№ 2842
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20231110111673 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е молба с вх. № 43594/15.04.2024 г. от В. Г. В., чрез адв. П. М. Б., с която се иска
изменение на постановеното по делото Определение № 23539 от 06.06.2024 г. в частта за
разноските. Молителят излага съображения, че неправилно не са му присъдени в пълен
размер сторените по делото разноски, доколкото заплатеното от молителя възнаграждение за
адвокат съответствало на фактическата сложност на делото, а и поради обстоятелството, че
молителят не е дал повод за завеждане на делото.
Предвид горното, моли съда да измени Определение № 23539 от 06.06.2024 г. по гр. дело №
11673 по описа за 2023 г. на СРС, 149-ти състав в частта за разноските, като същите бъдат
възложени в пълен размер в тежест на С. Н. Д., евентуално да му бъде определено
възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по делото е депозирала отговор, с който
оспорва молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК като неоснователна.
При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения
от закона срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Делото е образувано по подадена от С. Н. Д. лично и като законен представител на Г. В. В.
срещу В. Г. В. с правна квалификация чл. 9 от ЗЗДН. С Определение № 23539 от 06.06.2024
г. настоящият състав е прекратил производството по гр. д. № 11673/2023 г. поради
обстоятелството, че молбата по чл. 9 от ЗЗДН е подадена след изтичане на едномесечния
преклузивен срок по чл. 10 от ЗЗДН. В мотивите на определението съдът е посочил, че право
на разноски възниква за ответната страна, която е доказала сторени такива в размер на 1000
лева, като с оглед направеното възражение за прекомерност на същите и като е съобразил
фактическа и правна сложност на делото настоящият съдебен състав, на основание чл. 78,
1
ал. 4 ГПК, е осъдил С. Н. Д. да заплати на ответника В. Г. В. съдебни разноски в размер на
300 лева.
В конкретния случай, разноски на ответника се дължат съгласно изричната разпоредба на
чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид обстоятелството, че присъждането им е поискано с отговора на
молбата по чл. 9 от ЗЗДН, с което е спазен и принципът за диспозитивно начало в процеса.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съгласно Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, при определяне на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отделно на молителката е допусната правна помощ по делото поради липсата на доходи.
Ето защо молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 43594/15.04.2024 г. на В. Г. В., подадена чрез
адв. П. М. Б., с която се иска изменение на постановеното по делото Определение № 23539
от 06.06.2024 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2