РЕШЕНИЕ
№ 20646
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110121452 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Т. В. срещу Т. И. Г., М. Т. Б. и В. Т.
Г., с която са предявени следните искове: главни искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено правото на собственост на ищцата и осъждане на ответниците да й
предадат владението върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******************1151.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на
ИД на АГКК; с последно изменение, засягащо самостоятелния обект: от 29.12.2016 г.; с
адрес: гр. **************“, ул. ***********************; находящ се на ***************
в сграда с идентификатор ******************1151.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ******************1151; с
предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда или в сграда
със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ: 96 кв. м.; прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ******************1151.1.2, над обекта –
няма; стар идентификатор: няма; евентуални искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците да предоставят на ищцата при поискване безпрепятстван достъп до
покрива на сградата два пъти в годината за почистване и поддръжка на комините.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение от 06.07.1979 г. е придобила правото на
собственост върху поземлен имот, представляващ празно дворно място с площ от 425 кв. м.,
съставляващ парцел ***************** – 453 в кв. 70 по плана на гр. *********** с
административен адрес: гр. *********** ул. *********************, като през 1985 г.
учредила в полза на брат си ****************************** право на строеж в имота за
1/2 от жилищна сграда и двамата построили жилищна сграда съобразно утвърден
архитектурен проект, състояща се: на първо ниво – два гаража; на второ ниво – ателие № 1;
на трето ниво /първи жилищен етаж/ – жилище; на четвърто ниво /втори жилищен етаж/ –
жилище; на пето ниво – таван, и станали съсобственици – всеки на по 1/2 ид. ч. от сградата,
1
а с Нотариален акт за дарение от 03.06.1992 г. тя му дарила 1/2 ид. ч. от поземления имот.
Излага, че на 14.07.1992 г. те сключили Договор за доброволна делба, по силата на който тя
станала едноличен собственик на първия жилищен етаж /разположен на трето ниво/,
западния гараж и западното мазе, както и собственик на 1/2 ид. ч. от общите части на
сградата, а брат й станал едноличен собственик на втори жилищен етаж /разположен на
четвърто ниво/, източния гараж и източното мазе, както и собственик на 1/2 ид. ч. от общите
части на сградата. Сочи, че ателие № 1 останало съсобствено между тях, но с Нотариален
акт за замяна на недвижими имоти от 29.09.2009 г. той й прехвърлил неговата 1/2 ид. ч. от
ателие № 1, с което ищцата станала негов едноличен собственик, а тя му учредила право на
надстрояване на сградата с ателие № 2, което да заеме съществуващия тавански етаж.
Твърди, че брат й продал на ответника Т. И. Г. и на съпругата му *******************
************ Г.а имотите си на адреса заедно с правото на строеж за ателие № 2. Посочва,
че след смъртта си ******************* ************ Г.а оставила като наследници
съпруга си и другите двама ответници /нейни деца/. Излага, че правото на строеж на ателие
№ 2 не било реализирано нито от брат й, нито от ответниците, поради което сградата
останала със същите параметри като тези преди учредяването му, а правото на строеж се
погасило по давност поради неупражняването му в 5-годишен срок. Поради това счита, че тя
продължава да е собственик на 1/2 ид. ч. от таванския етаж и като такъв има право да го
ползва. Твърди, че вратата на таванския етаж е заключена, а ключалката – сменена, като
ответниците отказват да й осигурят достъп, с което обосновава правния си интерес от
ревандикационния иск. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че таванският етаж
е съсобствен само между ответниците, твърди, че за да може да отоплява жилището си, е
необходимо почистване на комина, а за целта е необходим достъп до покрива, като такъв е
възможен единствено през капандура на таванския етаж, а отказът на ответниците да
осигурят достъп я лишава от достъп до обща част на сградата, каквато е коминът.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците М.
Т. Б. и В. Т. Г., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че правото
на строеж за ателие № 2 е реализирано и то представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******************1151.1.3. Оспорват твърдението на ищцата, че е искан
достъп до таванския етаж, но те са отказали. Сочат, че достъп до покрива и комините на
сградата има чрез стълба от задната страна на сградата, защото тя е разположена на скат, със
силно изразен наклон. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Т. И.
Г., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди, че с Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 168, том IIІ, рег. № 11276, дело № 0508/2010 г. на нотариус
с рег. № 302 на НК, е закупил заедно със съпругата си ******************* ************
Г.а от брата на ищцата ****************************** правото на строеж за ателие № 2
на таванския етаж. Излага, че през лятото на 2012 г. разкрил покрива на сградата с цел
реализиране на надграждане на подпокривния етаж и подмяна на покрива на сградата, но
установил, че плочата на таванския етаж е провиснала и не може да издържи ново
строително натоварване, поради което било необходимо укрепване на основите на къщата,
но ищцата се възпротивила и ответникът само подменил целия покрив на къщата. Въпреки
това счита, че правото на строеж за ателие № 2 е реализирано, защото то е изградено в
подпокривното пространство на таванския етаж съобразно архитектурен проект, одобрен на
20.02.2009 г., нанесено е като самостоятелно обособен обект в КККР на гр. ***************
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************1151.1.3, свързано е с
електрическата и В и К инсталацията на сградата и би могло да се ползва. Поради това
счита, че собственици на ателие № 2 са само ответниците. Оспорва твърденията на ищцата,
че е искан достъп до таванския етаж и че той е отказал. Излага, че достъп до покрива и до
комините на сградата има чрез стълба от задната страна на сградата, която е разположена на
скат, със силно изразен наклон. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно евентуално и субективно пасивно
съединяване следните искове: главни искове с правно основание чл. 108 ЗС; евентуални
искове с правно основание чл. 109 ЗС.
