РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Балчик, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно
дело № 20243210200184 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от Т. А. Ф., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез пълномощника си Д. К. - адвокат от АК Ш., със съдебен адрес:
***,с адрес за призоваване и съобщения: ***, за адвокат Д. К., срещу Наказателно
постановление №***год. на Н.Т.Я. ВПД Началник на РУ-А.,с правно основание в
разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
В жалбата си,Т. Ф.,твърди,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразено и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Твърди се,че има допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се ,че
неправилно е приложен материалния закон.Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се от процесуален представитела-адвокат Д. К. от АК-Ш..
Процесуалният представител поддържа жалбата.Моли съда да отмени изцяло процесната
наказателно постановление,като незаконосъобразно.Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Представя писмена защита. Претендира направени деловодни
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично
становище по делото,в което твърди,че административното нарушение е доказано като
извършено от жалбоподателя, с оглед на което моли съда да потвърди изцяло процесното
1
наказателно постановление.С писменото становище се прави изрично възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Събрани и приети са писмени доказателства.
Като свидетел по делото е разпита актосъставителя Ц. С. С..
Като свидетел по делото е разпитан и полицейския служител И. Г. П..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е управлявал МПС, представляващо лек автомобил марка“*** “ с
Рег.№ТХ****ТМ.
На 27.07.2024год. в 11,20 часа, автомобилът, управляван от жалбоподателя се
движил в населено място ***, в посока към ***.
На същата дата и час, автомобилът, бил спрян за проверка от служители на РУ-
Балчик.
При последвалата проверка се установило,че водачът управлявал автомобила в без
пожарогасител.
Проверяващите служители на полицията приели ,че водачът отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични
вещества и или техните аналози.Взета е кръвна проба по надления ред с талон за изследване
№***. Връчени са осем боря стикери с.А 063875. Освен това водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство. Използваното техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. №ARPM 0839 отчели нула промила алкохол. Свидетелят Ц. С. е приел,
че е налице административно нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а именно отказ от
извършване на проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Въз основа на образуваната преписка, административно-наказващия орган издава
наказателно постановление №***г., с което приема, че жалбоподателя Т. Ф. е допуснал
административно нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което на
същия е наложено административни наказания,а именно
-Глоба в размер на 2000 лева
-Лишаване от право на управление на МПС за срок от двадесет и четири месеца, като
и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2021год. на МВР са отнети 15 контролни точки
Видно от приетото ,като писмено доказателство ,заверено копие от съдебно решение
№1513 от 18.11.2024година, постановено по Административно дело №336/2024 по описа на
Административен съд-Ш., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№***г. на ВПД Началник на РУ А. е отменена. С процесната заповед за налагане на ПАМ,
на Т. Ф. е наложено временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Съдебното
2
решение е влязло в сила.
От писмена справка с приложение, получена по делото с Рег.№5848 от
112.2024година, представена от въззиваемата страна се установява, че към момента не е
постъпвал протокол от специализираната лаборатория, относно извършено изследване на
жалбоподателя. Съдът приема,че към момента не е даден краен резултат по взетата кръвна
проба.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
По делото е установено,че препис от наказателното постановление е връчен на Ф. на
30.08.2024год. Жалбата е депозирана в деловодството на възиваемата страна на с Рег.
№339400-365 от 11.09.2024год. Съдът приема,че жалбата е подадена в законоустановения
срок и е процесуално допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на
МВР, упълномощен с това правомощие,съгласно заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Според съда ,подадената жалба срещу процесното наказателно постановление е
допустима,подадена от надлежна страна и по същество е основателна.
Според съда, въззиваемата страна неправилно е приложила материалния закон.
В конкретния казус, не е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван
за наличие на наркотични вещества или техните аналози, по смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП. Действително, Ф. е отказал да бъде изпробван с техническо средство, но се е съгласил
и е дал по надлежния ред, съответната кръвна проба. За да е налице състав по смисъла на
горепосочената правна норма, кумулативно следва да е налице отказ от изпробване с
техническо средство и заедно със това отказ да се даде кръвна проба за съответното
медицинско изследване. Според настоящия съдебен състав липсва втория задължителен
елемент /отказ от даване на кръвна проба/ за да е налице състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/ или употребата от
тези водачи на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба №1 от
3
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 ал.1 от посочената Наредба
проверката с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва от
контролните органи „на място“, като изключение от това правило е предвидено единствено
и само в чл.4 ал.2 от същата Наредба, а именно при настъпило ПТП и при невъзможност да
се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат
проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за
оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
При това положение, а именно доколкото е нарушен редът за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, то отказът на жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство-тест, не съставлява отказ по смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП, още повече, че същият е дал и кръвна проба за анализ. Следва да се посочи и
обстоятелството, че от показанията на свидетелите С. и П. се установи, че фактически
отказът на жалбоподателя да бъде проверен с тест е извършен на територията на РУ Балчик,
който факт рефлектира върху компетентността на органа, издал оспорената заповед, което е
още едно доказателство, че проверката следва да бъде извършена на място и съответно
отказът да бъдат установен именно от извършената проверка на място, а не водачът да бъде
развеждан в различни РУ, където има тестове.
С оглед изложеното,съдът счита, че процесното наказателно постановление,следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,и в предвид направеното искане за присъждане в полза на
жалбоподателя на направените деловодни разноски,в размер на 500 лева,представляващи
адвокатско възнаграждение,съдът съобрази следното:
Въззиваемата страна,следва да заплати в полза на жалбоподателя направените
деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила изрично възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят представя писмени доказателства, че размерът на претендираното
от него адвокатско възнаграждение,заплатено за дадената правна помощ от адвокат Д. К. е в
размер на 600 лева./500лв.+100 ДДС/.тази сума е посочена в представения списък с
разноски.
С оглед направеното изрично възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение,съдът съобразява разпоредбите на чл.8 ал.1 във вр.чл.7 ал.2 т.2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Материалният
интерес в конкретния казус е 2000лв. Според горецитираните разпоредби, дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв. Дължимия ДДС върху тази сума
е в размер на 100 лева,следователно общото адвокатско възнаграждение ,следва да бъде в
размер на 600 лева,толкова,колкото е претендирал и жалбоподателя. В този смисъл,съдът
4
приема,че възражението за прекомерност,направено от въззиваемата страна е неоснователно
и не следва да се уважава.
ОДМВР-Добрич следва да бъде осъдени да заплати в полза на жалбоподателя сумата
от 600 лева,представляващи деловодни разноски по делото,направени като адвокатско
възнаграждение за правната помощ предоставена от адвокат Д. К..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. ал.2 т.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г. на Н.Т.Я. ВПД Началник на
РУ-А., с което за констатирано на 27.07.2024г. в 11,20 часа в ***, в посока към ***, при
управление на лек автомобил марка“***“ с Рег.№ТХ****ТМ, административно нарушение
на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на Т. А. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, са
наложени административни наказания,а именно:
- ГЛОБА в размер на 2000лв.(две хиляди лева),
-ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от двадесет и четири
месеца, като и на основание Наредба№Iз-2539 от 17.12.2021год. на МВР са отнети 15
контролни точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-ДОБРИЧ да заплати в полза на Т. А. Ф., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез пълномощника си Д. К.- адвокат от АК Ш. направени деловодни
разноски в размер на 600 лева(шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5