РЕШЕНИЕ
№ 637/29.3.2021г.
гр. Пловдив 29.03.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2060 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 220, ал. 1 от Закона за
митниците, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „ЕПСИЛОН – Т – Т.Г.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл. 183, вх. Г,
ет. 8, ап. 24, представлявано от Т.Ц.Г., чрез пълномощника адв.
Ж., против Решение рег. № 32-215440 от 24.07.2020г. към MRN № 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г. на ЗА директора на ТД Северна морска (ТДСМ)
при Агенция “Митници”, с което на дружеството - жалбоподател са установени за
досъбиране по посочената декларация мито в размер на 247,57лв. и ДДС в размер
на 462,13лв., ведно с прилежащите лихви за забава върху размера на държавните
вземания.
Жалбоподателят излага възражения за неправилно
определяне на по-висока стойност, без да се обоснове наличието на съмнения
относно достоверността на декларираната митническа стойност и при неправилно
прилагане на легалната дефиниция на понятието „справедливи цени“ по смисъла на
§ 1, т. 40 от ДР на ЗМ, в сила, считано от 01.01.2020г.
по отношение на внос, извършен през месец януари 2019г. Претендира се отмяна на акта и присъждане на разноски.
Ответникът - директор на
Териториална дирекция - Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници“ (АМ), чрез
процесуалния представител юр. С., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и изрично възразява за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Оспореното решение е получено от
жалбоподателя на 29.07.2020г., видно от известие за доставяне (л. 20). Жалбата
е подадена чрез административния орган на 12.08.2020г. и е в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В
развилото се административно производство Директорът на ТД "Северна
морска" към агенция "Митници", в качеството му на орган по чл.
101, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен
материал във връзка с внесена от ЕТ "Епсилон – Т
-Т.Г.“ стока от Китай, и след като приел, че
декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение,
което било предпоставено от следните факти и
обстоятелства: на 30.01.2019г. ЕТ "Епсилон – Т - Т.Г." декларира при режим
"допускане за свободно обращение" 19 стоки,
808 колета, 15 128кг, с митническа декларация MRN
19BG002002001556R7, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Представена е митническата декларация за
допускане за свободно обращение, към която e приложена фактура № XW20189998/12.12.2018г., фактури за услуги и коносамент.
Извършена
е повторна проверка на митническа декларация MRN
19BG002002001556R7 от 30.01.2019г. и е установено за декларирано следното: Стока № 6,
описана в кл. 31 като „микрофибърна
кърпа 6 048бр, к-кт кърпа с ръкохватка за топло
– 5 100 к-та“; код по ТАРИК6302600090; 424кг. нето тегло; цена на стоката 413,76EUR; декларирана митническа стойност 809,24лв. общо
декларирана цена или 0,05лв./брой за микрофибърна
кърпа и 0,10лв./компл. кърпа с ръкохватки за топло
или 1,91лв./кг. Административният орган приема, че справедливата цена на ЕС е в
размер на 12, 93лв./кг. Изрично е посочено, че митническите органи не
разполагат с мостри от стоките.
Митническият
орган, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447), са изискали допълнителна информация и документи
от ЕТ "Епсилон -Т-Т.Г." с писмо №
32-46587/11.02.2020г., за да установят дали декларираната стойност на стоките
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза.
Търговецът
с писмо № 32-59943/24.02.2020г. представя пред митническите органи следните
документи и декларации: копия от документи за извършени транспортни разходи -
фактури от Сийбридж Ейджънсиз
ЕООД, SWIFT за извършени разплащания с доставчика/продавача,
копия на самолетни билети, капия на търговски документи, представени към митническата
декларация. В писмени обяснения управителят е заявил, че не разполага с
външнотърговски договори, доставката е договорена в личен контакт с доставчика
„YNIO INTERNATIONAL TRADE GO“ LTD, Китай на място и не са налице свързаности
между продавача и едноличния търговец.
Митническият
орган е установил, че от представените четири броя потвърждения за плащане от
31.10.2018г. за 15 000евро, от 21.12.2018г. за 15 000евро, от 27.02.2019г. за
14 980евро и от 11.09.2019г. за 15 300евро не може да се обоснове извод, че
дадено плащане е свързано със сумата по фактура № XW*********/12.12.2018г. в размер на 10 456,92евро.
Констатирано
е, че не са представени търговско досие по сключената сделка, оферта и поръчки,
външнотърговски договор, нито кореспонденция с китайското дружество, документи,
удостоверяващи формирането на продажната цена на стоката на вътрешния
пазар(калкулация) - комисионна, печалба, общи разходи, договори.