По ревандикационните искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже правото
си на собственост върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******************1151.1.3 на твърдяното придобивно основание – приращение, което
предполага да установи качеството си на собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот, в
който е построена сградата, в която се намира самостоятелният обект; владението на
ответниците върху целия процесен имот.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
наличието на основание да владеят изцяло самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******************1151.1.3, вкл. поради това, че са придобили изцяло собствеността върху
него по силата на реализирано право на надстрояване, което предполага да установят и
идентичност между обекта на правото на надстрояване – ателие № 2, и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ******************1151.1.3, както и момента на построяване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************1151.1.3.
В случая с Определение 5938/06.02.2024 г., в който е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни следните обстоятелства: че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот,
в който е построена сграда с идентификатор ******************1151.1, в която се намира
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************1151.1.3; че
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************1151.1.3 се владее
изцяло от ответниците; че на 29.09.2009 г. ищцата е учредила на
****************************** право на надстрояване за ателие № 2 на таванския етаж
на сградата; че ****************************** е прехвърлил правото на надстрояване на
Т. И. Г. и съпругата му ******************* ************ Г.а; че *******************
************ Г.а е починала и нейни наследници по закон са съпругът й Т. И. Г. и децата й
М. Т. Б. и В. Т. Г.; че ищцата е собственик на жилище, разположено на трето ниво в сграда с
идентификатор ******************1151.1, и на съответните идеални части от общите части
на сградата.
Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението,
установен в посочената разпоредба, се изключва само в изрично предвидените в закона
случаи, сред които е и разпоредбата на чл. 66, ал. 4 ЗС, предвиждаща, че право на
надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно
пристрояване, на съществуваща сграда. Правото на надстрояване представлява ограничено
вещно право, по силата на което носителят му може да надстрои съществуваща сграда, като
придобие собствеността върху новоизградения обект заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата. За да реализира правото на надстрояване, суперфициарят
следва в определена степен да засегне целостта на съществуващата сграда – да разруши
части от нея и съответно да изгради нови такива. Тези действия се извършват единствено с
цел изграждане на обекта, за който е учредено право на надстрояване, като лицето, което е
учредило това право, е длъжно да ги търпи.
Първият спорен момент по делото касае това дали е реализирано и ако да – кога е
реализирано, правото, учредено от ищцата в полза на нейния брат
****************************** с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
**********, том IV, рег. № 18342, дело № 0623/2009 г. на нотариус ********************,
3
да надстрои къщата, находяща се в гр. *********** ул. *****************, като построи и
стане изключителен собственик на следния недвижим имот: ателие № 2, находящо се на
тавански етаж на къщата, на кота +5.56 м., състоящо се от антре, баня, кухненски бокс,
склад, столова, дневна и две стаи, със застроена площ от 96.00 кв. м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ, съставляващ парцел *****************-443 в кв. 70 по плана на гр.
*********** което право на надстрояване е придобито от Т. И. Г. и съпругата му
******************* ************ Г.а въз основа на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 168, том III, рег. № 11276, дело № 0508/2010 г. на нотариус
********************, а частта на Г.а след нейната смърт е придобита по наследство от
ответниците в качеството им на нейни законни наследници.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й.
**************** В. – П. и нейните разяснения в открито заседание се установява, че
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ******************1151.1 е построена в
периода 1981 г. – 1986 г. въз основа на одобрени строителни книжа и издаден Позволителен
билет № 213/09.12.1980 г., с който на Р. Т. В. и ****************************** е
позволено да построят двуетажна двуфамилна жилищна сграда от 91 кв. м., цокъл до 2 м. от
терена, гаражи и укритие в парцел *****************, кв. 70, гр. *********** съгласно
одобрен архитектурен проект, като по одобрен архитектурен проект кота било на сградата е
котирано +7.36 м. и сградата е предвидено да се състои от четири нива и подпокривно
пространство, както следва: на кота -5.09 м. – две гаражни клетки и външни стълби по
терена; на кота -2.37 м. /сутерен/ – два броя мазета и противорадиационно укритие към общ
коридор, като входът към коридора е от стълбищната площадка; на кота +0.00 м. – първи
жилищен етаж; на кота +2.78 м. – втори жилищен етаж; подпокривно пространство,
проектирано с надзид 50 см. и височина под билото 1.65 м., достъпът до което е предвиден
посредством капак, монтиран на плочата на кота +5.56 м., а излазът на покрива е проектиран
да се изпълни като табакера. При извършения на 10.03.2024 г. оглед на сградата вещото лице
П. е установила, че в нея са разположени 6 самостоятелни обекта, сред които е и
самостоятелен обект с идентификатор ******************1151.3 – ателие на ет. 3, с площ
от 96 кв. м., което е попълнено още при изготвянето на кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, и е вписано като собственост на
******************************, а с изменението на кадастралната карта от 29.12.2016 г.
като негови собственици са вписани Т. И. Г. и ******************* ************ Г.а.
