№ 4599
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20241100503923 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 20563 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 50367/2022 г.
по описа на СРС, 177 състав , с което е оставена без уважение молба с вх. №
329986/17.11.2023г. по чл.247 от ГПК, подадена от Е. Д. С. за поправка на очевидни
фактически грешки в решението № 17187 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. №
50367/2022 г. по описа на СРС, 177 състав.
Въззивницата Е. Д. С. заявява искане за отмяна на обжалваното решение като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че в мотивите на първоначалното решение под
№ 17187 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. № 50367/2022 г. по описа на СРС, съдът
неправилно е отразил направените от страните изявления във връзка с ползването на имоти -
предмет на съдебната делба, както и неправилно са отразени факти, установени с
показанията на разпитаните по делото свидетели свързани отново с ползването и достъпа до
един от делбените имоти. Твърди, че тези очевидни фактически грешки имат съществено
значение при постановяването на крайния съдебен акт по втората фаза на извършване на
делбата. Ето защо, въззивницата заявява искане за отмяна на обжалваното решение е вместо
него- постановяването на друго, с което подадената от нея молба по чл.247 от ГПК да бъде
уважена като бъдат отстранени допуснатите очевидни фактически грешки в мотивите на
първоначално постановеното по делото решение .
Въззиваемите М. Д. Д., Г. Д. Д., Л. Г. М., И. Д. Д., Х. Й. Г. , З. Г. И., П. Й. Г., И. К. Л.,
1
Х. Н. Л., В. Й. Г., С. И. Х. и Г. В. Х. и З. Г. И. /последната в качеството на правоприемник по
чл. 227 ГПК на починалата в хода на въззивното производство съделителка А. И. Г./ не
депозират писмени отговори на жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
въззиваемият И. Д. Д. чрез процесуалния си представител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени относимите в настоящото производство доказателства по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост дължимата проверка е в рамките на
обжалваната част, а за правилността му е ограничена от доводите , заявени с въззивната
жалба и при съобразяване спазването на императивните правни норми.
При извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е законосъобразно и
правилно.
С решение № 17187 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. № 50367/2022 г. по описа
на СРС, 177 състав е допусната делба на процесните недвижими имоти, между
съделителите, за които е установено , че се легитимират като съсобственици на тези имоти,
като е определен размерът на притежаваните от всеки от тях идеални части. Това решение е
влязло в сила като необжалвано.
С молба с вх. № 329986/17.11.2023 г. съделителителката Е. Д. С. е направила искане
за поправка за очевидни фактически грешки в мотивите на горепосоченото решение,
изразяващи се в неправилно отразяване в мотивите на решението на твърденията/
изявленията на страните относно ползването на процесните имоти, предмет на съдебната
делба, както и относно фактите , свързани с това ползване, които са установени с
показанията на разпитаните по делото свидетели.
С обжалваното решение по чл. 247 ГПК от 12.12.2023 г. първоинстанционният , съд е
оставил без уважение молбата на съделителя Е. Д. С., с мотива, че не е налице хипотезата на
допуснати очевидни фактически грешки, поради липсата на разминаване между приетото в
мотивите на съда и отразеното в диспозитива по предявения иск за делба.
По дефиниция очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при
несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и отразената в
диспозитива на решението.
В конкретния случай съделителката Е. С. не поддържа и по делото не се установява
да е налице разминаване между формираната от първата инстанция воля в мотивите на
решението от 23.10.2023г. относно притежанието на съсобствеността върху процесните
имоти между страните по делото и квотите на съсобствениците и отразеното в диспозитива,
с който тези имоти са допуснати до делба между същите тези съделители и квоти – в пълно
2
съответствие на приетото в мотивите на съдебния акт.
Твърденията на съделителката Е. С. относно неправилно отразяване в мотивите на
съдебния акт изявления на страните относно ползването на един от делбените имоти, както
и обсъдените в мотивите показания на свидетелите относно ползването и достъпа до
делбените имоти дори и да се приеме, че е налице и това отразяване в мотивите на съдебния
акт не съответства на действителното правно положение не представлява по своята правна
същност очевидна фактическа грешка на съдебния акт, с който е приключена първата фаза –
по допускане на делбата. Това неправилно отразяване и/или преценка в производството по
първата фаза на делбата би имало правно значение само в хипотезата на заявено от някой от
съделителите искане по чл.344,ал.2 от ГПК – за разпределение ползването на делбените
имоти, по което съдът дължи произнасяне със съдебния акт /решението/ в рамките на
първата фаза на делбата. В конкретния случай такова искане няма заявено. В рамките на
втората фаза по извършване на делбата при сезиране на съда с претенции по сметки /чл.346
от ГПК/, свързани с ползването на делбените имоти или заявено искане по чл.344,ал.2 от
ГПК, съдът дължи преценка и произнасяне по изявленията на страните и доказателствата,
свързани с това ползване, а при несъгласие на някоя от страните с тази преценка на съда,
страната разполага с пътя за защита по реда на обжалване на съдебния акт , с който
приключва втората фаза на делбата.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че не са налице
очевидни фактически грешки, които да са допуснати в постановеното от първата инстанция
решение № 17187 от 23.10.2023 г., поради което и законосъобразно молбата по чл.247 от
ГПК на съделителката Е. Д. С. е оставена без уважение с обжалваното решение, което следва
да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20563 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. №
50367/2022 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.247
от ГПК с вх. № 329986/17.11.2023 г., подадена от Е. Д. С. – за поправка на очевидни
фактически грешки в решение № 17187 от 23.10.2023 г., по гр. дело № 50367/2022 г. по описа
на СРС, 177-ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1 месечен срок
от съобщаването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4