Митническият
орган е приел, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения
за установяване на точността на декларираната митническа стойност за стоките с №
6 от митническа декларация MRN 19BG002002001556R7
от 30.01.2019г.
Прието
е, след сравнителен анализ на база налична информация в митническата
информационна система, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с № 6 по
МД MRN 19BG002002001556R7
от 30.01.2019г. са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават с тази по
посочената декларация.
Във
връзка с констатираната разлика в цените и съмненията относно точността на
митническата стойност на внесените стоки и съобразно Решение С-271/15 на Съда на Европейския съюз, митническият
орган е приел, че при извършване на проверка на декларираната митническа
стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от
информационната система „THESEUS“ Joint Research Centre (JSR)
към ЕК, а не с рисковия праг. Следва да бъде определена нова митническа
стойност, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че в случая е налице достатъчно основание
за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените
документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност
по един от вторичните методи.
След
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи установяват, че за стоки № 6 са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираните. Предвид това, че митническата стойност на внесените стоки за
килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо
наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от
представените документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност, е
прието, че остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на
стоките. Когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена,
се прилагат други методи за остойностяване, с цел определяне на митническата
стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност
на внасяните стоки в момента и около вноса.
Приложена
е разпоредбата на чл. 74 пap. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Съгласно цитираната разпоредба, когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2
на същия член, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
За
приблизително същия период не са установени от митническия орган декларирани
митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
"идентични стоки". Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447
"идентични стоки" означава в рамките на определянето на митническата
стойност стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им.
Посочено
е, че при прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
връзка член 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 цената на сделката на "сходни стоки" трябва да се определя посредством
стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище
и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване.
Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на
сделката със "сходни стоки", продадени на различно търговско равнище
и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско
равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при
необходимост.
При
изследване на метода, съгласно чл. 74, пар. 2, буква
"б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, е направен от митническия орган
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по
същото или приблизително същото време". Понятието "по същото или
приблизително същото време" не е дефинирано. Въпреки това, продажбите
трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим
свободно обращение на стоките, подлежащи на
остойностяване.
След
направения анализ в митническата информационна система MIS3 за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки със стоките по цитираната митническа
декларация са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности
от други вносители, които не са необичайно ниски. Съгласно член 141 от Регламент
№ 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
На
основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническата стойност на стоки № 3 и № 4 по митническа декларация MRN 19BG002002001556R7
от 30.01.2019г, е определена:
Стока № 6 микрофибърна кърпа – 6 048бр., кт кърпа с ръкохватки за топло – 5 100 к-та, нова
митническа стойност, както следва:
-
за
микрофибърна кърпа 0,34лв./бр., база за определяне МД
№ 18BG002002H0111425 от 10.08.2018г.;
-
за
кърпа с ръкохватка за топло 0,16лв./комплект, база за определяне МД № 18BG002002H0076262 от 06.06.2018г.
На основание чл.
77, пар. 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
декларираната стока по MRN 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г. административният орган приема, че възниква
задължение за допълнително заплащане на мито в размер на 247,57лв. и данък
добавена стойност в размер на 462,13лв., ведно с лихва за забава.
В хода на
административното производство, с писмо peг. №
32-133913 от 12.05.2020г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., деклараторът – ЕТ “Епсилон – Т - Т.Г.“ е
уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган.
От търговеца е депозирано Становище рег. № 32-171549/17.06.2020г.
На основание чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пap. 1 и пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.
1, буква а), вр. чл. 85, пap.
1, вр. чл. 101, пap. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал.1, т. 7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр.
