№ 119
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20231200900228 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 13 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 15427/05.12.2023
г., подадена от Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адв. от САК,
против „Виа Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.А.,
със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. „Даскал Господин“
№ 14.
В исковата молба се твърди, че Г. Г. Г. е предоставил като краткосрочен
заем на „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД суми в размер на 31 200,00 лева с три
превода, а именно: транзакция № 06072020 от 06.07.2020 г. в размер на 20
000,00 лева; транзакция № 13082020 от 13.08.2020 г. в размер на 1 200,00 лв. и
транзакция № 12112021 от 12.11.2021 г. в размер на 10 000,00 лева.
Сочи, че сумите са били дадени като краткосрочен заем и преведени по
сметка на дружеството в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с
IBAN BG38FINV91501015848820 - 20 000,00 лева, а в „Обединена българска
банка“ АД с IBAN BG38UBBS88881000798186 - 1 200,00 лева и 10 000,00
лева.
Сочи се още, че Г. Г., многократно е приканвал заемателя - „ВИА
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя В.Г.А., да изплати
задължението в разумни срокове и по представена банкова сметка. С
Нотариална покана, връчена редовно на длъжника „ВИА КЪНСТРАКШЪН“
ЕООД на 03.11.2023 г. чрез Нотариус В.Г.Б., вписана под № 507 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие: Районен съд - Гоце Делчев,
длъжникът бил поканен да изплати дадените в заем суми в срок от 14 дни по
изрично посочена сметка на кредитора - „Банка ДСК“ ЕАД по сметка с IBAN
BG54STSA930000013428186.
Ищецът твърди, че длъжникът „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД не е
1
изпълнил изцяло и в срок задължението си към ищеца Г. Г. и не е заплатил
заемната сумата в дадения размер от 31 200,00 лв. До предявяване на исковата
молба също не е било извършено плащане по заетите суми по какъвто и да е
начин.
Ищецът твърди, че е налице неизпълнение по съществуваща договорна
връзка - вземане, произтичаща от облигационна връзка между страните а
именно предоставени като краткосрочен заем суми в размер на 31 200,00 лева.
Договорът, по който се претендира връщане на даденото в заем е неформален,
а сумите са дадени на база устна договорка между страните, със задължение
да бъдат върнати в срок до една година от предоставянето на последната сума,
като следва падежът на дадените в заем суми да бъде до 12.11.2022 г. Твърди
се, че сумите са постъпили в банковите сметки на длъжника „ВИА
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и са били приети от ответното дружество като заем,
изтеглени от банковите сметки и усвоени за нуждата на дружеството. Твърди
се, че пред свидетели, управителят на дружеството - В.Г.А. /която е и *** на
ищеца/ многократно е потвърждавала факта на получаване на заемните суми,
основанието на което са получени и задължението да ги върне.
С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди „Виа Кънстракшън“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.А. да заплати на Г. Г. Г., ЕГН
**********, сума в размер на 31 200,00 лева, представляваща парично
вземане, произлизащо от краткосрочен заем между страните, ведно с
мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Претендира и направените съдопроизводствени разноски и адвокатски
хонорар.
Ответникът в депозиран по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на
исковата молба оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер. Навежда съображения, че в срока на отправената от ищеца към
ответника нотариална покана за връщане на получената сума от 31 200,00 лв.,
търговското дружество „ВИА КЪНСТРАКШЪН" ЕООД по реда на чл. 103 от
ЗЗД е прихванало до пълния размер същата сума с насрещното си вземане от
ищеца за 43 800,00 лв. с ДДС по данъчна фактура № **********/13.10.2023 г.
Ответникът сочи, че за доказване на изложените обстоятелства
представя както фактура № ********** с доставчик „ВИА КЪНСТРАКШЪН”
ЕООД и получател Г. Г. Г., така и отговор от ответника на нотариалната
покана на ищеца, видно от направеното отбелязване връчен на 17.11.2023 г. на
последния по посочения в неговата покана начин - чрез пълномощник адв. М.
Н., пълномощник и по настоящото дело, като от така направеното изявление
за прихващане, няма своевременно наведени възражения и същото е породило
своя правен ефект.
С подадената допълнителна искова молба по реда на чл. 372, ал. 1 от
ГПК ищецът поддържа изложените в исковата молба съображения, като
оспорва тези на ответниците в отговора на исковата молба. Навежда се, че така
представеният отговор на Нотариална покана е бил връчен на адв. Н. извън
дадените му правомощия като представител на Г. Г.. Нотариалната покана
била изготвена и предоставена на Нотариус рег. № 507 в НК с район на
действие PC гр. Гoцe Делчев от Г. Г., а адв. Н. никога не е бил упълномощаван
да приема отговори или други документи извън настоящото съдебно
производство относно финансовите претенции по исковата молба.
С депозирания по чл. 373, ал. 1 от ГПК допълнителен отговор се оспорва
като неоснователно наведеното с допълнителната искова молба твърдение за
липса на представителна власт на адв. Н. при получаване на отговора на
нотариалната покана.
В открито съдебно заседание ищецът Г. Г. се явява лично и се
представлява от адв. М. Н., който заема становище, че поддържа исковете и
претендира разноски.
От страна на ответника „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД чрез
пълномощниците му, е депозирана писмена защита и молба, в които заявяват,
2
че оспорват изцяло исковата претенция и поддържат подадените отговори,
излагат съображения по същество и претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По делото е приложено извлечение от Банка „ДСК“ АД, от което е
видно, че сумите и датите кореспондират с твърденията в исковата молба за
преведени суми на ответното дружество, както следва: на 06.07.2020 г. с
транзакция № 06072020 в размер на 20 000,00 лева; на 13.08.2020 г. с
транзакция № 13082020 в размер на 1 200,00 лв. и на 12.11.2021 г. с
транзакция № 12112021 в размер на 10 000,00 лева, или в общ размер на
31 200,00 лева. Като основание е посочено краткосрочен заем.
От ответната страна не е оспорено обстоятелството, че е получен заем в
посочените параметри, в какъвто смисъл е направено изявление в Отговор на
нотариална покана, изпратена от „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД до Г. Г. Г.,
чрез адв. Н., от дата 16.11.2023 г. Видно от приложеното по делото копие на
отговор на нотариална покана, същата е получена на 17.11.2023 г. от адв. М.
Н..
С отговора на исковата молба е посочено, че в срока на отправената от
ищеца към ответника нотариална покана за връщане на получената сума от
31 200,00 лева, търговското дружество „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД по
реда на чл. 103 от ЗЗД е прихванало до пълния размер на същата сума с
насрещното си вземане от ищеца за 43 000 лева с ДДС по данъчна фактура №
**********/13.10.2023 г. Като основание в данъчната фактура е отбелязано
наем на жилищен фургон за 24 месеца. Изявлението е направено от „ВИА
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД до Г. Г., чрез адв. Н..
По делото не е представено пълномощно от ищеца Г. Г., с което да
упълномощава адв. М. Н. да получава от негово име нотариални покани.
От ответната страна не се представиха доказателства за наемни
отношения между ищеца Г. Г. и „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, касаещи
жилищен фургон, както и доказателства, че същият е собственост на
ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
240 и сл. от ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочената
сума за главница по договор за заем.
Предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че Г. Г. Г.
и „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД са били обвързани от валидна двустранна
сделка – договор за заем. Предаването на сумата от 31 200,00 лв. от страна на
Г. Г. към ответното дружество „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД не е спорно
между страните. Установява се и от приложеното към исковата молба
извлечение от банкова сметка и отговор на нотариална покана от „ВИА
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД до Г. Г..
В тежест на ответното дружество „ВИА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД,
съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже, че е изпълнил точно
задълженията си за заплащане на дължимите суми, тъй като ищецът не е
длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането. В настоящото
производство ответникът не твърди и не е представил доказателства, че е
заплатил на ищеца дължимата сума.
С оглед обстоятелството, че сумата е получена от „ВИА
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и договорените срокове са изтекли, следва да се
приеме, че ответникът е задължен да върне получената сума. Поради което
съдът следва да осъди същия за сумата от 31 200 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 02.12.2023 г. до окончателното плащане.
По наведените твърдения в отговорите на ответното дружество, че
същото по реда на чл. 103 от ЗЗД е прихванало до пълния размер на сумата от
31 200,00 лева с насрещното си вземане от ищеца за 43 000,00 лева с ДДС по
данъчна фактура № **********/13.10.2023 г., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си.
В чл. 104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната
страна, отправено до другата.
Ответното дружество не ангажира по делото доказателства, че той има
изискуемо и ликвидно вземане срещу ищеца, което да прихване срещу
задължението си. Твърденията на ответника за съществуването на такова
вземане бяха оспорени от ищеца. Не се събраха доказателства за
съществуването на жилищен фургон, за който се твърди, че е отдаден под
наем на ищеца, че именно ответното дружество е собственик на същия, както
и не се посочиха доказателства за наемни правоотншение между страните, въз
основна на които да е възникнало вземане за ответното дружество.
Представената фактура е частен документ, изхождащ от ответното
дружество, без подпис на ищеца, поради което не може да послужи като
доказателство за твърдените от ответника наемни правоотношения между
страните.
Твърденията на ищеца за липсата на възникнали наемни
правоотношения във връзка с посочения фургон се подкрепя и от показанията
на разпитаната по делото свидетелка А.К.И. която живее на семейни начала с
ищеца Г. Г. и която посочва, че става въпрос за фургон, който се намира в
Офринио, Гърция, но те никога не са имали взаимоотношения по повод
същия. Свидетелката сочи и че въпросният фургон не е поставен в парцел на
ответното дружество, не е годен за ползване, тъй като не е свързан с ток и
вода.
Ответното дружество не води допуснатия им свидетел, не представя
доказателства във връзка с изложените в отговора твърдения.
Поради което съдът намира, че не са възникнали наемните
правоотношения, посочени в отговора, и не са налице условията за
прихващане, посочени в чл. 103 от ЗЗД.
Не са спазени и изискванията на чл. 104 от ЗЗД, тъй като в настоящият
случай изявлението от ответното дружество до ищец е направено с отговора
на нотариалната покана, която е изпратена до последния, чрез адв. Н., който
няма изрично пълномощно да получава подобни документи.
Предвид изложеното съдът намира, че не е извършено надлежно
прихващане на сумите, така както се твърди от ответното дружество.
Отделно от това, по делото не е направено възражение за прихващане от
страна на ответното дружество, а е направено само твърдение в отговорите на
исковата молба, че е извършено такова с изпратена до адв. Н. нотариална
покана.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва
да уважи и искането на ищеца за присъждане на разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 748,00 лв., като съдът констатира, че
по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК и съобрази размера на
изплатено адвокатско възнаграждение, за което има представени
доказателства.
При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Виа Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр. Гоце
Делчев, ул. „Даскал Господин“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, сума в размер на 31 200,00 лв., представляваща
дължима сума по договор за заем, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Виа Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр. Гоце
Делчев, ул. „Даскал Господин“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, сума в размер на 3 748,00 лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5