№ 7142
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Т. Я.,
чрез пълномощника адв. М. Л., срещу решение №13864/13.07.2024г.,
постановено по гр.д. №59279/2022г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с
която с която е признато за установено, че И. Т. Я. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 55,02 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39504/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
С въззивната жалба се излагат оплаквания, че неправилно
първоинстанционният съд е приел за доказано, че ответницата е изпаднала в
забава за плащане на главното вземане за топлинна енергия. Счита, че
съгласно общите условия на ищцовото дружество не се предвижда възникване
на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. Краят на отчетния период и съответно срокът за плащане на
задълженията по изравнителните сметки изтичал на 15.06 от съответната
1
година. Към този момент обаче не били издадени и оповестени общите
фактури, поради което не било възможно изпълнение на задължението за
плащането им. Поради това, за да изпадне ответникът в забава следвало
кредиторът да го уведоми, че е издал обща фактура, съответно да изпрати
покана за плащане. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено решение, с което предявеният иск за
установяване на вземането за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище
за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
С молба от 21.10.2025г. другият ответник Д. Ц. И. се е присъединил към
подадената въззивна жалба на основание чл.265 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
2
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Във връзка с оплакванията относно началния момент на възникването на
задълженията за плащане, следва да се посочи, че в случая са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение №
0У- 1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани през м. юли 2016 г. и в сила от м. 08.
2016 г., съгласно чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4
от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. С оглед изложеното, клиентите дължат лихва за
забава върху окончателното определените дължими суми за топлинна енергия
при посочения по-горе падеж, както е прието и в обжалвания акт.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззИ.емата страна, която обаче е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13864/13.07.2024г., постановено по гр.д.
3
№59279/2022г. по описа на СРС, 25 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с
правно основание чл.86 от ЗЗД, че И. Т. Я. и Д. Ц. И. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД разделно при равни квоти сумата от 110 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№39504/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице – помагач „Далсия“
ООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4