чл. 59 от АПК, решаващият митнически орган отказва да приеме митническата
стойност на стоки № 6 по митническа декларация MRN
19BG002002001556R7 от 30.01.2019г.; определя
митническата стойност на стоки по митническа декларация: MRN 19BG002002001556R7
от 30.01.2019г. в размер на
2 872,32лв.; коригира митническа декларация MRN: 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г., както следва:
- ЕД „Митническа
стойност“ следва да се чете: 2 872,32, поради което се променя и ЕД 4/14
„Цена на стоката“ следва да се чете: 1 468,59 при курс 1,95583лв. за 1 EUR;
- ЕД 8/6
„Статистическа стойност“ да се чете 2 872,32;
- ЕД 4/16 „Метод
за определяне на стойността“ да се чете: 3-Договорна стойност на сходни стоки
(чл. 74, параграф 2, буква б) от регламент (ЕС)952/2013);
Данните в поле
„Задължения“ да се четат:
-
Основа
за изчисляване на вземането – 2 872,32, ставка 0,120, тип - А00 Мита, изчислен
размер – 344,68, дължим размер – 344,68;
-
Основа
за изчисляване на вземането – 3 239,18, ставка 0,200, тип - В00 ДДС, изчислен размер – 647,84, дължим
размер – 647,84;
Общо
задължения по МД MRN 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г.: Мита (А00) 1 858,59лв.,
(А30) Окончателно антидъмпингово мито 1 850,94лв.;
ДДС (В00) 5 356,75лв., Общо: 9 066,28лв.
Да
се вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на държавните
вземания.
Начислените
и взети под отчет с ВПО № 27265/30.01.2019г. суми са: Мито
(А30) 1 850,94лв., Мито (А00) 1 611,02лв. и ДДС (В00) 4 894,62лв.,
които са заплатени.
Определени
са дължими суми за досъбиране: Мито (А00) 247,57лв. и ДДС (В00) 462,13лв.,
ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.
59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен - ЕТ “Епсилон-Т-Т.Г.“,
ЕИК *********, гр. Пловдив.
В
хода на съдебното производство е прието заключение по назначената ССЕ,
изпълнено от вещото лице А.С., която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и безпристрастно и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.
Вещото
лице посочва, че по инвойс фактура от 12.12.2018г. жалбоподателят е извършил внос на различни стоки,
общо 808бр., посочени на 65 позиции. Стойността на фактурата е
10 456,92евро или 20 451,96лв. по фиксирания курс на евро към
български лева. Вносът е деклариран с МД № MRN
19BG002002001556R7 от 30.01.2019г., в който е
декларирано дължимо мито в размер на 3 461,96лв., добавена стойност
(разходи по вноса) в размер на 559,18лв., данъчна основа за облагане с ДДС –
24 473,11лв. и дължим ДДС в размер на 4 894,62лв. (таблица на л.
197).
Данъчната
основа за облагане с ДДС е формирана, като са натрупани допълнителни разходи по
вноса в общ размер на 559,18лв., както следва: по ф-ра
№ 0…3311/24.01.2019г. за митническа услуга – 80лв. и по ф-ра
№ 0…50005/28.01.2019г. за транспорт – 479,18лв. Данъчната основа за облагане с
ДДС е изчислена, като сбор от статистическата стойност (колона 7 от таблицата
на л. 197), мито (колона 8 от таблицата на л. 197) и допълнителните разходи по
вноса.
В
счетоводството на жалбоподателя на вещото лице е предоставен документ
„Потвърждаване на плащането“ към доставчик „YNIO INTERNATIONAL TRADE GO“ LTD,
Китай за сумата в размер на 33 564,24евро, както и банково извлечение от
сметката на ЕТ в „Прокредитбанк“ АД. Като основание
за плащането са посочени 3бр. инвойси, съответно №№
2018993/07.12.2018г., 2018998/12.12.2018г. и
**********/25.12.2018г. Може да се направи извод, че е заплатена стойността по процесната фактура от 12.12.2018г.
Има
съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по ЕАД от
30.01.2019г.
Направените
фактически констатации дават основание на съда да направи следните правни
изводи:
Спорът
между страните е сведен до два основни момента: налице ли са в случая
предпоставки за определянето на митническата стойност на стоки № 6 по
митническа декларация (МД) MRN 19BG002002001556R7
от 30.01.2019г. по реда на
чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2 от МК, свързани със съществуващи основателни
съмнения на митническите органи по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума по чл. 70 пар. 1 от Кодекса
и спазили ли са митническите органи процедурата по чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 74, пар. 2, буква "б" от МК за определянето на
митническата стойност по процесния внос съобразно с
договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване има за цел да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности – в този смисъл Решение
от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от
15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09, EU: C: 2010: 439.
Приложимата
към процесните обществени отношения нормативна уредба
се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от
Европейска комисия.
Съгласно
регламентираното в чл. 70, § 1 и 2 от МК общо правило митническата стойност на
внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се
направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно, съгласно Решение
от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006:
716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност.
С
оглед на това,че не се прави разлика между действително платена и подлежаща на
плащане цена, без значение е липсата на представено от страна на жалбоподателя
потвърждение за плащане към доставчика.
