№ 625
гр. Благоевград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500889 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, против Решение № 104 от 06.06.2025
г., постановено по гр. д. № 1200/2024 г. по описа на РС – Сандански.
С обжалваното решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. №
1200/2024 г. по описа на РС – Сандански, е отхвърлен като неоснователен
предявения иск от „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, ж.к. „Лозенец”, ул.
„Любата” № 4-6, ет. 1, офис 1, срещу Л. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 453/2024 г. по описа на Районен съд Сандански, а
именно: сумата от 188,50 лева, съставляваща главница за периода от
08.12.2022 г. до 13.04.2023 г. по договор за потребителски кредит № 78417 от
17.11.2022 г., сумата от 14,50 лева, съставляваща договорна/възнаградителна
лихва за периода от 24.11.2022 г. до 13.04.2023 г. и сумата от 31,75 лева,
съставляваща законна лихва за забава, за период от 25.11.2022 г. до
28.03.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. Лозенец, п.к. 1421, ул. „Любата" № 4-6,
ет. 1, офис 1, чрез адв. В. Б. Б.. Жалбоподателят сочи, че решението е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
доказателствата в цялост, като обосновава извода си, заложен в диспозитива
1
на съдебното решение само въз основа на обстоятелството, че при извършване
на назначената експертиза ответницата е успяла да изпише името си. Сочи, че
изводът на съда, че ответницата е грамотна и че не е било налице
обстоятелство, което да наложи поставянето на пръстов отпечатък вместо
подпис върху потребителския договор, е напълно неправилен и е факт,
останал недоказан в процеса. Твърди, че в настоящия случай съдът не е
разгледал фактическите обстоятелства в тяхната съвкупност, а е постановил
решение, позовавайки се на един елемент от Договора, а именно нарушение на
изискванията на чл. 189, ал. 1 от ГПК. Твърди, че РС не е направил анализ на
фактическата обстановка, при която ответникът съзнателно е сключил
Договор за потребителски кредит № 78417 от 17.11.2022 г, с което е усвоил
сумата в размер на 200 лв. Счита, че ответницата притежава степен на
грамотност, позволяваща й да се подпише, което в случая представлява
достатъчна предпоставка с оглед изискванията на чл. 180 от ГПК, а формата
на знака, който ответницата е избрала да постави върху документа, не може и
не следва да се счита за доказателство за нейната „не/грамотност“.
Моли да бъде отменено изцяло Решение № 104 от 06.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 1200/2024 г. на PC - Сандански, като вместо него бъде
постановено ново решение в полза на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ"
ООД, ЕИК ********* за заплащане на сумите в пълния претендиран размер с
исковата молба, както и разноските в настоящото производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от Л. Й. М., чрез адв. Д. К. А. от АК
Благоевград, преупълномощен от адв. Б. А. А. В., назначен за особен
представител от съда, с който оспорва жалбата. Сочи, че представеният по
делото договор за заем не съдържа подпис на заемополучател, а отпечатък от
пръст и същият не отговаря на изискванията на чл. 189 от ТПК. Твърди, че
ищецът нито твърди, нито представя доказателства, че ответницата е
неграмотна, а и договорът за заем не е подписан от двама свидетели, поради
което не може да се приеме, че ответницата е участвала в съставянето му,
запозната е със съдържанието му и е съгласна с него, т.е. че между страните е
възникнала облигационна връзка, основана на представения договор. Сочи, че
представената по делото разписка за заплатена сума също не съдържа подпис
на получателя, а отпечатък от пръст и не е разписана от двама свидетели,
както и че грамотността й се доказала и от приетата по делото експертиза.
Предвид изложеното счита, че не се доказва, че между „МОЯТ КРЕДИТ“
ЕООД и ответницата е сключен договор за заем с твърдяното съдържание.
Моли да бъде потвърдено постановеното решение като правилно и
законосъобразно и да бъдат присъдени разноските пред двете съдебни
инстанции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима предвид на това, че е подадена от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен
преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни процесуални
предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед
2
констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на
първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество
съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал.
