РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 10 юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА
ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 102 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Р.Р. от гр. Русе,
депозирана чрез адвокат-пълномощник Й.А. против Решение № 29 от 09.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2157/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което e
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-1085-000829 от 27.03.2019 г. на
Началник група на на сектор ПП към ОД на МВР – Русе, в частта, в която на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение
на материалния закон. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе в тази
част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП изцяло.
Касационният ответник, чрез процесуален представител –
гл. юрисконсулт Т. Й., в депозирано писмено възражение на касационната
жалба, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното в настоящото производство решение РС -
Русе е приел, че наказаното лице безспорно е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗДвП, като правилно бил
определен и размерът на кумулативно предвидените за това нарушение наказания. С
тези мотиви съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.
Решението на районния съд е правилно.
АНО на касатора е ангажирана, в качеството му на водач
на МПС, за това, че на 16.03.2019г. на кръстовището на бул.“Липник“ и
ул.“Никола Петков“ преминал кръстовището на забранителен червен светофар. Така
описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, за което
на основание приложимата санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.
Касационната инстанция намира, че в
хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. В
конкретния казус по делото са ангажирани достатъчно и категорични
доказателства, от които следва несъмнен извод, че наказаното лице е извършило
вмененото му нарушение. Правилният анализ на събрания по делото доказателствен
материал налага извод именно за законосъобразност и обоснованост на оспореното
пред РС - Русе наказателно постановление. В хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган, а впоследствие и
пред първата съдебна инстанция е установена безусловно и в пълнота фактическата
обстановка по отношение на основните релевантни по случая факти, изцяло се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като не са ангажирани
доказателства, които да ги опровергават.
По наведените касационни основания.
Твърди се, че в хода на въззивното производство не е била правилно изяснена
фактическата обстановка. Навеждат се доводи, че жалбоподателят е следвало бързо
да напусне кръстовището, поради промяна на светлинния сигнал; твърди се, че във
връзка с това му задължение въззивният съд е трябвало да изследва скоростта на
движение и възможността да спре преди навлизане в кръстовището.
След обсъждане на събраните по
делото допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният
съд е установил фактическата обстановка по делото и правилно е приложил
материалния закон. При формиране на този
извод, настоящият състав съобрази, че касационната инстанция не е съдебна
инстанция по фактите и в чл. 220 от АПК е разписана забрана за нови фактически
установявания, а такива се явяват наведените с касационната жалба. Тъй като не
се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
събиране и оценка на доказателствения материал по делото от страна на първата
съдебна инстанция, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният съд извършва
проверка за правилността на приложението на материалния закон само въз основа
на фактическите установявания на предходната съдебна инстанция.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Поради горното настоящият състав счита, че оспореното
решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №29
от 09.01.2020 г., постановено по АНД № 2157/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което e потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-1085-000829 от
27.03.2019 г. на Началник група на на сектор ПП към ОД на МВР – Русе, в частта,
в която на В.Р.Р. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева.
ОСЪЖДА В.Р.Р., ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.