№ 22
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211800500696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Молителят И.О. М. обжалва Решение № 204 / 27.07.2021 г. по гр. д. №
405 / 2021 г. на Костинбродския районен съд, с което молбата му по чл.4, ал.1
ЗЗДН за съдебна защита срещу О.А.. М. е била отхвърлена.
Въззивникът развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е правилно.
Молителят, който е вуйчо на ответника, се позовава на следните факти,
сложили се на 09.05.2021 г. и сочещи на домашно насилие:
- психическо насилие – в двора на къщата, в която страните живеят,
ответникът в пияно състояние му е крещял и го е псувал;
- физическо насилие – на втория етаж на къщата, на който живеят
майката и сестрата на молителя, респ. самият ответник с майка си и баба си,
молителят е бил блъснат по стълбите от ответника, в резултат на което си е
ударил гърба и е изпитал силни болки.
1
Такива факти не се установяват нито със свидетелските показания, нито
с писмените доказателства. Те не са били изложени и в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, поради което тя не се ползва с доказателствената сила по чл.13,
ал.3 ЗЗДН. За скандал между страните на двора и за разменени между тях
обиди говори свидетелката Ц.Д., която е съседка, но от показанията й не може
да се направи извод кой е предизвикал конфликта предвид установените по
делото трайно вложени отношения между молителя, от една страна, и
неговата майка и семейството на сестра му, от друга страна. Не се установява
на молителя да му е била оказвана медицинска помощ и
местопроизшествието да е било посещавано от служители на полицията,
каквито твърдения са въведени в молбата по чл.8 ЗЗДН. Вътрешно
противоречиви са и твърденията на молителя, който заявява, че ответникът се
е намирал на двора, където е крещял и псувал, и че същевременно ответникът
е излязъл на стълбите от жилището на втория етаж на къщата, където е
осъществил физическо насилие.
В първото съдебно заседание молителят въвежда ново фактическо
твърдение за акт на физическо насилие. Заявява, че на 09.05.2021 г. е бил
блъснат от ответника на двора на къщата, в резултат на което е паднал. По
този начин молителят изменя фактическата обстановка. Посоченият нов факт
обаче не е бил въведен в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и не следва
да бъде разглеждан.
В обобщение, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 / 27.07.2021 г. по гр. д. № 405 / 2021
г. на Костинбродския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2