№ 23239
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110133974 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Н. Д. Г., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва: 366,26 лева – главница,
представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; 79,01 лева, представляваща обезщетение забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г. върху
вземането за главница за цена на потребена топлинна енергия; 39,18 лева – главница,
представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; и 9,04 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2021 г. до 23.05.2024 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: **, за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
1
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът възразява, че
е погасил задълженията си към ищцовото дружество чрез извършени плащания, за
които представя платежни документи.
Третото лице – помагач д /с предишно търговско наименование б/ не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
2
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
3
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. удостоверение с изх. № 68-
00-269-[1] от 27.02.2022 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том
LXXXXVII, дело № 20789/1992 г., се установява, че правото на собственост върху
процесния имот, представляващ гараж, находящ се на адрес в гр. София, ул.
„Гургулят“ № 20, вх. Б, е било придобито от Анелия Борисова Георгиева на основание
извършено на 11.12.1992 г. дарствено разпореждане.
От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ24-УГ01-1014 от 26.02.2024 г. се
установява, че лицето Анелия Борисова Георгиева е починала на 17.09.2022 г. и е
оставила като свой единствен наследник по закон съпруга си – ответника Н. Д. Г..
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот,
намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната
собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая
обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост и д /с предишно търговско наименование б/, както и от протокол
от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с д /с предишно
търговско наименование б/ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказана
пасивната материалноправна легитимация на ответника по претенцията за заплащане
на топлинна енергия. Според практиката на ВКС, обективирана в решение №
437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. В случая
няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството. Ето защо следва да
се приеме, че ответникът отговаря за задълженията, с които наследството е
обременено – арг. от чл. 60, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 3 ЗН. Същевременно, по силата на
посочените правила на наследственото правоприемство ответникът е придобил в
пълен обем правото на собственост върху процесния имот, обуславящо възникването
на облигационното правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на посочения обект.
С определение, постановено в проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно
заседание, са отделени на основание чл. 140, ал. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
4
се от доказване между страните обстоятелствата, че за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, е доставена от ищеца топлинна енергия на
стойност 366,26 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на
топлинна енергия се явява доказана в своето основание, което от своя страна обуславя
и необходимостта от разглеждане на своевременно релевираното възражението за
погасяване чрез плащане на дълга за главница. Последното съдът намира за
неоснователно, доколкото от ангажираните от ответника платежни документи – пет
броя фискални бонове на обща стойност от 303,96 лева, се установява погасяване на
задължения за плащане на цена на доставената в процесния имот топлинна енергия за
период, следващ процесния, установени във фактури с № *********/28.02.2025г.,
**********/31.03.2025г., **********/31.12.2024г., **********/30.11.20024г.,
**********/31.01.2025г. Плащания в погасяване на задължения за процесния период
от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. не са извършвани, видно от заключението на вещото
лице по допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено.
Въз основа на гореизложените аргументи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия
следва да бъде уважен срещу ответника за пълния предявен размер от 366,26 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.06.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. С определение, постановено в
проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно заседание, са отделени на основание чл.
140, ал. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
5
обстоятелствата, че за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г. е предоставена услуга
дялово разпределение на стойност 39,18 лева. По делото не се не се установява
посоченото задължение да е погасено чрез плащане с оглед на гореизложените мотиви.
Следователно, искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
следва да се уважи следва да се уважи за пълния предявен размер от 39,18 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.06.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадени в случая за отчетните периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
6
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
461,94 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът не е претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на т, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
сумата от 366,26 лева – главница, представляваща за цена на потребена топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със
законната лихва от 10.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата от
39,18 лева – главница, представляваща за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 10.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 79,01 лева, представляваща обезщетение забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г. върху вземането за
главница за цена на потребена топлинна енергия, и сумата от 9,04 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.06.2021 г. до 23.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на т, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом., сумата от 461,94 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач д /с предишно
търговско наименование б/ на страната на ищеца т.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8