№ 43378
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110142854 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 42854/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.
Подадена е искова молба от М. Г. П. срещу „ТТЕК Истърн Юръп“ ЕАД, като се
твърди, че на 03.01.2020 г. между страните бил сключен трудов договор за длъжността
„Старши анализатор, работни заплати“ в отдел „Обработка на заплати“. Поддържа, че на
08.07.2025 г. била получила Предизвестие № 5347/07.07.2025 г., с което била уведомена, че
поради съкращаване на една щатна бройка в отдела на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
трудовото правоотношение се прекратява от 08.07.2025 г. Излага подробно съображения, че
има 14 годишен опит в областта на администрирането на работни заплати, като част от
трудовия стаж е именно при ответника, като винаги била изпълнявала стриктно задълженият
си. Навежда доводи последователно в хронологичен ред за повишаване на квалификацията
през годините, като освен това имала богат опит за работа с чуждестранен „пейрол“ –
администриране на заплати и свързаните с тях процеси за служители наети в чужбина или от
чуждестранни дружества. Твърди, че също така е извършвала обучения на служители в
отдела, както и принос при внедряването на нови система и процеси, както и обновяването
на вътрешните правила на работодателя за администрирането на заплатите. Сочи, че била
участвала и имала два завършили проекта и още два, които не били завършили към момента
на уволнението. Твърди, че също така била отдадена на работата си, което се установявало
от много часове положен извънреден труд. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като били нарушени изискванията за подбор и било извършено фиктивно съкращаване
на щата. Инвокира довод, че към момента на уволнението в отдела били работели трима
1
души, което задължавало работодателят да извърши подбор, какъвто не бил правен, а дори
хипотетично да е бил извършен то същият бил незаконосъобразен и фиктивен. Аргументира,
че в случая нямало реално съкращаване на щата. Твърди, че обосновката на работодателя за
намаляване на бизнеса била необоснована, тъй като дейността в отдела продължавала без да
промени обема си, като имало останали незавършени проекти. Поддържа, че било
необходимо, за да се проведе законосъобразен подбор същият да бъде извършен на базата на
обективни критерии, въз основа на които да се съпоставят професионалните качества и
квалификацията на служителите, като сочи, че в случая имала по-висока квалификация и
опит в сравнение с останалите служители. Навежда доводи за злоупотреба с право от страна
на работодателя, като единствената цел на съкращаването в щата било процесното
уволнение. Излага съображения, че последното брутно трудово възнаграждение получено за
пълен отработен месец, който предхождал месеца на уволнението бил за м.06.2025 г. и било
в размер на 5179,28 лева. Твърди, че е останала без работа в следствие на незаконното
уволнение, поради което работодателят й дължал и обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение в размер на 31075,68 лева за периода от 08.07.2025 г. до
08.01.2026 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да й
бъде присъдено претендираното парично обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че с ищеца са се намирали в трудово правоотношение възникнало въз
основа на твърдения трудов договор и за твърдяната длъжност, както и че на ищцата е
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 08.07.2025 г.,
поради съкращаване в щата. Поддържа, че в началото на 2025 г., след намаляването на обема
на работа било взето решение и били извършени масови уволнения чрез съкращаване на
щата, което засегнало 120 служители на ответника. Навежда доводи, че към момента на
уволнението в отдела на ищцата са работели тя и още две лица, като едното лице имало
различна длъжност и различни функции от ищцата. Излага съображения, че ищцата и
другия служител били назначени формално на една и съща длъжност, но техните функции и
отговорности се различавали съществено, което обосновава подробно. Твърди, че с оглед
възложените задачи и отговорности щатна бройка, която е заемала ищцата е станала
излишна, поради което е съкратена, като останалите служители отговаряли на изискванията
за заеманите от тях длъжности. Сочи, че ищцата имала средно образование, което било
обусловило по-ниска оценка при извършения подбор в сравнение с другия служител заемащ
същата длъжност. Излага съображения, че са правени различни опити ищцата да бъде
интегрирана в различни проекти и целеви задачи, за да се запази трудовото правоотношение,
но същата отказвала, а освен това имала и конфликтно поведение на работното място.
Твърди, че била издадена Заповед № 5336а/30.06.2025 г. на изпълнителния директор,
действащ чрез пълномощникът си, с което била съкратена една щатна бройка за длъжността
заемана от ищцата, като с оглед това било извършено и процесното уволнение. Поддържа,
че при преценката кой от служителите да бъде уволнен било взето предвид дипломите за
завършено образование, сертификатите за придобиване на квалификации и други фактори,
като било взето и личното впечатление на работодателя. Сочи, че конкретно за ищцата било
взето предвид трайно незадоволително й отношение към работната обстановка и
конфликтното й отношение към служители на ответника, което се отчело на
комуникационен недостатък, което довело и до по-нисък резултат. Твърди, че извършеното
уволнение е законосъобразно, като напълно е спазена процедурата по неговото извършване,
като на ищцата били изплатени и дължимите обезщетения. Поддържа, че нито преди
процесното уволнение, нито към настоящият момент не са назначавани лица на длъжността,
която е заемала ищцата. Развива аргументи от правна страна, че подборът бил право и се
извършвал по преценка на работодателя, като в случая другият служител останал на
длъжността изпълнявал различни функции от тези на ищцата, поради което нямало
2
идентичност между двете длъжности, което не следвало да се извежда само от
наименованието на длъжността, а следвало да се вземе предвид какви са техните трудови
функции. Твърди, че също така преди уволнението е взел предвид всички обективно
обстоятелства, за да извърши съкращаване на щатната бройка, поради което подбор в случая
бил извършен по смисъла на чл. 329 КТ. Навежда доводи, че за законността на уволнението е
ирелевантно дали служителите ще бъдат предварително уведомени, като в случая било
извършено реално съкращаване на щата, което обосновава подробно. Сочи, че в дискреция
на работодателят е колко лица да изпълняват опредЕ. длъжност, което не подлежало на
съдебен контрол, както и по кои критерии да се извърши подбора също било по преценка на
работодателя. Прави извод, че в случая при прекратяването на трудовото правоотношение са
взети предвид професионалната квалификация и качеството и нивото на изпълнение на
възложената работа от ищцата. Поддържа, че в случая е доказано извършването на подбор,
като липсвали каквито и да било данни за недобросъвестно упражняване на правомощията
по подбора от работодателя, поради което и не била налице хипотеза на злоупотреба с
право. Инвокира доводи, че в случая твърдението на ищцата за злоупотреба с право е
бланкетно, като не се сочат никакви обстоятелства от които да се изведе хипотеза за
наличието на злоупотреба с право, което следвало да се установи от ищцата. Твърди, че не се
дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като уволнението било законосъобразно, а
освен това ищцата не била доказала, че е останала без работа за твърдения период. Прави
възражение за прихващане с вземането за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на 10302,26 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 5179,28 лева, като
сочи, че в случай, че уволнението е незаконно, то заплатените обезщетение като платени без
правно основание следвало да се върнат от служителя. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства, както и допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелства
свързани с това дали преди уволнението е извършен фактически подбор, какво е било
поведението на ищцата по време на трудовото правоотношение, какви отговорности и
задължения е имала ищцата и другия служител на същата длъжност, какви са били
причините за разпределянето на различни отговорности на ищцата, факти свързани с
преструктурирането на дружества в групата на работодателя. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивен и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, във вр. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган
да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
3
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 КТ следва
да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор 03.01.2020 г. за длъжността „Старши анализатор, работни
заплати“ в отдел „Обработка на заплати“; 2) че на 08.07.2025 г. ищцата била получила
Предизвестие № 5347/07.07.2025 г., с което била уведомена, че поради съкращаване на една
щатна бройка в отдела на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение се
прекратява от 08.07.2025 г.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор. Същевременно, съдът констатира, че част от
представените от ответника писмени доказателства не касаят специфично писмени
доказателствени средства (напр. схеми, чертежи и пр.), като същите са представени във
форма, които е неподходящ с оглед задължението на съда по ПАС за хронологично
подреждане и номериране на делото. Ето защо на ответника следва да се предостави
възможност да представи писмените доказателствени средства в подходящ формат, като в
противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
По отношение на доказателственото искане на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът намира, че същото е направено своевременно,
поради което е процесуално допустимо, вкл. при преценка на абсолютните и относителните
забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК. Въпреки това, тъй като за едни и същи обстоятелства
се иска допускането до разпит на двама свидетели, то съдът намира, че следва да допусне до
разпит един свидетел, при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК и то
само за част от обстоятелства, а именно: обстоятелства свързани с това дали преди
уволнението е извършен фактически подбор, какво е било поведението на ищцата по време
на трудовото правоотношение, какви отговорности и задължения е имала ищцата и другия
служител на същата длъжност. В останалата си част доказателственото искане е неотносимо
за част от фактите, а в другата част не необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение направеното възражение за прихващане, настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките на чл. 211 ГПК, поради което същото следва да бъде
прието за съвместно разглеждане.
Тъй като в случая направеното възражение за прихващане е под вътрешно
процесуалното условие за неговото разглеждане, в случай, че предявените искове бъдат
уважени, то с оглед твърденията на ответника същото е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
като ответникът следва да установи пълно и главно: 1) че е заплатил на ищеца обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 10302,26 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в размер
на 5179,28 лева, а ответникът следва да установи пълно и главно: 2) че е налице валидно
правно основание, за да задържи получените суми, т.е. годен юридически, който да породи
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага или 3) че
4
е заплатил дължимите суми на ищеца, респ. е върнал полученото благо.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 11,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане направено от
ответника с вземането за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 10302,26
лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 5179,28 лева с претендираното
вземане от ищеца по чл. 225, ал. 1 КТ за заплащането на обезщетение за оставане без работа
в следствие не незаконното уволнение в размер на 31075,68 лева за периода от 08.07.2025 г.
до 08.01.2026 г.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните
обстоятелствата: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор 03.01.2020 г. за длъжността „Старши анализатор, работни заплати“
в отдел „Обработка на заплати“; 2) че на 08.07.2025 г. ищцата била получила Предизвестие
№ 5347/07.07.2025 г., с което била уведомена, че поради съкращаване на една щатна бройка
в отдела на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение се прекратява от
08.07.2025 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА на ответника в срок до о. с. з. да представи писмените доказателствени
средства представени към отговора на исковата молба в подходящ формат (А4), като в
противен случай същите няма да бъдат приети по делото и ще бъдат изключение от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК,
за установяване на факти, а именно: обстоятелства свързани с това дали преди уволнението е
извършен фактически подбор, какво е било поведението на ищцата по време на трудовото
правоотношение, какви отговорности и задължения е имала ищцата и другия служител на
същата длъжност, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в частта по
отношение на останалите обстоятелства посочени от ответника в отговора на исковата
молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
5
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6