№ 249
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение от 09.02.2024 г. по гр. дело № 1600/2021 г. Софийски градски
съд, ГО, I-15 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски ”, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, да заплати на Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к.
„***“, бл. ****, ет. *, ап. *, сумата от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на М. М. К., ЕГН ********** при ПТП от 27.07.2020 г. в резултат
на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. №
********, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2020 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от
200 000 лв.
С решението първоинстанционният съд е осъдил Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка
на Софийския градски съд сумата от 3 495,68 лв. - държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Предвид отхвърлената част от предявения иск на основание чл. 78, ал. 3
1
и 8 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ищцата Я. М. К. да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД сумата от 434 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответникът
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД и третото лице – помагач Ж. Д. З.,
които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалват в ЧАСТТА, с която съдът е
уважил претенциите на ищцата, при твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По същество се
релевира несъответствие на изводите на първоинстанционния съд със
събрания по делото доказателствен материал (по-специално заключенията на
вещите лица по комплексната съдебна медицинска и автотехническа
експертиза) и липса на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на
бащата на ищцата. Поради това претендират от въззивния съд отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
съдебен акт, с който да бъде изцяло отхвърлен искът на Я. М. К.. Претендират
се и разноски.
Въззиваемата Я. М. К. оспорва въззивните жалби с доводи, изложени в
отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли съдът да остави
жалбата на въззивниците без уважение. Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановените срокове
от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същите са процесуално допустими.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с предмет –
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. М. К., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2020 г.
на бул. „Сливница“ с посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Христо
Ботев“ в гр. София, в резултат на виновни действия на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял, въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правните констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
2
решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество
същото е и правилно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително заключенията на съдебномедицинската
експертиза, изготвена по делото на първата инстанция, Апелативен съд –
София приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща
механизма на про-цесното ПТП: : на 23.01.2020 г., около 12:40, по бул.
„Сливница“ с посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Христо Ботев“
л.а. „Мерцедес“ с per. № ********, управляван от Ж. Д. З., се е приближавал
към кръстовището с ул. „Опълченска“. Движел се е в трета пътна лента,
считано от дясно наляво, със скорост 60-65 км/ч. Платното за движение в
посока към пл. „Лъвов мост“ е еднопосочно с 4 пътни ленти, най-дясната е
предназначена за автобуси, втората и третата са за движение направо, а
четвъртата най-лява лента е за извършване на ляв завой и навлизане в ул.
„Опълченска“ в посока към бул. „Мария Луиза“ и Централна ж.п. гара.
Пътните ленти са маркирани и обозначени със съответните стрелки, които не
са променяни от 2014 г. насам. Времето е било слънчево, с добра видимост и
суха пътна настилка. В същото време в най-лявата пътна лента, която е за ляв
завой, се е движел л.а. „Мазда“ с per. № ********, управляван от Й. М. К. със
скорост 50-55 км/ч, който автомобил е с десен волан. Тъй като л.а. „Мазда“ се
е движел в лентата за ляв завой, най-вероятно водачът на л.а. „Мерецдес“ е
преценил, че водачът на л.а. „Мазда“ ще намали и завие наляво, предприел е
маневра престрояване в най-лява пътна лента малко преждевременно в самото
кръстовище, но е преценил неточно скоростите на двата автомобила. Поради
тази причина при навлизане в най-лявата пътна лента л.а. „Мерцедес“ е ударил
с левия ъгъл на предната броня и предния ляв калник предната част на дясната
страна на л.а. „Мазда“ в зоната на предно дясно колело и преден десен калник.
По време на първия удар контактуващите части - преден ляв ъгъл на предна
броня и преден ляв калник на л.а. „Мерцедес“ са се протрили в предния десен
калник на л.а. „Мазда“, но поради настъпилите деформации левият ъгъл на
предната броня се е вклинил и зацепил за десния ъгъл на предната броня,
чупил го е и го изкъртва. Лекият автомобил „Мазда“ се е завъртял в посока,
обратна на часовника, л.а. „Мерцедес“ се е завъртял в посока на часовника. По
този начин предните им части се раздалечават, а задните им части се
сближават, от което страните им се сблъскват и протриват, докато се разделят
поради различните посоки на движение и всеки продължава по изходящата
3
траектория. Водачът на л.а. „Мерцедес“ успява да задейства спирачки и спира
автомобила в най-лява пътна лента. След удара л.а. „Мазда“ се отклонява
значително на по-голям ъгъл наляво и достига десния тротоар на моста над
Владайска река, където се удря във високия му бордюр. От този удар се
разрушава предната му дясна гума и окачването на предното му дясно колело,
което се измества назад и се удря в основата на предната дясна колона. След
това автомобилът се качва на десния тротоар и след като се движи по
дъгообразна траектория, оставяйки следа от задирания по асфалта и ГСМ се
връща на платното за движение на ул. „Опълченска“ като се спира в края на
моста напречно.
В рамките на първоинстанционното производство е прието заключение
по съдебна мединиска и автотехническа експертиза. Според вещото лице
инж. А. причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
л.а. „Мерцедес“ - предприемане на преждевременно престрояване от трета
пътна лента в най-лявата четвърта лента, в която се е движел л.а. „Мазда“.