Изяснява се, че в одобрените строителни книжа от 1980 г. изобщо няма предвидени тавански
помещения, а само едно частично използваемо подпокривно пространство, което по проект е
достъпно с капак от тавана на втория етаж, но на практика таванският етаж на сградата е
построен едновременно със строителството на сградата в периода 1980 г. – 1986 г., но в
отклонение от одобрените строителни книжа, защото още в процеса на строителството
двураменната стоманобетонова стълба е построена до кота +5.56 м., т.е. продължена е до
подпокривното пространство /вместо до втория етаж, както е предвидено по проект/, като то
е изпълнено с височина на надзида 68 см. и височина под билото 2.68 м. /вместо
предвидената височина от 165 см./, т.е. покривната конструкция е изпълнена с по-голям
наклон с цел създаване на тавански етаж /макар използваемо подпокривно пространство да
не е предвидено по проект/, а предвидената табакера за излаз на покрива е заменена с два
прозореца по наклона на покрива тип „Велукс“. Видно е от заключението, че таванският
етаж е достъпен през общата стълбищна клетка, която свързва всички нива на сградата, като
към него има монтирана входна врата, която е заключена с катинар и секретна брава.
Изяснява се, че са изготвени Технически проект по част „Архитектура“ за надстройка и
преустройство на тавански етаж в УПИ ***************** – 453, кв. 70, гр. ***********
одобрен от главния архитект на Столична община – Район „***************“ на 20.02.2009
г. на името на ******************************, и Инвестиционно намерение за
4
изграждане на ателие № 2 в подпокривното пространство, одобрено от главния архитект на
общината, но не са подавани документи и други строителни книжа за издаване на
разрешение за надстрояване и разрешение за строеж не е издавано. Вещото лице П. е
установила на място започнато и незавършено преустройство за изграждане на ателие № 2 в
таванския етаж, но без надстрояване на същия. Констатирала е започнат и незавършен
ремонт на съществуващия тавански етаж, включително ремонт на покривната конструкция
/подмяна на изгнили дървени греди и ребра, подмяна на минерална вата, измазване и
поставяне на шапка на комините, монтиране на два прозореца тип „Велукс“ по наклона на
покрива/, но без промяната й, както и вътрешен ремонт, при който са запазени двете
тухлени стени с дебелина 12 см., монтирани са леки преградни стени на дървена
конструкция със стени с OSB плоскости, изпълнен е коридор с ширина 108 см., през който се
стига до две стаи, предвидено е друго помещение, в което да бъдат разположени кухненско
оборудване и трапезария, започнато е изграждане на водопровод и канал към кухненския
бокс, такива са изведени към обособената баня – тоалетна, обзаведена с тоалетна и
умивалник с подвижен душ, монтиран е електрически бойлер. Вещото лице П. посочва, че за
да се постигне предвиденото в одобрения архитектурен проект от 20.02.2009 г.
разпределение, е необходимо височината на надзида да се увеличи на 90 см., като са
предвидени капандури, където височината да достига до 220 см., съответно височината на
помещението под билната столица следва да се увеличи на 340 см., което предполага да се
промени конфигурацията на покрива. След съпоставка с установеното при огледа на място
тя дава заключение, че няма дейности, които да са предвидени в проекта за надстрояване и
реално да са извършени на място, защото покривът е запазен, надстрояване не е правено, а
всичко извършено е в обема на съществуващото подпокривно пространство, поради което
няма идентичност между описаното в нотариалния акт за учредяване на право на
надстрояване ателие № 2 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******************1151.1.3, в който само е започнато преустройство.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице И. В. М. и
неговите разяснения в открито съдебно заседание се изяснява, че таванският етаж е
изпълнен в груб строеж при завършването на сградата във вида й, в който тя се намира и
понастоящем. Вещото лице М. посочва, че в периода на строителството на сградата /1981 г. –
1985 г./ са били допуснати редица отклонения от одобрените строителни книжа, които
представляват съществено изменение в проекта спрямо предвиденото неизползваемо
подпокривно пространство с наклон, а именно: масивната /монолитна, стоманобетонна/
двураменна стълба е изградена до кота +5.56 м. /т.е. до таванската плоча/, за да обслужва и
подпокривното ниво, а не както първоначално е предвидено да стига до кота +2.78 м. /т. е. до
втория жилищен етаж/ и достъпът до подпокривното пространство да става посредством
капак, монтиран на плочата на кота +5.56 м.; височината на надзида в подпокривното
пространство е 68 см., а не 50 см., както е предвидено по проект; височината на
подпокривното пространство /т. е. под билната столица/ е 2.68 м., а не 1.65 м., както е
предвидено по проект; покривната конструкция е изпълнена с по-голям наклон с цел
създаване на тавански етаж, като билото на сградата е на кота +7.36 м.; излазът на покрива
от процесния обект се осъществява посредством два покривни прозореца по наклона на
покрива тип „Велукс“, а не чрез предвидената по проект табакера по наклона на покрива.
