
представените банкови документи и изричното изявление на продавача в
нотариалния акт от 28.05.2004 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона
за наследството, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.
9, ал. 1, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно
ответниците, които са съпруга и деца на починалия наследяват равни части, или
по 1/3 от правата и задълженията в наследствената маса. Отговорността е
разделна.
При това положение всеки от
ответниците дължи връщане на част от получената от общия им наследодател цена в
размер на 16 666,66 лева.
Искът срещу Н.Т.Ч. с правно
основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, е основателен до посочения размер, а за
разликата до претендираните 25 000,00 лева ще се отхвърли. Исковете срещу П.Г.Ч.
и Е.Г.Ч. ще се уважат изцяло, тъй като са в по-малък размер от дължимото.
От претендираните от ищците на
основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД
разноски, сторени за водене на делото за евикция, се доказаха
съдебно-деловодни разноски в размер 22 125,20 лева, платени на насрещната
страна Технически университет – Варна.
От претендираните 6 200,00
лева разноски за заплатен адвокатски хонорар за водене на гр.д. № 584/2010 г.
по описа на ВОС са представени доказателства за разноски в размер на 6 100,00
лева, които съдът приема за доказани.
Платената държавна такса по гр.д.
№ 1758/2013 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО, е 496,00 лева, т.е. твърдяните
разноски по това перо в размер на 590,00 лева са доказани.
От общата сума в размер на 28 715,20
лева сторени разноски по делото за евикция, които са доказани в настоящото
производство, съобразно продадената от наследодателя им част от имота
ответниците дължат 1499/1764 част или общо 24 401,40 лева или по 8 133,80
лева, поради което искът срещу Н.Т.Ч. ще се уважи до този размер, а за
разликата до 12 528,18 лева ще се отхвърли като неоснователен. Исковете
срещу П.Г.Ч. и Е.Г.Ч. ще се уважат изцяло, тъй като са в по-малък размер от
дължимото.
Отговорност за разноски:
Уважената част от исковите
претенции е 66 068,06 лева от общо претендирани срещу тримата ответници
75056,36 лева.
„Инвестиционна компания” АД,
съгласно представените по делото доказателства, е направило съдебно-деловодни
разноски по предявените срещу тримата ответници искове в пропорция 1499/1764,
както следва: 3002,25 лева – държавна такса за осъдителните искове; 732,92 лева
– държавна такса за конститутивния иск; 73,29 лева такса вписване на ИМ; 38,24
лева – други държавни такси; 2974,20 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
6 820,90 лева. За посочените в списъка по чл. 80 от ГПК такси към ЧСИ Л.
Станев не са представени доказателства. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
претендираният размер е близък до минималния, определен с Наредба № 1/2004 на
ВАС.
Ответниците претендират сумата от
2000,00 за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изхода от спора, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски в общ размер 6004,07
лева. На ответника се следват 239,50 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ по иска,
предявен от „Инвестиционна компания“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Варна, р-н „Одесос", ул. „Цар Симеон I" № 29, против Н.Т.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***68, и П.Г.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сключения между „Инвестиционна компания“ АД, ЕИК
*********, и наследодателя на ответниците Г.М.Ч., ЕГН **********, б.ж. на гр.
Варна, починал на 08.03.2007 г., договор
от 28.05.2004 г., обективиран в
нотариален акт № 176, том II, peг. № 6527, н.д. № 329 по описа за 2004 г. на
нотариус № 214 от регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна, под
№ 78, том XXXIV, дело № 7763/2004 г., вх. peг. № 10626 от 28.05.2004 г., с
който наследодателят на ответниците Г.М.Ч. е продал на ищеца „Инвестиционна
компания“ АД право на собственост върху 1499/1764 идеална част от ПИ № 1366 целият
с площ от 1764 кв. м., по плана на 23-ти подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ
№ 2355 по плана на местност „Чаира", при граници: двор на Технически
университет - гр. Варна, паркинг и път в двора на ТУ – гр. Варна за сумата от
50 000,00 лв., на основание чл. 87, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Н.Т.Ч., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Инвестиционна компания" АД: - сумата от 16 666,66 лева, представляваща припадащата и́ се част от
получена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 28.05.2004 г., съответна на наследствения и́ дял на основание чл. 189,
ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 25 000,00 лева; - сумата от 8 133,80 лева представляващи
припадаща и́ се част от заплатени разноски в производството по евикция, предмет
на гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд, на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до предявения размер от 12 528,18 лева; - законната лихва върху присъдените суми, считано от деня на
предявяването на иска – 18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Е.Г.Ч., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Инвестиционна компания" АД: - сумата от 12 500,00 лева, представляваща припадаща и́ се част от
получена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 28.05.2004 г., съответна на наследствения и́ дял, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД; - сумата от 6 264,09 лева,
представляващи припадаща и́ се част от заплатени разноски в производството
по евикция, предмет на гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд, на
основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД; - законната
лихва върху присъдените суми, считано от деня на предявяването на иска –
18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА П.Г.Ч., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Инвестиционна компания" АД: - сумата от 12 500,00 лева, представляваща припадаща и́ се част от
получена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 28.05.2004 г., съответна на наследствения и́ дял, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД; - сумата от 6 264,09 лева,
представляващи припадаща и́ се част от заплатени разноски в производството
по евикция, предмет на гр.д. № 584/2010 г. на Варненски окръжен съд, на
основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, - законната
лихва върху присъдените суми, считано от деня на предявяването на иска –
18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК, Н.Т.Ч., ЕГН **********, Е.Г.Ч., ЕГН **********, и П.Г.Ч.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Инвестиционна
компания“ АД, ЕИК *********, сумата 5 764,57
лева съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, определени по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: