Определение по дело №11426/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28804
Дата: 16 юли 2024 г. (в сила от 16 юли 2024 г.)
Съдия: Петя Олегова Попова
Дело: 20241110111426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28804
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Гражданско дело №
20241110111426 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318-чл. 329 от ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на чл. 312 от ГПК, съдът
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2024 година
от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
едно година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.

Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове от М. Н. Ш. срещу Г. П. Д. с правна квалификация чл. 44, т. 3,
във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски права спрямо децата А. Д.а
и Н. Д. и определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител, за
определяне местоживеенето на децата при майката, по чл. 143 СК – за издръжка
ненавършилите пълнолетие деца, родени по време на брака – в размер на по 400 лева
месечно за А. Д.а, родена на *** г., и за Н. Д., роден на *** г., считано от влизане в сила на
1
решението за развод, по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне семейното жилище за ползване на
майката, по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачната фамилия.
Предявени са насрещни искове от Г. П. Д. срещу М. Н. Ш. за прекратяване на
сключения между страните брак по изключителна вина на съпругата,, съединен обективно с
небрачен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски
права при условия на споделено родителство, по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне семейното
жилище за съвместно ползване.
Ищецът твърди, че бракът, сключен между страните, е дълбоко и непоправимо
разстроен, като отправя искане за неговото прекратяване по вина на съпруга Г. Д.. Изложени
са твърдения за конкретни брачни провинения, довели до разстройството на брачната връзка.
Отправя искане родителските права да бъдат предоставени на нея, при която да бъде
определено местоживеенето на децата, да бъде определен режим на лични отношения с
бащата. Отправя искане семейното жилище да бъде предоставено за ползване, както и да
възстанови предбрачното си фамилно име Шапарова. Навежда доводи, че необходимият
размер за издръжка на двете деца е в размер на 400 лева месечно предвид нуждите на
детето, като претендира посочения размер, считано от влизане в сила на решението за
развод.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Г. П. Д. и е предявен
насрещен иск. Не оспорва настъпилото дълбоко и непоравимо разстройство на брака, но
отправя искане той да бъде прекратен по изключителна вина на съпругата, като навежда
доводи за конкретни брачни провинения. Не оспорва искането на ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име. Отправя искане за постановяване след постигане на съгласие
и споразумение споделено родителство по отношение на двете деца. В условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че родителските права следва да се предоставят на
майката, то на него да бъде определен подходящ режим на лични отношения. Оспорва
размера на претендираната издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва твърденията за
настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство единствено по негова вина. Оспорва
размера на претендираната издръжка, както и основателността на иска по чл. 149 СК, като в
останалата част не оспорва исковете.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.
3 СК в тежест на всяка от тях е да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно за брачната
вина.

УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
2
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да
докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от
майката, респ. от бащата.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 143 СК следва да докаже
нуждата от издръжка за всяко едно от децата и възможността на другия родител да я
предоставя в претендирания размер.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да докаже,
че има жилищна нужда.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да докаже,
че имат жилищна нужда и че семейното жилище може да се ползва поотделно от съпрузите.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 53, ал. 1 СК в нейна тежест е
да докаже, че е променила предбрачното си фамилното име.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от една година назад, считано от момента
на изготвяне на справката.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане от всяка от двете страни за установяване на фактите
относно твърденията им за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, посочени в
доказателствените искания, като ОТХВЪРЛЯ искането на първоначалния ищец за събиране
на гласни доказателствени средства в останалата му част на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника Г. П. Д. да
представи в оригинал трудов договор и всички останали документи относно получаван от
3
същия доход като ненеобхдоимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника Г. П. Д. да
представи в оригинал документи за собственост на л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СА 6270 ТН като
неотносимо към предмета на доказване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване от НАП на заверени копия от
подавани от Г. П. Д. годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2019 г. до
2023 г. като нетоносимо и ненеобходимо доказателствено искане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане на гр. д. № 5307/2024 г по описа на
СРС, 191-ви състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на информация от СРП относно
етапа на ДП № 746/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР , пр.пр. № 20988/2024 г. по описа на
СРП, както и изискване на препис на цялата преписка, като ненеобходимо.

ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по
местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални
социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да
бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на
жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с децата А. и
Н., констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно
време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето Н. Г.ев Д., роден на *** г., по реда на чл.15,
ал.1 ЗЗДет в насроченото открито съдебно заседание и УКАЗВА на ответника и ищец М. Н.
Ш. да осигури явяване на детето.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето Н. Г.ев
Д., да осигури присъствието на социален работник за датата на открито съдебно заседание,
във връзка с изслушване на същото от съда.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене детето Н. Г.ев Д.,
че той следва да бъдат подготвени за изслушването им в съдебно заседание.
4

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
5
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.

Указва на ищците, че следват да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6