Решение по дело №310/2022 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, наименувана „искане“ на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.*, за прогласяване нищожността на Решение № 944 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 674/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас. Първоначално жалбата е подадена в АС- Бургас, където е образувано адм. дело № 1670 по описа за 2022 г. Производството по това дело е прекратено поради отвод на всички съдии и последното е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. С определение № 10659/23.11.2022г. по адм. дело № 10473/2022г. на ВАС, адм. дело № 1670 по описа за 2022 г. на Административен съд – Бургас е изпратено за разглеждане в АС-Ямбол. Искът е за прогласяване нищожността на Решение № 944 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 674/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е оставено в сила Решение № 355 от 10.03.2022г. по адм. дело № 386/2022г. на БАС. Иска се обявяване на нищожност и на двете решения, като излага подробни съображения в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът И.Р., се явява лично и иска да бъде прогласена нищожност на акта. Счита, че при уважаването на молбата му, ще има възможност да се защити по така наложеното му дисциплинарно наказание.

Представя и подробни писмени бележки, в които доразвива съображенията си относно твърдението си за нищожност на съдебните решения.Счита, че касационната инстанция извършваща контрол на първоинстанционния съдебен акт, не е изпълнила нормативните си задължения по см. на чл. 172а, ал. 2 и чл. 168 от АПК, като практически състава е бил в невъзможност да ги изпълни поради липса по делото на необходимите доказателства, касаещи дейността и правилата в ГДИН. По този начин, ищецът счита че са преградени възможностите за защита и че това води до погазване на процесуалните правила. Счита още, че акта не отговаря на чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, който определя неговото съдържание, от което не се обосновава налагането на най-тежкото наказание. Излага съображения за множество процесуални нарушения в производството по адм.дело № 386/2022г. на БАС и по кадм. № 674/2022г. на БАС, с което обосновава искането си за обявяване на нищожност на процесните решения.

Ответната страна, началник на Затвора, *, редовно призована не се явява, не взема становище по исковата молба.

Като съобрази процесуалната допустимост на иска по чл. 128а ал. 1 АПК, съдът намира следното:

Адм. дело № 386 по описа на БАС за 2022 година, е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-*, против Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвора гр.*, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 /четиринадесет / денонощия". С решение № 335 от 10.03.2022г. по адм. дело № 386/2022г. на БАС е потвърдена Заповед № 106 от 01.03.2022г. на Началника на Затвора гр.*, спряно е изпълнението на заповедта до влизането й в законна сила и И.Р. е осъден да заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. *, ул.А. № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса. С решение № 944 от 18.07.2022г. по кас.адм. дело № 674 от 2022г. на БАС, касационен състав, оставя в сила решение № 335/10.03.2022г., постановено по адм.дело № 386/2022г. на Административен съд - гр.* и осъжда И.Н.Р., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието - София, сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Решение № 1025 от 12.08.2022г. по адм. дело № 674/2022г. на БАС, ХІІІ състав е поправена ОФГ, като в заглавната част на решение № 944 от 18.07.2022г. по адм. дело № 674 на ред тринадесети годината следва да се чете 2022г., вместо 2021г. Това решение е неразделна част от Решение № 944 от 18.07.2022г. по адм. дело № 674/2022г. на БАС, ХІІІ състав .

По делото са приети и приложени адм. дело № № 386/2022г. на Административен съд - гр. Бургас и по кадм. дело № 674/2022г.на същия съд, ведно с всички писмени доказателства по тях.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения и определения. За допустимостта на този установителен иск е необходимо решението, чиято нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 от АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице, тъй като и двете решения са влезли сила.

При това положение състава намира, че е сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на влезлите в сила съдебни решения по реда на чл. 128а от АПК, от страна по делото, решенията по което се моли да бъдат обявени за нищожни. Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази причина страни в производство по чл. 128а от АПК са страните, участвали в делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се иска. В случая, както се посочи по-горе се иска и обявяване на нищожност и на решението по касационната проверка.

При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл.128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решенията и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване.

Процесуалните закони не определят с отделни текстове кой съдебен акт е нищожен. По правило нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Съдебната практика се е произнасяла, че нищожен съдебен акт има в случаите, когато решението или определението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено; срещу лица, неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; при постановяване на което не е спазена изискуемата от закона писмена форма или неподписано решение; съдържанието на което е абсолютно неразбираемо; което е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Следователно това са изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата му. Същите пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012г. по тълкувателно дело № 1/2011г. на ВКС.

В случая наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решенията. Съдебните актове са постановени в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Решенията съдържат изложение на жалбите, становището на ответния орган, фактическите установявания на съда, правни изводи и диспозитивна част. Диспозитива и на двете решения съответства на мотивите им, подписани са от съдебния състав, който ги е постановил. Съдът се е произнесъл по подадените жалби. Решенията са постановени в пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като производствата са подведомствени на административен съд.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че Решение № 944 от 18.07.2022г. по адм. дело № 674/2022г. на БАС и решение № 335 от 10.03.2022г. по адм. дело № 386/2022г. на БАС, не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. Същите са валидни и допустими и постановени в рамките на правомощията на съдебния състав. Не на последно място следва да се посочи, че видно от решение № 8428 от 21.08.2023г. по адм. дело № 10857/2022г. тричленен състав на ВАС отхвърля искането на И.Н.Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. *, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, на влязлото в сила Решение № 944/18.07.2022 г., постановено по адм. дело 674/2022 г., по описа на Административен съд Бургас, тричленен състав, с което е оставено в сила Решение № 355/10.03.2022 г., постановено по адм. дело № 386/2022 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е потвърдена заповед № 106/01.03.2022 г. на началника на затвора гр, *, с която на лишеният от свобода И.Н.Р. е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия".

С оглед изложеното, исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.*, за прогласяване нищожността на Решение № 944 от 18.07.2022 г. по кадм. дело № 674/2022 г. на Бургаския административен съд и на Решение № 335 от 10.03.2022г. по адм. дело № 386 от 2022г. по описа на Бургаския административен съд.

На основание чл. 128а ал. 3 АПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия:	/п/ не се чете