Установява се, че през 2012 г. е започнато преустройство и извършване на строително-
монтажни работи на таванския етаж, но част от строително-монтажните работи съгласно
одобрения проект от 20.02.2009 г. не са завършени към настоящия момент. При ремонта е
разкрит покривът, но така и не се е стигнало до надстрояване, а в крайна сметка ремонтът на
съществуващия етаж е извършен, без да се променя конструкцията на покрива, и покривът е
възстановен във вида, в който е бил. Ремонтът е ограничен в запазване и реновиране на
„стоящата“ двускатна дървена покривна конструкция, на която са подменени само изгнили
дървени греди и ребра, запазени са изпълнените ограждащи стени /т. нар. надзид/, изпълнена
5
е нова покривна хидро- и топлоизолация, изградена е в голяма степен на завършеност
електрическа и ВиК инсталация на таванския етаж, монтирани са покривни прозорци от тип
„Велукс“ и санитарен фаянс в тоалетната и банята. Вещото лице М. разяснява, че за да се
постигне посоченото разпределение в инвестиционния проект, одобрен на 20.02.2009 г., е
необходимо височината на надзида, която е 50 см. по одобрения през 1980 г. архитектурен
проект, да се увеличи на 90 см., предвидени са капандури в тези части на покрива, където
светлата височина вътре в помещението достига до 220 см., и е необходимо светлата
височина в помещението под билната столица да се увеличи от 165 см. на 340 см. Посочва,
че установеното от него при огледа състояние на таванския етаж не отговаря напълно на
учреденото право на надстрояване с нотариалния акт, а е запазено положението, което е
било към момента на придобИ.ето му от ответниците, като най-същественото, което не е
изпълнено, касае повдигането на покрива за достигане на съответната височина.
Преценявайки в горепосочените части заключенията на двете експертизи ведно с
разясненията на вещите лица при изслушването им, съдът намира, че в действителност те не
съдържат никакви противоречия нито относно момента на изграждане на таванския етаж на
груб строеж /съвпадащ с момента на построяване на сградата – между 1981 г. и 1985 г./, нито
относно това, че той изначално е изграден във вида, в който се намира понастоящем, нито
относно допуснатите при строежа отклонения от одобрените строителни книжа, нито
относно естеството на последващите строителни-монтажни дейности в него, свеждащи се на
практика само до дейности по ремонт на покрива и вътрешно преустройство и ремонт на
таванския етаж. В обсъдените части заключенията на двете вещи лица корелират помежду
си и взаимно се допълват, поради което следва да бъдат кредитирани. Въз основа на тях
съдът намира за доказано по безспорен начин твърдението на ищцата, че правото на
надстрояване на таванския етаж на сграда с идентификатор ******************1151.1 с
ателие № 2 не е било реализирано нито от нейния брат, нито от ответниците. Осъщественият
ремонт на покрива и извършените на таванския етаж дейности по вътрешно преустройство
и ремонт не сочат на различен извод, тъй като те не представляват реализиране на правото
на надстрояване, доколкото са извършени изцяло в обема на съществуващото още към
момента на завършване на сградата и към момента на учредяване на правото на
надстрояване подпокривно пространство, докато за надстрояването се изискват
допълнителни строителни дейности, каквито не са били извършени в случая, най-
съществените от които са свързани с повдигането на покрива за достигане на съответната
височина и промяна на покривната конструкция. След като ремонтът на покрива и
дейностите по вътрешно преустройство и ремонт на таванския етаж не представляват
реализация на правото на надстрояване, без значение е моментът на тяхното извършване,
поради което събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат обсъждани. По тези
съображения възражението на ответниците, че са осъществили надстрояването, е
неоснователно, като от заключението на вещото лице П. и показанията на свид.
************** от 06.06.2024 г. следва, че те дори не са се снабдили с разрешение за строеж
с оглед неговата реализация. Не обуславя различен извод обстоятелството, че таванският
етаж е заснет в действащите КККР, защото по делото е категорично установено, че той е
изграден на груб строеж във вида, в който се намира понастоящем, още при построяването
на сградата, респ. именно построеният през 80-те години на миналия век тавански етаж е
заснет в КККР, а не обектът, за който се отнася учреденото право на надстрояване /ателие №
2/, който никога не е бил фактически изпълнен.
Правото да се построи сграда върху чужда земя, респ. правото на надстрояване, се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на
5 години /чл. 67, ал. 1 ЗС/. Давностният срок започва да тече от момента, в който договорът
за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния, но
ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на
правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност /т. 2 от ТР №
6
1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая ответникът Т. Г. възразява, че за реализирането на надстрояването на сградата
с ателие № 2 е било необходимо укрепване на основите на къщата поради установено
провисване на плочата на таванския етаж, заради което тя не би издържала ново строително
натоварване. Относими към този въпрос са заключенията на двете съдебно-технически
експертизи, показанията на свид. ****************** и на свид. ************** /от
10.10.2024 г./ и обясненията на ответника Т. Г..
