№ 21961
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110152080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от Л. Л. Г., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза срещу Д. Д.
П., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете. Твърди
се, че ответникът осъществил акт на домашно насилие на 31.08.2024г.
С определение на съда от 17.09.2024г. като страна в производството е
конституирано малолетното дете Л. Д. П., ЕГН **********.
На 17.09.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника
са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗЗДН мерки за
защита
В открито съдебно заседание молителите поддържат молбата и молят
същата да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното:
По делото от молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която обаче не представлява годно писмено доказателство по смисъла
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като в нея не се съдържа описание на
конкретните действия на ответника по време, място и начин на извършване.
Приобщени са материалите по преписка с вх. № 227000-
11822/31.08.2024г.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Възраждане. Видно от проведеното социално проучване, по
данни на майката, с бащата са живеели на семейни начала около 5г., като от
съжителството си имат родено едно дете. Майката твърди, че бащата никога не
е упражнявал насилие спрямо детето. Споделя, че бащата често се обажда, за
да се интересува как е детето, споделя, че му липсва. Детето е клинично
здраво, спокойно. Основни грижи за детето полага майката. Получава
подкрепа в грижите от своите родители и майката на П.. По данни на майката,
бащата се интересува от детето, поддържат връзка относно информация,
касаеща Л.. Детето общува активно с роднини по майчина линия. Майката
работи в логистика като офис асистент, към момента е в майчинство. Между
детето и майката се наблюдава изградена емоционална връзка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 31.08.2024г.,
молбата до съда е подадена на 03.09.2024г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие”.
Съдът намира, че актът на домашно насилие остана заявен от
молителката единствено и само в молбата й за защита от домашно насилие и
направеното към нея уточнение до съда, а доказателства в подкрепа на
твърденията й не бяха представени. По делото не бяха доказани конкретни
неправомерни прояви на ответника, извършени по отношение на молителката
нито на посочената в молбата за защита дата, нито на предходни такива, които
да могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла,
вложен в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е пострадала, нито неговото авторство, респ. молбата за
защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски не е направена от никоя от страните, поради което не следва да се
произнася по този въпрос.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Л. Л. Г., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо същата и
малолетното дете Л. Д. П., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и
законен представител Л. Л. Г., ЕГН **********, срещу Д. Д. П., ЕГН
**********, поради осъществен от страна на последния акт на домашно
насилие на 31.08.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. Л. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4