Съгласно
чл. 74, § 1 от МК, когато митническата стойност не може да се определи по
правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внесената стока се извършва по
реда на чл. 74 § 2, букви от "а" до "г" на МК като
наличието на условията за определяне на митническата стойност по предходна
буква на разпоредбата изключва прилагането на следващата, освен ако
деклараторът не е поискал разместването на реда за прилагане на букви
"в" и "г".
Съгласно
чл. 74, пар. 3 от МК, когато митническата стойност не
може да се определи по реда на чл. 74, § 1, вр. § 2,
митническото остойностяване се извършва въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава ІІІ от Дял
ІІ на МК.
Според
приложимата нормативна уредба изброените критерии за определяне на митническата
стойност на стоката са в отношение на субсидиарност,
поради което, само когато митническата стойност не може да се определи чрез
прилагането на предходно зададено правило се прилага следващото поред такова.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при
наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност
действително представлява общо платената или подлежаща на плащане цена по чл.
70, § 1 от МК да поискат от декларатора предоставянето на допълнителна
информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не
отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от същия Регламент
те могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че стойността на стоките
не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от
Кодекса.
В
тези случаи при отсъствието на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност следва да се приложат вторичните методи по чл. 74
от МК за определяне на митническата стойност. В тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да
докажат посредством пълно доказване основателността на съмненията си и
разликите в стойността, което да обоснове извършената корекция в посока
увеличение на митническата стойност на процесните
стоки – в този смисъл е Решение № 14635/21.11.2012г. по адм.
дело № 4902/2012г. на ВАС.
Съгласно
чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 при определянето на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74, пар. 2, буква "а" или
"б" от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество са
в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
подлежи на коригиране, за да се съобразят разликите, дължащи се на търговското
равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Чл.
1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 легално дефинира понятието "идентични стоки" като стоки,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
по физически характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които във всяко друго отношение
отговорят на понятието, да бъдат третирани като идентични. "Сходни стоки"
по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за
изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 са стоките, произведени в същата държава, които
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможността да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са тяхното
качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническата
стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл.
141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат
задължението да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
Това задължение на митническата администрация е в корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки като в тази връзка чл.
15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва
пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически
контрол, предоставя в подходяща форма на митническите органи по тяхно искане и
в определените срокове пълната изискана документация и информация като им оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тях и да е съобразена с неговите възможности – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за
откриване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило
на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 20018 г., C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. По силата на този
принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр.
чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 адресатите на решенията
за неприемане на декларираната договорна стойност следва да имат възможността
да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите,
на които административният орган възнамерява да основе решението си.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 има за
цел преодоляване на съмненията относно действителната стойност на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то трябва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които митническата администрация
основава съмненията си като от него своевременно трябва да се изиска обосновка
на декларираната договорна стойност на стоката. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по
обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
Формално
погледнато, митническата администрация е спазила в случая това задължение, тъй
като с първоначално изготвеното писмо рег. индекс 32-46587/11.02.2020г.
Директорът на ТД "Северна морска" е посочил на получателя на стоките
документите, които трябва да представи, за да обоснове декларираната договорна
стойност на стоката. Несъобразявайки представените документи: копия от
документи за извършени транспортни разходи - фактури от Сийбридж
Ейджънсиз ЕООД, SWIFT
за извършени разплащания с доставчика/продавача, копия на самолетни билети,
търговски документи, към митническата декларация и обяснения от търговеца, че с
доставчика на стоките не са свързани лица и плащанията са извършени по банков
път директно към продавача със средства на фирмата, директорът на ТД
"Северна морска" приема, че представените четири броя потвърждения за
плащане към „YNIO INTERNATIONAL TRADE GO“ LTD не е посочено основание за плащане и поради това не
може да се обоснове извод, че е свързано със сумата по фактура № XW20189998/12.12.2018г.
в размер на 10 456,92евро.
Обосновавайки
се допълнително с факта, че според данните от Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS3A/ декларираната митническа стойност е по-ниска от
тази на сходни стоки с произход Китай, внасяни в приблизително същия момент от
други дружества, административният орган е приел, че са налице предпоставки за
пораждане на основателно съмнение в реалността на декларираната митническа
стойност на стоката по процесната митническа
декларация MRN 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г. Съобразявайки
представените пред митническата администрация и изцяло пренебрегнати от нея
документи, съдът намира за недоказан извода на митническата администрация за
наличието на предпоставки за пораждане на основателно съмнение в достоверността
на митническата стойност по митническа декларация MRN 19BG002002001556R7 от 23.01.2019г. Още повече, че при преценката кои от изисканите
от митническата администрация документи са представени от получателя следва да
се спазва изведеното от практиката на СЕС правило по дело С-263/06, т. 52,
според което допълнително изисканата информация трябва да е съобразена с
възможностите на лицето като от него не може да се очаква да представя
документи и информация, които не са му достъпни.
