№ 158345
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110161834 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на ****** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Т..
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. От друга
страна, с практиката Съда на Европейския съюз е разяснено задължението за служебна
преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Ето
защо и такава преценка следва да бъде извършена от заповедния съд в случая.
Съгласно чл.5 от договор за потребителски кредит № ******/28.02.2022 г. страните се
споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1.
банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящ на следните изисквания: да има осигурителен
доход общо в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за
страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях да е в размер на поне 4 пъти МРЗ за страната; да не са поръчители по други договори за
кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по сключени и непогасени
договори за кредит с кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
По отношение на банковата гаранция се поставят изисквания същата да е безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване
на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл.11 от договора в случай че кредитополучателят не представи
договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 1148,86 лв. с начин на разсрочено плащане,
1
подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка
представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение,
което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител,
отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус
или банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение на заемателя по договора и
срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика
неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в двоен размер на
цялото задължение по договора, валидна 6 месеца след падежа за плащане по договора или
физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер на сумата 1300 лева с кратък
срок на погасяване. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за
договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер с
оглед размера на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на
договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя няма
да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази сума
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тези клаузи
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ
за отпускане на парични средства чрез сключването на договора, като с последното се
освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де
факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че
след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит
ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за
неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по
2
себе си клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с включена
неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите ще надхвърли
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към
изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не
се дължат разноски и лихви, в т.ч. не следва да се присъжда законната лихва от заявлението
(в който смисъл Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС).
Следователно дължимо остава само вземането за главница, за което съдът е издал
заповед за изпълнение.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 26 лв. за д.т. и 36,66 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 25058/05.09.2024 г., подадено от ******, ЕИК: ******,
срещу В. С. Т., ЕГН **********, в частта, в която се иска присъждане на 215,14 лева -
възнаградителна лихва, сумата 1076,86 лева - компесаторна неустойка, сумата 629,13 лева -
мораторна лихва и сумата 325 лева - неустойка за забава, а в частта за разноските за сумата
над 26 лв. за държавна такса и за сумата над 36,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3