От заключението на вещото лице П. и разясненията, дадени от нея в открито заседание,
се установява, че има видима вдлъбнатина от горната страна на стоманобетонната плоча на
кота +5.56 м. с максимална дълбочина на вдлъбнатината /просвет/ от 4 см., която е видима в
източната стая и преминава към условно наречената трапезария, но от долната страна на
плочата не може да се види дали има деформация поради монтиране на сачак на тавана,
даващ хоризонтална визия, като всичко това се дължи на некачествено полагане на бетон с
излишък на вода в него, която при изпаряване е причинила пукнатини по пода
/съсъхвателни пукнатини/, установени на четири места в плочата, всяка от които с дължина
около 1.50 м., но това не са дефекти, а констатираната вдлъбнатина не може да бъде
определена като провисване на таванската плочата поради това, че плочата е некачествена, а
единствено се касае за лошо излят бетон. Вещото лице П. посочва, че за да се отговори дали
плочата на таванския етаж би понесла строително натоварване в сегашното си състояние,
без да се налага да се извършват някакви укрепителни действия, които да изискват съгласие
на ищцата, е необходимо да се уточни предвиденото инвестиционно намерение, да се
изготви конструктивна експертиза от правоспособен инженер – конструктор за
носимоспособност на сградата след направено обстойно обследване на същата и изследване
на бетона и положената армировка и едва след това да се направи съпоставка между
съществуващото положение и действащите в момента нормативни изисквания за
проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции и изчисления за земетръс и да се
дадат предписания за укрепване, ако е необходимо. Тя счита, че щом в проекта за
надстрояване не е отбелязано провисване на плочата и не е предвидено нито обследване,
нито укрепване или усилване на колони, то установената на място вдлъбнатина не
възпрепятства от техническа гледна точка извършването на учреденото надстрояване и то
може да се изпълни без укрепване.
От заключението на съдебно-техническа експертиза на вещото лице М. ведно с
разясненията при неговото изслушване става ясно, че одобреният инвестиционен проект за
надстрояване на таванския етаж не предвижда укрепване, а само локално /на няколко места/
повдигане на дървената покривна конструкция. При извършения оглед вещото лице М. е
установил видима деформация /хлътване/ от горната страна на „тънката“ монолитна
стоманобетонна „таванска“ плоча над втори жилищен етаж /т.е. на кота +5.56 м./ в източната
стая, което преминава в помещението, определено за трапезария, като най-вероятно се касае
за провисване, но то не може да се установи по безспорен начин, защото от долната страна
на таванската плоча /т.е. откъм втори жилищен етаж/ е налице „окачен“ таван с дъсчена
ламперия /сачак/, който не дава възможност за по-точна оценка на състоянието на плочата и
дали плочата е увиснала отдолу или само отгоре. При огледа той е установил и видими
съсъхвателни пукнатити от горната страна на „тънката“ монолитна стоманобетонна
„таванска“ плоча над втори жилищен етаж, които са малко на брой и с най-вероятно
направление над носещата армировка, навлизащи в бетонното й покритие, с ориентировъчна
дължина 150 см. Вещото лице М. сочи, че допуснатото по време на строителството
некачествено изпълнение в отделни участъци на плочата /провисване най-вероятно в
резултат на недобре укрепен кофраж, намалена дебелина на плочата и съсъхвателни
пукнатини/ и извършената промяна на предназначението на подпокривното пространство от
неизползваем таван в таван за жилищни нужди /таванският етаж на сградата е построен
едновременно със строителството й в отклонение от одобрените строителни книжа/ са
7
свързани със завишаване на нормативното експлоатационно натоварване над проектното, с
което се нарушава носимоспособността на конструкцията. При изслушването в открито
заседание уточнява, че вложеният от него смисъл е, че е налице съществено отклонение от
проекта, разбиран като конструкция, архитектура, статистически и сеизмични изследвания,
защото евентуална надстройка при всички случаи променя характеристиката на сградата, но
казаното от него не означава непременно, че носимоспособността на конструкцията е
компрометирана. Посочва, че дали носимоспособността на конструкцията е компрометирана
следва да се прецени въз основа на натурно техническо обследване с инструментална
проверка, при която се проверяват конструктивните елементи вътре в сградата, и
изчислителна проверка на новите сеизмични условия, но такова обследване не е възможно
да се направи при оглед, а се извършва от оторизирани строителни лаборатории. Разяснява,
че съществува възможност обследването да покаже, че теглото на сградата е повишено или
че няма промяна на масите, като въз основа на замерванията от оторизираната лаборатория
проектант-конструктор извършва проверовъчни изчисления и преценява дали сградата може
да остане в този вид, а ако е необходимо укрепване, видът и стойността на укрепителните
строително-монтажни работи следва да се определят от проектант-конструктор. По време на
огледа вещото лице М. е установил места, от които са вадени „ядки“ /извадени пробни тела
от различни места и с различни размери, които подлежат на изследване/, които обаче не са
представителни, защото не отговарят на изискването на стандартна за безразрушителни
изпитвания да са не по-малко от 9 броя на всеки изследван елемент /плоча, стена и други/.