Неправилно
за обосноваване на съмненията в действителността на декларираната митническа
стойност на процесните стоки са цитирани
статистическите данни за митническата стойност на стоки по митнически
декларации от други вносители като са посочени по една митническа декларация
като тип стоки като база за определяне, съответно с дати 10.08.2018г. и 06.06.2018г., което не може да обоснови извода, че това е
най-ниската договорна стойност за сходни стоки, внесени в приблизително същия
момент както стоките, подлежащи на остойностяване. Още повече, че от процесните стоки няма взети мостри, нито от тези, внесени
от трети лица. При това положение не може да се приеме, че са налице
доказателства за сходство на стоките, т. е., че същите са произведени от сходни
материали, че имат сходно качество. Не са анализирани от органа документите,
придружаващи цитираните митнически декларации от третото лице. Няма данни за
произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за
производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за
датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които
са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока стойност, но няма
доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена. Не е ясно как
административният орган е стигнал до извода, че са налице "сходни
стоки".
Освен
това, единичната фактурна стойност на стоките, внесени от третото лице, е
по-ниска от определената "осреднена митническа стойност", посочена в
оспорения административен акт. Митническият орган не може да избира
митническата стойност, която да ползва, като се позовава, че същата е
"под" или "над" определения рисков праг, тъй като съгласно
чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, когато се намери една
договорна стойност на сходни стоки, се прилага най-ниската от тях. Митническият
орган е ползвал данни от митническата информационна система МISЗА, които са
само над този определен рисков праг, което е в нарушение на изискванията на чл.
74 параграф 2, т. б от МК.
Процесните стоки са внос
от 30.01.2019г., а в мотивите на оспореното решение се твърди, че извършената
проверка на декларираната митническа стойност трябва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система "ТНЕSЕUS“ (JSR)
към ЕК като понятието "справедливи цени" е дефинирано в ДР, параграф
1, т. 40 от ЗМ на 01.01.2020г. Следва да се отбележи,
че към момента на вноса не може да намери приложение нормата на параграф 1, т.
40 от ДР ЗМ. Освен това "справедливите цени" са статистическа
стойност, извлечена от базата данни на ЕС за период от четири години, но същите
не могат да бъдат съотносими към вносителя, тъй като
не попадат в обхвата на понятието "митническа стойност", дефинирано с
чл. 70 и чл. 74 от МК.
По
изложените аргументи може да се обоснове извод за недоказаност на
основателността на съмнението на митническите органи в декларираната митническа
стойност на стоките, а оттук и за недоказаност на абсолютната положителна
процесуална предпоставка за преминаване към определянето на митническата
стойност на стоката по реда на чл. 74, пар. 2 вр. пар. 1 от МК. Недоказано от
ответника по делото остава и другото спорно обстоятелство, че при
законосъобразно прилагане на реда по чл. 74, пар. 2,
буква "б" вр. пар.
1 от МК определянето на митническата стойност по процесния
внос е извършено именно въз основа на договорната стойност на сходни стоки.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на
фактическите и правните основания за издаване на акта, което в случая не е сторено.
При неизпълнение на разпределената доказателствена
тежест по реда на чл. 171 от АПК, няма основание посочената от вносителя
стойност да не се приема като действителна такава. Ето защо, оспореният
административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което
е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен.
По
делото своевременно са претендирани съдебни разноски
от жалбоподателя, които се установиха така: 50лв. - внесена държавна такса, 240лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение, 250лв. - внесен депозит за вещо лице или
общо 540лева.
Процесуалният
представител на ответника е възразил относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е
в размер по- нисък от минималния, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция), поради което следва да се присъди в претендирания размер.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на ЕТ
"Епсилон-Т-Т.Г.", ЕИК ********* Решение към MRN 19BG002002001556R7 от 30.01.2019г. на Директора на Териториална
дирекция "Северна морска".
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на ЕТ "Епсилон
-Т-Т.Г.", ЕИК ********* сумата от 540лв. (петстотин и четиридесет лева) разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :