РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Трявна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно
наказателно дело № 20254240200056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. К. срещу предупреждение по чл.28 от
ЗАНН №РДГ05-5627/20.05.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, оправомощен със заповед №РД 49-171/23.05.2024 г.
на Министъра на земеделието и храните.
В жалбата се сочи, че в двора на жалбоподателя действително е
съхранявана дървесина по вид и количества, посочени в предупреждението, но
се твърди, че същата е законно добита от собствена на жалбоподателя
земеделска земя след издадени разрешителни за сеч от Община Т.. Твърди се
също, че Кметският наместник на Кметство Б. не е маркирал с контролната
марка на кметството, поради обстоятелството, че дървесината е превозена от
землището на селото с конски впряг, при което той заявил на жалбоподателя и
съпругата му, че няма как да издаде превозен билет, съответно да постави
контролна горска марка преди издаване на превозен билет, поради което да
остави дървесината на съхранение в двора им и когато решат да я
транспортират в гр. Т., където жалбоподателят живее със семейството си, да
го повикат да издаде превозен билет с МПС, с което ще се превози
дървесината, съответно ще се маркира за превоз преди това с контролната
1
марка на Кметство Б.. Кметският наместник указал също, че за една и съща
дървесина ще издаде веднъж превозен билет от нивата до обора и после за
същата дървесина от обора до гр. Т., до жилището на жалбоподателя. В
жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят представил на контролните
органи разрешителните за сеч на дървесината, от които било видно, че сечта е
извършена не от горски територии, а от земеделска земя. В тези случаи
приложимият закон бил не Закона за горите, а Закона за опазване на
селскостопанското имущество. Твърди се в жалбата и наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закони при издаване
на обжалвания акт.
Претендира се в жалбата отмяната на обжалваното предупреждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание ответникът по жалба Директорът на РДГ – Велико
Търново, чрез пълномощник юрисконсулт А. Ц., оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото предупреждение.
Счита, че в случая не следва да бъде приложен Закона за опазване на
селскостопанското имущество, а Закона за горите, тъй като нарушението, за
което е съставено предупреждението, е съхранение на дървесина, а не е
свързано с добива й, като липсват доказателства как и откъде е добита тази
дървесина и дали действително от частен имот, както твърди жалбоподателят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №009654/07.02.2025 г. от горски инспектор при РДГ –
Велико Търново С. П. Г., в присъствието на свидетеля М. Л. Н., за нарушение
на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите.
АУАН е подписан от нарушителя за удостоверяване запознаване със
съдържанието на документа и му е връчен лично на 07.02.2025 г. – с
възражения, които е посочил, че ще изложи подробно. Такива възражения са
депозирани пред Директора на РДГ – Велико Търново, вх.№1632/11.02.2025 г.,
ведно с приложени към тях разрешителни за сеч.
2
Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РДГ – Велико Търново е
подал сигнал до Районна прокуратура – Габрово с оглед данни за извършено
престъпление по чл.206 НК. По този сигнал Районна прокуратура – Габрово
се е произнесла с постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 18.03.2025 г.
С обжалваното предупреждение по чл.28 от ЗАНН №РДГ05-
5627/20.05.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, след като е прието, че е извършил нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от
Закона за горите, за което се предвижда наказание по чл.266 ал.1 от Закона за
горите в размер от 500 до 5000 лева, жалбоподателят е предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Според АУАН и НП извършеното от жалбоподателя нарушение се
изразява в следното: На 07.02.2025 г. съхранява 13 пространствени куб. метра
дърва за горене от дървесен вид габър, джанка, зимен дъб, круша и орех с
дължина на 1 метър, немаркирани с контролна горска марка. Дървесината е
установена на територията на РДГ – Велико Търново, ТП ДГС „Плачковци“,
Община Т., с. Г., местност К..
За описаното в АУАН и в НП деяние като административно нарушение е
съставен констативен протокол Серия В №012087/07.02.2025 г., според който:
При извършена по сигнал на телефон 112 проверка в с. Г., землище с. Б.,
Община Т., частен дом – „К.“ са установени 13 пр.куб.м. дърва за горене от
дървесен вид габър, джанка, зимен дъб, круша и орех, които се съхраняват без
превозен билет и без да са маркирани с контролна горска марка. Лицето Н. А.
К. представи разрешителни за почистване на собствени частни поземлени
имоти, както следва: разрешително за сеч №48 от 10.11.2023 г. с
идентификатор 03513.98.318 – нива; разрешително за сеч №49/10.11.2023 г. с
идентификатор 03513.92.01 – пасище; разрешително за сеч №45/01.10.2024 г. –
ливада; разрешително за сеч №5/27.01.2025 г. – нива, всички издадени от
Кметски наместник на Ц. Н. К., като дърветата за сеч са маркирани с
контролна горска марка №11 на Община Т.. Според констативния протокол,
дървесината се съхранява разкроена на 1 метър дължина.
3
Цитираните в констативния протокол разрешителни за сеч са
представени по делото. Освен тях, заедно с възражението срещу АУАН,
жалбоподателят е представил и допълнителни разрешителни за сеч. Видно от
тях е, че:
С разрешително за сеч №48/10.11.2023 г., издадено от Кметски
наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя
дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с
начин на трайно ползване – нива, между които: круша – 2 броя, габър – 1 брой,
джанка – 1 брой.
С разрешително за сеч №49/10.11.2023 г., издадено от Кметски
наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя
дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с
начин на трайно ползване – пасище, от дървесен вид габър.
С разрешително за сеч №52/17.11.2023 г., издадено от Кметски
наместник на с. Б., Община Т., на Н. А. К. е разрешено да отсече 5 броя
дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с
начин на трайно ползване – нива, между които: круша – 21 брой.
С разрешително за сеч №55/21.11.2024 г., издадено от Кметски
наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя
дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с
начин на трайно ползване – пасище, от дървесен вид габър – 4 броя и дъб – 1
брой.
С разрешително за сеч №5/27.01.2025 г., издадено от Кметски наместник
на с. Б., Община Т., на Ц. Н. К. е разрешено да отсече 5 броя дървета в
собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на
трайно ползване – нива, между които: дъб – 1 брой, круша – 1 брой, орех – 1
брой.
От показанията на разпитаните като свидетели С. П. Г. и М. Л. Н.,
съответно актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН, се установява, че при извършената въз основа на сигнал
на телефон 112 проверка в имот в с. Г., Община Т., е констатирано съхранение
на 13 пространствени куб. метра дърва за горене от различни дървесни
видове, без да са маркирани с контролна горска марка и без за тях да има
4
превозен билет. За тях жалбоподателят представил разрешителни за сеч,
издадени от Кметския наместник на с. Б., Община Т.. Някои от описаните в
разрешителните дървесни видове съответствали на вида на намерената да се
съхранява дървесина.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Съдът не констатира в хода на административно наказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, предвидени в ЗАНН, които да са довели до опорочаване на
атакуваното предупреждение по чл.28 ЗАНН, издадено от Директора на РДГ –
Велико Търново. Същото е издадено въз основа на АУАН, съдържанието на
който е в съответствие с изискванията на чл.42 ал.1 т.1-10 ЗАНН. Самото
предупреждение е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените
му правомощия, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от Закона за горитe (ЗГ) и
представената по делото заповед №РД-49-171/23.05.2024 г. на Министъра на
земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните
дирекции по горите да издават наказателни постановления за нарушения по
ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като съдържа
установените в чл.28 ал.2 т.1-11 ЗАНН реквизити.
С атакуваното предупреждение по чл.28 ЗАНН Директорът на РДГ –
Велико Търново е приел, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ. С посочената разпоредба се забранява
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка.
Не се оспорва от жалбоподателя, а и се установява въз основа на
събраните по делото доказателства, че на посочените в АУАН и в
предупреждението по чл.28 ЗАНН дата и място жалбоподателят е съхранявал
13 броя пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид габър,
джанка, зимен дъб, круша и орех, без дървесината да е маркирана с контролна
марка. Относно произхода й същият е посочил, че е добита въз основа на
разрешителни за сеч, издадени от Кметски наместник на с. Б., Община Т.,
които е представил пред административно наказващия орган, който от своя
5
страна е приел, че описаните в разрешителните за сеч дървесни видове
съответстват със съхраняваните от лицето. Следователно е възприето
твърдението на жалбоподателя, че дървесината е добита от земеделски земи, а
не от имоти, представляващи горски територии. В тези случаи е приложима
разпоредбата на чл.207 от ЗГ, съгласно която дървесината, добита извън
горските територии, преди транспортиране се маркира с марка – собственост
на общината, на чиято територия е извършен добивът, като маркирането се
извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.
Приложение в случая намира и разпоредбата на чл.50 т.3 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съобразно която
с общинска марка се маркира дървесина, добита извън горски територии,
каквато е процесната дървесина. Идентична е законовата регламентация и в
ППЗГ, където в чл.131б ал.1 е посочено, че дървесината добита извън горския
фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското
имущество (ЗОСИ), преди транспортиране се маркира с марка – собственост
на общината, на чиято територия е извършен добивът, като маркирането се
извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. А съгласно
чл.2 ал.1 т.1 от ЗОСИ, този закон се прилага относно селскостопанските земи
(обработваеми земи, естествени ливади и пасища). С оглед така цитираната
нормативна уредба и съхраняването от страна на жалбоподателя на добита от
земеделски земи дървесина без поставена контролна марка от съответното
длъжностно лице се налага извод за осъществено нарушение на Закона за
горите и по-конкретно на чл.213 ал.1 т.1 от него.
С оглед изложеното по-горе се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя за неприложение на ЗГ и нормативните актове по прилагането
му относно извършеното от него деяние.
По делото не бяха доказани твърденията на жалбоподателя, че липсата
на контролната марка върху съхраняваната от него дървесина е поради
бездействие на Кметския наместник на с. Б., Община Т., поради което същите
не следва да бъдат обсъждани.
Поради всичко изложено по-горе съдът счита, че правилно и
законосъобразно административно наказващият орган е приел, че в случая е
налице извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.213
ал.1 т.1 ЗГ, административното наказание за което е установено в
6
разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗГ, а то е глоба в размер от 500 до 5000 лв.,
като с оглед извършеното и липсата на други нарушения по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му е приложил разпоредбата на чл.28
ЗАНН, издавайки атакуваното предупреждение №РДГ05-5627/20.05.2025 г.
Като правилно и законосъобразно същото следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото, правото на присъждане на разноските по
делото принадлежи на ответника по жалбата. Същият не е направил такива
разноски и не е поискал присъждането им, поради което такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА предупреждение по чл.28 от ЗАНН №РДГ05-
5627/20.05.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което Н. А. К., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „**********“ №*, е
предупреден за констатирано нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
7