Съпоставяйки в горепосочените части заключенията на двете съдебно-технически
експертизи ведно с разясненията на вещите лица в открито заседание, съдът счита, че те не
съдържат съществени противоречия, защото двете вещи лица са констатирали едно и също
по отношение на състоянието на плочата на таванския етаж и въпреки установените
вдлъбнатина и съсъхвателни пукнатини в нея сочат, че въз основа само на оглед не може да
се даде категоричен отговор дали е необходимо укрепване на сградата, за да бъде
реализирано правото на надстрояване с ателие № 2, а трябва да бъдат извършени обстойно
техническо обследване и конструктивна експертиза от проектант-конструктор, като вещото
лице М. единствено дава по-подробни разяснения относно тяхното извършване. От друга
страна, налице е разлика в изразените при липса на техническо обследване и конструктивна
експертиза предположения от двете вещи лица относно необходимостта от укрепване –
вещото лице П. допуска, че щом в проекта за надстрояването не е отбелязано провисване на
плочата и не е предвидено обследване, нито укрепване или усилване на колони, то
провисване няма, а укрепване не е необходимо, докато вещото лице М. сочи, че щом
четириетажна сграда следва да се надстрои с пети етаж, това би изисквало допълнително
укрепване. В тези части обаче, както бе посочено вече, експертизите и разясненията на
вещите лица не почиват на конкретни технически данни, интерпретирани от тях по
експертен път, а изцяло на допускания и предположения, поради което нямат
доказателствена стойност. В останалите обсъдени части заключенията са обективни,
компетентни и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани и въз
основа на тях съдът приема, че необходимост от укрепване на сградата може да бъде
категорично установена въз основа на обстойно техническо обследване от оторизирана
строителна лаборатория и конструктивна експертиза от проектант-конструктор.
В своите обяснения /в относимите към обсъждания въпрос части/ ответникът Т. Г.
посочва, че след покупко-продажбата, извършена с брата на ищцата, започнал да ремонтира
втория етаж, и установил, че покрай комините имало вода със сажди. Затова се качил на
покрива, където видял, че комините били отворени като вани и нямало отлети козирки, а на
мястото на капандурите били монтирани ламарини с телови пирони, поради което в
подпокривното пространство имало тепсии, които събирали течащата дъждовна вода. За да
съхрани жилището си на долния етаж, той извикал майстор, разкрил покрива от билото и
направил ремонт на покривната конструкция /препокрил греди и летвички за керемидите,
8
сменил капаците, сложил вата/. При това видял, че плочата на таванското ателие е поддала и
има пукнатини. В обсъдените части обясненията на този ответник съдържат признание за
неизгоден за него факт – за целта на извършения през 2012 г. ремонт на покривната
конструкция, свеждаща се не до реализиране на надстрояване на таванския етаж, а до
съхраняване на жилището му на втория етаж, поради което в тези части те имат характера на
доказателство, а доколкото намират опора и в заключенията на двете експертизи /относно
установените от вещите лица като извършени ремонтни дейности по покрива/, те следва да
бъдат кредитирани като достоверни.
Свид. ****************** разказва, че през лятото на 2012 г. ответникът Т. Г. /негов
вуйчо/ организирал надстрояване на таванския етаж, за да си направи втори жилищен етаж,
поръчал материали за надграждането на покрива и сформирал бригада, включваща брат му
*************, сина му /ответникът В. Г./, свид. ******************************
/майстор по вътрешни ремонти/ и приятели. Бригадата разкрила покрива цялостно и
махнала керемидите, след което Т. Г. с брат си и майстора*********се качили на покрива на
оглед. След около половин час се върнали, Т. Г. отишъл при ищцата, която междувременно се
намирала на балкона, и й казал, че има провисване и компрометиране на плочата, поради
което майсторът ************** му препоръчал да направи укрепване от основите и
хидроизолация на къщата, за да може да се надгради таванският етаж. Ищцата била
възпрепятствана финансово и той предложил да поеме всички разноски, но тя започнала да
крещи, да обижда, влязла вътре и треснала вратата, а след малко се върнала, отново
крещейки, псувайки и обиждайки, започнала да ги плюе и ги заляла с течност, като в крайна
сметка казала, че няма да му разреши да прави нищо, защото това е нейната къща, и ги
изгонила. Поради това хората от бригадата прибрали материалите в гаража и възстановили
покрива в старото състояние. Това се повтаряло всяко лято от 2012 г. до 2017 г., поради което
не се стигнало до никакви строително-ремонтни дейности.
При допълнителния разпит на 10.10.2024 г. свид. ************** /съпруг на ищцата/
разказва, че през 2012 г. е помогнал на Т. да закупи ОСБ плоскости с голяма отстъпка,
докарал му ги от склада и му помогнал да ги разтовари пред гаража, но не е виждал
съпругата му да е крещяла на някого и да го е заливала с вода след разтоварването, като
същата година му помогнал и за прекарването на временни лампи на тавана и за направата
на навес на задната страна на къщата. Заявява, че след това Т. не е търсил контакт със
съпругата му във връзка с ремонти и разглобяване на покрива, нито е искал разрешение за
разкопаване и укрепване на основите, а през 2018 г. отношенията им се влошили. Сочи, че
не са идвали хора да разпокриват покрива, не е виждал материали за покрива и не са им
представяни строителни документи за извършване на строителни дейности или за
укрепване. Заявява, че от 2012 г. до 2023 г. не се е случвало да се събира бригада, която да
прави нещо по таванския етаж.
Преценявайки свидетелските показания поотделно и в съвкупност с другите
доказателства по делото и отчитайки отношенията на всеки от свидетелите със страните по
делото /свид. ****************** е племенник на ответника Т. Г. и братовчед на другите
двама ответници, а свид. ************** е съпруг на ищцата/, съдът намира, че показанията
на свид. ****************** са достоверни в частта, в която разказва, че през 2012 г.