Според вещото лице д- р М. причината за смъртта на М. М. К. е остро
коронарно кръвообращение, развило се на фона на тежки болестни изменения
на сърцето и съдовете, които го хранят и довело до остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Счупванията на 3-то - 4-то междуребрие,
3-то и 5-то ребра по предна мишнична линия двустранно според експерта са
послесмъртни и най-вероятно са получени при извършени реанимационни
мероприятия. Според експерта по време на ПТП М. М. К. не е получил
травматични увреждания, които пряко да са довели до настъпване на
смъртта му, а причината за смъртта е болестна, като в теоретичен
аспект тежки емоции могат да предизвикат мощни физиологични
отговори, които да доведат до внезапна и неочаквана смърта поради
наличието на емоционален стрес и страх.
Изводите на вещото лице д-р М. се потвърждават и от заключението по
комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Д. М.
(интернист, кардиолог) и д-р Е. Н. М. (психитатър). Експертите сочат, че
стресът обикновено засяга всички системи на тялото, включително сърдечно-
съдовата, дихателната, ендокринната, стомашно-чревната, нервната,
мускулната и репродуктивната системи. По отношение на сърдечно-съдовата
система острият стрес причинява учестяване на сърдечната честота, по-силни
контракции на сърдечния мускул, разширяване на сърцето и пренасочване на
кръвта към големите мускули. Острият стрес свива дихателните пътища,
което води до задух и учестено дишане. Понякога реакцията на катастрофа
може да бъде и свръхмерна или протрахирана и да доведе до остра стресова
реакция, посттравматично стресово разстройство или адаптационна реакция.
Експертите разясняват, че в процесния случай ПТП може да се разглежда като
тригер, а последвалата стресова реакция - като рисков фактор, който на фона
на силно увредените сърце и съдове най-вероятно се свързват с настъпилия
коронарен, а възможно и ритъмен инцидент при пострадалия и по този начин
е настъпила смъртта.
4
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключенията на
допуснатите експертизи по делото, които са компетентно изготвени и не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – те
се основават на тях.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания не са
събрани гласни доказателства, въпреки допускането им от съда.
Същевременно обаче първоинстанционният съд е намерил, че претърпяването
на неимуществени вреди от загубата на родител може да се счете за
закономерна последица от противоправното събитие, макар и не в твърдяната
от ищцата степен, интензивност и продължителност.
Като държи сметка за гореизложеното, настоящият въззивен състав
намира за неоснователни доводите, развити във въззивните жалби, че не е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и нестъпилата смърт на
бащата на ищцата.
Напротив, както е посочил и първоинстанционният съд, практиката на
Върховния касационен съд е трайна и непротиворечива в смисъл, че за
наличието на пряка причинно-следствена връзка не е необходимо да се
касае за едно единствено явление (причина), чието настъпване да води до
друго явление (следствие). Не е необходимо да се установи, че смъртта е
настъпила мигновено като резултат от процесния инцидент, а е
достатъчно да е налице непрекъсната верига от факти/обстоятелства,
които да свържат процесното ПТП с настъпилата смърт (Така и
Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Д. С., Решение № 50051 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1822/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н., Решение № 50049 от
13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Г. Н. и пр.). В случая е налице комплексен каузален фактор, при който две
явления (процесното ПТП, от една страна, и заболяванията на М. М. К.,
от друга) при своето съвкупно взаимодействие водят до настъпването на
смъртта. Като се вземат предвид постановките на теорията за
равноценността и т.нар. conditio sine qua non, се стига до извода, че ако не
бе настъпило процесното ПТП, не би се стигнало и до смъртта на
бащата на ищцата. Преживеният от него стрес се явява тригер, който
на фона на наличните рискови фактори (заболяванията на ищеца) е довел
до внезапната сърдечна смърт. Към този момент липсва и друго събитие,
което разумно да обясни фаталния край, тъй като влошеното здравословно
състояние е било хронично, но не и животозастрашаващо към конкретния
момент.
Поради това съдът не приема доводите, подробно изложени във
въззивните жалби на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД и Ж. Д. З., за
липса на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на бащата
на ищцата. На следващо място, следва да се посочи и че неоснователни се
явяват и твърденията, че не е доказана с категоричност причинно-
5
следствената връзка, а в заключенията на вещите лица се съдържат
единствено вероятностни изводи. Съдът не е обвързан от дадените от вещите
лица заключения, а следва да ги прецени с оглед и останалия доказателствен
материал, събран по делото, както и да направи оценка дали то е изготвено
компетентно, дали е пълно и изчерпателно. Поради това
първоинстанционният съд правилно, вземайки предвид заключенията на
вещите лица по двете допуснати експертизи, е направил извод за доказана
пряка причинно-следствена връзка.
Ирелевантно е и обстоятелството, че досъдебното производство,
водено срещу водача на л.а. „Мерцедес“ Ж. Д. З., е прекратено. Съгласно
правилото на чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от влязлата в
сила присъда на наказателния съд, но не и от прокурорските актове.
Поради това, фактът на прекратяване на наказателното производство
срещу водача не обуславя по никакъв начин изхода на гражданския иск.
В настоящия случай, при определяне на справедлив размер на
обезщетението следва да се отчетат гореизложените факти и обстоятелства, а
именно съвкупното въздействие на няколко причини за настъпването на
смъртта на М. М. К. – баща на ищцата Я. М. К.. При тези обстоятелства
настоящият въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 лева се явява справедливо,
съответстващо на търпените от ищеца вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания.
Ето защо в упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът
следва да заплати по сметка на Софийския апелативен съд разноски в размер
на 500 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.02.2024 г. по гр. д. № 1600/2021 г., Со-
фийски градски съд, ГО, 15-и състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийския апелативен съд,
сумата от 500 лв. с ДДС – разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването до страните чрез връчване на препис от същото при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7