Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260212
гр. Пловдив, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря СИЙКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
4514/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 16-12 от 26.06.2020 г. на Ц.И.Б.-
** Отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със
седалище гр.Бургас, с което на С.В.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от Закона
за рибарството и аквакултурите за нарушение на чл.30, ал.1, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са
отнети 2 бр. спининга с изкуствени примамки закачени на кордата и 2 бр.макари
към тях.
Жалбоподателят С.К. в жалбата си оспорва фактическата
обстановка и навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Прави искане за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание, редовно
уведомен, се явява лично и чрез процесуалния представител адв.Г.Н. поддържа
направеното в жалбата искане. Прави се искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ИА „Рибарство и аквакултури“ се
представлява от юрисконсулт М.А., която излага становище за правилно и
законосъобразно издадено НП и моли за неговото потвърждаване. Иска се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 11.05.2020 г. служителите на ИАРА – отдел Южна
България, сектор Пловдив – св.Д.М. и св.А.Т. осъществявали контрол за спазване
забраната за риболов в езеро „Въча“. Те забелязали лице, което ловяло риба в
езерото с 2 бр. спининг въдици, като едната била в работен режим, а другата
била до лицето на земята, като служителите
на ИАРА наблюдавали извършваните от него действия. След това пристъпили към
извършване на проверка, като се приближили към мястото със служебен автомобил. Те
не могли да установят самоличността на лицето, което държало въдицата в ръката
си, тъй като същото отказало да предостави документ за самоличност. Това лице
заявило, че и другата въдица е негова. Проверяващите не установили
самоличността на другото лице, което се намирало в близост до мястото на
проверката. С оглед на отказаното съдействие свидетелите М. и Т. взели въдиците
на лицето и отвели същото в сградата на РУ Стамболийски за съставяне на АУАН,
тъй като риболовът в езеро „Въча“ бил забранен за период от три години от 2019
г. със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2019 г. В
районното управление било установена самоличността на ловуващия, а именно С.В.К..
Спрямо него бил съставен от св.М. акт за установяване на административно
нарушение № В 0013383/11.05.2020 г. за извършено административно нарушение по
чл.33, ал.1 от ЗРА. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го
подписал.
В законоустановеният срок постъпили писмени възражения
по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя, в които същият сочил
че е бил на езеро „Въча“ за улов на разрешена риба – щука, но не е имало улов и
не е имал намерение да лови забранени видове риба.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което наказващия орган приел, че
описаните факти в АУАН съставляват нарушение на чл.30, ал.1, т.1 от ЗРА.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от доказателствата по делото – НП, АУАН, заповед на
министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2019 г., членска карта,
трудов договор, възражение, писмо от Община Стамболийски, джи пи ес координати
на езеро Въча, оправомощителни заповеди, както и от показанията на разпитаните
в съдебно заседание актосъставител Д.М. и свидетеля по акта А.Т., които съдът
кредитира като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
По искане на жалбоподателя по делото беше разпитан св.П.К.,
чийто показания съдът кредитира частично, доколкото същите противоречат на
останалите доказателства. От показанията на свидетелите М. и Т. се установява,
че риболов е осъществявал единствено жалбоподателят, а не и св.К.. От друга
страна се отчита, че изложеното от свидетеля противоречи на писмените
доказателства по делото и конкретно на подадените възражения от жалбоподателят,
в които последният сочи че е осъществявал риболов и са му отнети 2 броя въдици.
Всичко това според съдебния състав означава, че показанията на свидетелят К. по
отношение на сочените обстоятелства за проверката са опровергани и не следва да
се кредитират с доверие. С доверие се кредитират показанията на св.К.
единствено по отношение на това кога и защо са отишли на водоема с
жалбоподателят.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че неправилно, както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя Славеев
като нарушения на разпоредба на чл. 33, ал.1 от ЗРА /според актосъставителя/ и
по чл.30, ал.1, т.1 от ЗРА /според наказващия орган/. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал,1 от ЗРА в периода
на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и
5 и чл. 32, ал. 1 не
се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни
организми в живо, прясно и охладено състояние.
В конкретния случай липсват данни за уловени риба или други водни организми,
които да са били пренасяни, превозвани или продавани, поради което и съдът
счита, че липсва такова осъществено нарушение. Това очевидно е било установено
и от наказващия орган, който е преквалифицирал описаните в АУАН факти и в НП е
дал друга правна квалификация – нарушение на чл.30, ал.1, т.1 от ЗРА. Съгласно
този текст за
опазването, възстановяването, възпроизводството и поддържането на рибните
ресурси ИАРА проучва тяхното
състояние и предлага на министъра на земеделието, храните и горите установяване
на общ допустим улов и определяне на квоти в рамките на същия за отделните
видове риба и други водни организми в обекти по чл. 3, ал. 1. Установените
факти не биха могли да бъдат подведени и под тази правна норма. Отделно от това
следва да се посочи, че правото на защита на нарушителят възниква със
съставянето на АУАН и същият има правото да разбере още в този момент в какво
нарушение е обвинен. Сочената правна норма на чл.30, ал.1, т. 1 от ЗРА определя единствено
правомощия на ръководството на ИАРА, но не и конкретни задължения за трети
лица. Такива се съдържат в други законови текстове, които уреждат отделни
състави на административни нарушения. В
конкретния случай следва да се приеме въз основа на доказателствата по делото,
че действително има осъществено нарушение от жалбоподателят, но то е по друг
текст от ЗРА – чл.70, ал.1. Именно тази законова разпоредба предвижда забрана
за осъществяване на риболов в забранени зони и предвижда санкция за
нарушаването на тази забрана. С грешното посочване на нарушената правна норма и
в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуално нарушения, като е ограничено
значително правото на защита на нарушителят да разбере за какво нарушение се
санкционира. Това нарушение не може да бъде санирано впоследствие с прилагането
на коректната санкционна норма от наказващия орган. В конкретния случай не е
приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като следва да има
съответствие между описаните факти и дадената правна квалификация на
нарушението. В конкретния случай това не е налице, а както вече беше посочено
това засяга в значителна степен правото на защита на нарушителя.
За пълнота следва да се посочи, че от доказателствата
по делото може да се направи извод, че жалбоподателят С.К. е извършвал риболов
именно на езеро Въча, а не на друго място. Това обаче е без значение с оглед на
констатираните процесуални нарушения.
Ето защо и съдът
счита, че следва да се отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения.
Що се касае до направеното процесуално искане за
присъждане на разноските от жалбоподателят, то същото е основателно с оглед
отмяната на процесното НП. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева. Именно този размерът на уговореното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъден на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна да
заплати на жалбоподателят.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 16-12 от
26.06.2020 г. на Ц.И.Б.- ** Отдел
„Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр.Бургас,
с което на С.В.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите за нарушение на чл.30, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 2 бр.
спининга с изкуствени примамки закачени на кордата и 2 бр.макари към тях.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да
заплати на С.В.К. направените по делото разноски в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.