ответникът Т. Г. е събрал бригада, която е разкрила покрива на сградата, че в бригадата е
участвал майсторът ************, който препоръчал укрепване от основите на сградата и
направа на хидроизолация на къщата, и че е последвал разговор с ищцата, но тя отказала. В
тези части показанията му са логични и последователни, поради което съдът ги кредитира. В
частта, в която сочи, че разкрИ.ето на покрива през 2012 г. е извършено с цел надстрояване
на таванския етаж, показанията му са опровергани от обясненията на ответника Т. Г., който
признава, че целта е била друга – съхраняване на жилището му на втория етаж, а в частта, в
която свид. ****************** заявява, че след отказа на ищцата никакви дейности не са
извършвани, показанията му са опровергани от заключенията на двете съдебно-технически
9
експертизи и от обясненията на ответника Т. Г.. Съдът не се доверява и на разказаното от
свид. ******************, че ситуацията със събирането на бригадата и поведението на
ищцата се повтаряло всяко лято след 2012 г. до 2017 г., защото е лишено от всякаква здрава
житейска логика извършването на еднотипни действия, без преди това ответникът Т. Г. да си
подсигури съдействието на ищцата, от което очевидно е считал, че има нужда.
Що се отнася до показанията на свид. **************, дадени при допълнителния му
разпит на 10.10.2024 г., същите следва да бъдат ценени с повишена критичност, защото са
дадени от заинтересован свидетел, който е съпруг на ищцата и сам посочва, че от 2018 г. с
ответниците са в конфликт, а освен това на съда е служебно известно, че той също е водил
дело срещу тях /гр. д. № 74604/2021 г. по описа на СРС, 85 състав/. В допълнение следва да
се изтъкне и начина на тяхното ангажиране – при положение че на ищцовата страна е
осигурена възможност да задава въпроси за съответните обстоятелства още по време на
разпита на свид. ************** на 06.06.2024 г., тя не го направи, нито след разпита на
свид. ****************** поиска да бъде извършен в същото съдебно заседание
допълнителен разпит на свид. **************, вместо което последният беше повторно
доведен в следващото съдебно заседание, което макар да не рефлектира на допустимостта на
неговите показания, внася сериозно съмнение относно достоверното пресъздаване от него
пред съда на обстоятелствата, за които е разпитан допълнително. Предвид изложеното и
след съпоставка на показанията на свид. ************** от 10.10.2024 г. с всички други
доказателства по делото съдът ги кредитира единствено в частта, в която той посочва, че на
него и на съпругата му не са били представени никакви строителни документи от ответника
Т. Г. за извършване на строителни дейности или за укрепване, защото такива документи не
са представени и по делото, но не се доверява на заявеното от него, че ответникът Т. Г. не е
извършвал разпокрИ.е на покрива и не е искал съгласие от ищцата за укрепване на къщата.
Въз основа на заключенията на двете съдебно-технически експертизи ведно с
разясненията на вещите лица, показанията на свид. ****************** и обясненията на
ответника Т. Г. в кредитираните им части съдът приема, че през 2012 г. той е предприел
действия по ремонт на покрива на сградата с цел да съхрани жилището си на втория етаж,
но същевременно е установил проблеми в плочата на таванския етаж и по съвет на
ангажирания от него майстор е казал на ищцата, че трябва да бъдат направени укрепване от
основите и хидроизолация на къщата, но без преди това да е направено обстойно техническо
обследване от оторизирана строителна лаборатория /което се потвърждава и от заявеното от
вещото лице М., че при огледа не е установил на таванския етаж да са вадени
представителни „ядки“/ и без да е изготвена конструктивна експертиза от проектант-
конструктор, като В. се възпротивила на предложеното укрепване. При така установените
факти съдът намира за недоказано по делото възражението на ответника Т. Г., че правото на
надстрояване не е реализирано поради необходимост от предхождащи укрепителни дейности
по сградата. Действително принципната постановка е, че ако собственикът на земята
недобросъвестно е създавал пречки за реализирането на правото на строеж, той не може да
се ползва от своята недобросъвестност. В случая обаче, на първо място, изобщо не се
установява ответниците да са предприели каквито и да е действия по надстрояване, а се
изяснява, че са започнати единствено действия по ремонт на покрива. На второ място,
необходимост от укрепване на сградата не може да се изведе от препоръките на майстор с
неясно образование и неясна професионална квалификация, дадени заради наличието по
плочата на таванския етаж на вдлъбнатина и съсъхвателни пукнатини, които обаче сами по
себе си не позволяват дори на вещи лица с доказана компетентност /със специалност
„Архитектура“ и „Промишлено и гражданско строителство“ и с пълна проектантска
правоспособност/ да правят категоричен извод относно носимоспособността на сградата.
Такава необходимост не следва и от предположението на вещото лице М., че е възможно да
се налага допълнително укрепване, защото тя следва да почива на извършени
специализирани замервания и изчисления, каквито в случая не са направени. Поради това
10
отказът на ищцата да се съгласи с предложеното от ответника Т. Г. укрепване на сградата по
никакъв начин не може да се окачестви като недобросъвестен.
В контекста на гореизложеното съдът намира, че 5-годишният давностен срок за
реализиране на правото на надстрояване е започнал да тече от момента на неговото
учредяване, т.е. от 29.09.2009 г., и е изтекъл, считано от 30.09.2014 г., поради което от този
момент правото на надстрояване е погасено.
