№ 17662
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20221110103449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 13111/25.01.2022г. от (фирма) срещу (фирма) и
(фирма), с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 25 564,59 евро, представляваща част от задължение по
договор за банков кредит № 735 от 13.05.2013 г., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г.
до изплащане на вземането, и 1 150 лв. разноски по делото.
Съгласно описаното в заявлението и представените към същото доказателства, на
13.05.2013 г. между (фирма), в качеството на кредитодател, (фирма) /с настоящо
наименование (фирма)/, като кредитополучател и (фирма) като съкредитополучател е
сключен договор за банков кредит № 735. Към договора страните са сключили 13 броя
анекси, с които са договаряли изменения на условията по кредита. На 04.01.2019 г. във
връзка с договора за кредит е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който
търговско дружество (фирма) е встъпило като съдлъжник по отношение задълженията на
кредитополучателя – (фирма) /с настоящо наименование (фирма)/. С Решение № 1233 от
20.08.2020 г., постановено по търг. Дело № 2949/2017 г., по описа на СГС, ТО VI-21 състав,
търговско дружество (фирма) е обявено в несъстоятелност.
При тези данни банката – заявител излага съображения, че по силата на чл. 617 ТЗ всички
вземания по процесния договор са предсрочно изискуеми считано от датата на решението, с
което дружеството – кредитополучател е обявено в несъстоятелност - 20.08.2020 г., поради
което претендира заплащане на част от общия размер на непогасеното вземане за главница
от солидарно задължените лица по договора – длъжници в настоящото производство.
След преценка на съдържанието на уговорените в договора за кредит права и задължения,
съдът намира, че намерението на страните и преследваната от тях цел е (фирма) да отговаря
като съдлъжник за задълженията по кредита, респективно да отговаря за една и съща
престация към кредитора, който може да я поиска от всеки един от съдлъжниците.
1
Идентично е и правното положение на търговско дружество (фирма), което е встъпило в
задълженията на кредитополучателя – първоначален длъжник и е станало носител на всички
задължения по договора за кредит. Съгласно договореното, обемът и условията на
задължението за връщане на предоставения кредит са еднакви за първоначалния длъжник и
за встъпващия. Встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание, по силата на
което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него, но изпълнява свой дълг.
Предвид изложеното длъжниците в настоящото производство се явяват солидарно
отговорни за задълженията, произтичащи от договора за банков кредит по смисъла на чл.
121 и сл. от ЗЗД. Макар и солидарни длъжници, всеки от тях отговаря на собствено
основание. От тази гледна точка режимът на солидарност не предпоставя идентичност нито
в обема на задължението, нито в условията за неговото изпълнение. За разлика от
поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна
задълженост, солидарният длъжник дължи на свое основание, като отговорността му няма
акцесорен характер. Следователно и по аргумент от чл. 126, ал. 2 ЗЗД изискуемостта на едно
от солидарните задължения не е предпоставка за изискуемостта на останалите, поради което
и за длъжниците в настоящото производство изискуемостта на вземането настъпва на
уговорения в договора падеж, а настъпилата на основание чл. 617 ТЗ предсрочна
изискуемост има отношение единствено спрямо задълженията на кредитополучателя
(фирма) /с настоящо наименование (фирма) – в несъстоятелност/ и не е в състояние да
засегне правната сфера на останалите длъжници.
Заявителят не е посочил конкретни просрочени задължения на солидарните длъжници по
договора, а основава вземането си изцяло на настъпилата спрямо кредитополучателя
предсрочна изискуемост, поради което съдът намира, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и следва да бъде отхвърлено
в цялост.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 13111/25.01.2022 г. по описа на СРС, подадено от
(фирма), ЕИК ********, с адрес (адрес) за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу (фирма), ЕИК ********, с адрес (фирма), ет. 6,
офис 9 и (фирма), ЕИК ********, с адрес (фирма), ет. 6, офис.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2