3 от ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него с „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД,
по силата на който последният е прехвърлил вземанията си към ответницата,
произтичащи от договор за заем № 78417/17.11.2022 г., като в негова тежест е
да установи, че между цедента „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД и ответницата е
съществувала облигационна връзка по договор за заем № 78417/17.11.2022 г.,
по който се претендират процесните суми. Ответната страна, чрез назначения
й особен представител, е оспорила представения по делото договор за заем и
разписка за получена сума, тъй като липсва подпис на ответника, а само
отпечатък от пръст, без да е записано, че вместо подпис заемополучателят ще
сложи отпечатък от пръст, както и че няма данни този отпечатък да е на
ответника.
Основният довод, който се навежда в жалбата е, че при оспорване на
частен документ съдът следва да приложи общите правилa на чл. 193 от ГПК.
Съдът счита, че доводите на жалбоподателя са несъстоятелни. В
практиката на ВКС и съдилищата въпросът за доказателствената сила и редът
за оспорване на частния документ (какъвто е процесният договор) са широко
застъпени. Оспорването на верността на доказателството е средство за защита
срещу обвързващата доказателствена сила на доказателствата и затова то се
прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи
защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не се подчинява на
3
изискванията за оспорване истинността на доказателството, тъй като съдът не
е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно
убеждение, съобразно всички данни по делото. Частният свидетелстващ
документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на
производство по чл. 193 от ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва
нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито
датата и мястото на съставянето на документа. Във всички случаи, съдът ги
преценява като писмени доказателства според правилата по чл. 178 – 189 от
ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно убеждение и при съвкупна
преценка с всички доказателства по делото (в този смисъл са Решение № 375
от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2011 г., IV г. о., Решение № 315 от
9.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2010 г., I г. о. Определение № 359 от
21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2012 г., III г. о., Решение № 23 от
11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ІІ т. о.).
В съдебната практика е трайно установено, че ако лицето не може да се
подпише поради неграмотност – чл. 189 от ГПК, то следва да постави
отпечатък от десния си палец и да бъде приподписан от двама свидетели.
Изрично е предвидено, че ако не може да бъде поставен отпечатък от десния
палец, то в документа следва да се посочи причината за това, както и с кой
друг пръст е сложен отпечатъкът.
Изрично е предвидено, че ако не може да бъде поставен отпечатък от
десния палец, то в документа следва да се посочи причината за това, както и с
кой друг пръст е сложен отпечатъка. При така събраните доказателства
относно създаване на договорни отношения между страните съдът намира, че
не са спазени изискванията на закона относно формата на договора. Законът
изисква в договора да се постави подпис, а ако не може да се постави подпис,
то да се сложи отпечатък от пръст.
В договора за заем има положен отпечатък, но няма отбелязване за
полагане на отпечатък, както и не са посочени и причините за поставяне на
отпечатък, а също и от кой пръст е отпечатъкът. Отделно от това не е спазено
изискването на закона при полагане на отпечатък да се извърши
приподписване от двама свидетели. Полагането на десния палец е алтернатива
на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост.
4
От заключението на вещото лице по приетата графологична експертиза /което
съдът кредитира като обективно и обосновано дадено/ е видно, че в разписка
№ 78417/17-11-2022 ръкописният текст срещу „получил сумата” не е изписан
от Л. Й. М., както и че ръкописният текст срещу „получил сумата” и „предал
сумата” е изписан от едно и също лице. Обстоятелството, че липсва
идентифицируем подпис собственоръчно изписване на имената, води до
извода, че в случая договорът противоречи на закона и де факто липсва воля, с
оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Предвид този
извод не следва да бъдат обсъждани останалите възраженията, направени с
въззивната жалба.
Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице валидно сключен
писмен договор за заем, а ищецът не сочи други доказателства за наличие на
правоотношение между страните.
Като е отхвърлил иска, с който се иска да бъде установена дължимостта
на посочената сума, РС – Сандански е постановил правилен съдебен акт.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното
решение на РС – Сандански следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се дължат сторените пред въззивния съд разноски в размер на 200 лв. за
особен представител, които следва да се присъдят на назначения особен
преставител адв. Б. А. В..
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д.
№ 1200/24 г. по описа на РС – Сандански.
ПОСТАНОВЯВА на адв. Б. А. В. да се изплати възнаграждение за
участието му във въззивното производство в размер на 200,00 лв. в качеството
му на назначен особен представител на Л. Й. М..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6