Доколкото ищцата претендира право на собственост върху 1/2 ид. ч. от таванския етаж
в качеството му на самостоятелен обект на вещни права, по отношение на статута му следва
да бъде съобразено ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № № 11/1983 г. на ОСГК на ВС. В него е
прието, че: подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
тавана, е обща част от сградата; подпокривното пространство /таванът/ – обща част от
сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от
стълба и в което могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение и преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на
законните изисквания за извършване на преустройството; когато подпокривното
пространство /таванът/ или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има
достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо /освен за изолация между последната
етажна плоча и покрива и за излаз към него/, то представлява обща част по естеството си и
предназначението му не може да се промени. Прието е също така, че подпокривното
пространство /таванът/, което е обща част на сградата, не може да бъде обект на
прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато
не бъде променено предназначението му.
В случая заключенията на двете съдебно-технически експертизи обосновават извод, че
по архитектурен проект подпокривното пространство /таванът/ е предвидено да
представлява неизползваем таван, т.е. общ незастроен обем, служещ единствено за изолация
между последната етажна плоча и покрива и за достъп до него, респ. той е предвиден като
обща част по естеството си, но при построяването му заедно с построяването на цялата
сградата той е фактически изпълнен по различен начин: с площ, съответстваща на площта на
жилищните етажи /доколкото от разясненията на вещото лице П. в открито заседание и от
констативната част на заключението на вещото лице М. следва, че при заснемането на
таванския етаж в КККР като самостоятелен обект с идентификатор
******************1151.1.3 е посочена площ от 96 кв. м., включваща обаче и площта на
стълбището, при положение че според заключението на вещото лице П. таванският етаж
фактически има входна врата след стълбищната клетка/; с височина на подпокривното
пространство /т.е. под билната столица/ 2.68 м.; с осигурен нормален достъп до него през
общата стълбищна клетка, свързваща всички нива на сградата. Тези характеристики на
фактически построения таван ведно със заключението на вещото лице П., че в този вид той е
получил възможност да се използва за жилищни нужди /стр. 9 от нейното заключение/, и
заключението на вещото лице М., че при построяването подпокривното пространство вместо
като неизползваем таван е изпълнено като таван, който да се използва за жилищни нужди
/стр. 14 – 15 от неговото заключение/, сочат на извод, че той е изпълнен като таван, имащ
характера на обща част по предназначението си. Сградата може да съществува без тази обща
част, поради което предназначението й може да бъде променено по съгласие на всички
собственици, което според мотивите на ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № № 11/1983 г. на
ОСГК на ВС може да се даде изрично или мълчаливо, с фактически или с правни действия, с
договор за доброволна делба /не и съдебна/, и във всички случаи – с преразпределяне на
идеалните части от общите части на сградата.
11
Съдът намира, че в случая нотариалният акт за замяна, с който е учредено правото на
надстрояване на таванския етаж с ателие № 2, имплицитно съдържа съгласие на всички
етажни собственици /към този момент това са ищцата и нейният брат/, за промяна на
предназначението на тавана. Следователно от този момент той е изгубил характера на обща
част по предназначение, а върху него е възникнала обикновена съсобственост между В. и
Величков в качеството им на съсобственици на земята, в която те са построили сградата,
част от която е и таванският етаж, а след погасяването съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС на правото
на надстрояване таванският етаж, заснет в КККР като самостоятелен обект с идентификатор
******************1151.1.3, е останал съсобствен между собствениците на земята –
ищцата и ответниците. Ето защо съдът намира, че ищцата е собственик по приращение на
1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ******************1151.1.3.
Съгласно ТР № 3/05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС при иск по чл.
108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца. В случая по делото е
безспорно, че таванът, заснет в КККР като самостоятелен обект с идентификатор
******************1151.1.3, се владее изцяло от ответниците, а от обясненията на
ответника Т. Г. и показанията на свид. ************** от 06.06.2024 г. се изяснява, че
ответниците осъществяват своето владение по начин, възпрепятстващ владението на другия
съсобственик – таванът е заключен от 2014 г. – 2015 г. и на ищцата е отказван достъп него.
Следователно предявените при условията на пасивно субективно съединяване
ревандикационни искове са основателни, а това от своя страна обуславя несбъдване на
процесуалното условие, под което са предявени евентуалните искове с правно основание чл.
109 ЗС, поради което същите не следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата, която доказва извършването на съдебни разноски в общ размер на 2 590.84 лв.,
включващи: 168.94 лв. – държавна такса, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение,
16.90 лв. – такса за вписване на искова молба, 400 лв. – депозит за вещо лице, 2 000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Претенцията за сумата от 18.37 лв. – разходи за
копиране на строителни проекти, е неоснователна, тъй като те нямат характера на съдебни
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. Т. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. *********** ул. *********************, ет. 1, срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. *****************, М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** ул.
*********************Б, ет. 2, и В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** ул.
*********************Б, ет. 2, искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. Т. В. е
собственик на основание приращение на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******************1151.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК; с последно изменение, засягащо самостоятелния обект: от
29.12.2016 г.; с адрес: гр. **************“, ул. ***********************; находящ се на
*************** в сграда с идентификатор ******************1151.1, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
******************1151; с предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или
12
вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ: 96 кв.
м.; прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
******************1151.1.2, над обекта – няма; стар идентификатор: няма, и ОСