Р Е Ш Е Н И Е № 445
гр.
Видин, 24.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, 4 – ти състав в публичното заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Каменова
при секретаря П.Йорданова като разгледа докладваното от
съдията Каменова гр. дело № 1349 по описа за 2017 год., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 49
от СК и чл.53 СК.
Постъпила е молба в РС Видин от И.П.И. против
Н.Г.И. /по акт за брак/, с правно основание чл. 49 СК.
Твърди се от ищеца, че с ответницата са сключили граждански брак на 07.06.1989г. От брака страните имат едно пълнолетно дете. Ищецът поддържа, че още в началото на брака отношенията им са се влошили. Ищецът поддържа, че от двадесет и две години се намират във фактическа раздяла. Твърди, че бракът съществува само формално и няма възможност да се заздрави.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
без произнасяне по въпроса за вината. Иска се от съда да постанови жената да
носи предбрачното фамилно име Вълчева.
Ответникът в законния
срок не е подал отговор.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото
доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съпрузите са
сключили брак на 07.06.1989г. в гр.Видин. От брака си страните нямат непълнолетни
деца. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на мъжа. Видно
от приложеното копие от Удостоверение за граждански брак, ответницата е вписана
с имената Н.Г.И.. От Удостоверение № АО -01-18-2815/14.06.2017г., изд. от
Община Видин е видно, че Николинка Генкова И. и Н.Г.И. са имена на едно и също
лице.
От показанията на разпитания
свидетел Петър П., се установява, че страните не поддържат връзка и се намират
във фактическа раздяла повече от двадесет години.
Съдът дава
вяра на свидетелските показания като логично дадени и непротиворечиви.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде постановено
прекратяване на брака на основание чл. 49 от СК е необходимо да е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака , т.е. да се установят и конкретизират причините, които
са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да се
направи преценка дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
От данните по делото може да се
направи извода, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство. Разпитаният свидетел установява това. При тези данни бракът се явява изчерпан от своето съдържание и запазването
му не оправдава целите, които би следвало да има. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е
изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило
израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между
съпрузите. Брачната
връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите. Ето защо и
по изложените съображения, които съдът прецени като важни обстоятелства,
налагащи допускането на развода, брака между страните ще следва да бъде
прекратен с развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй
като страните не са заявили такова искане.
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът
може да възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата
следва, че с новия СК е възприет противоположния принцип при фамилното име след
развода, в сравнение с отменения Семеен кодекс, а именно: възприет е принципа
на запазване на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието
или несъгласието на съпруга-първоначален титуляр на фамилното име, е без правно
значение. Това е така защото, както при сключване на брака единият съпруг е
променил фамилното си име, приемайки това на другия, без да иска съгласието на
титуляра, така и в случай, като обсъждания за запазването му, не е необходимо
такова съгласие. И в двата случая е достатъчно волеизявлението на лицето, което
променя името си. При действието на СК, в сила от 01.10.2009 година, ако
съпругът, който е приел брачната фамилия на своя съпруг не заяви желание да
носи предбрачното си фамилно име, запазва брачната си фамилия. В процесния
случай съпругата не е изявила желание да
промени брачната си фамилия, поради което съдът следва да постанови след
развода същата да продължава да носи брачното си фамилно име- И., което обуславя извода, че не следва да се допуска
промяна във фамилното име на ответницата.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдът определя окончателната държавна такса в размер на 40.00 лева, която
страните следва да заплатят
поравно, както и по
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между И.П.И., ЕГН: ********** *** и Николинка Генкова И., ЕГН: ********** /вписана в акт за сключване на граждански брак с имена Н.Г.И./, с адрес: ***, сключен на 07.06.1989г. в гр.Видин, без да се произнася по въпроса за вината.
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във
фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име
И..
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН: ********** ***, да заплати окончателна държавна такса по сметка на ВРС в размер на 20.00 /двадесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Николинка Генкова И., ЕГН: ********** /вписана в акт за сключване на граждански брак с имена Н.Г.И./, с адрес: ***, да заплати окончателна държавна такса по сметка на ВРС в размер на 20.00 /двадесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: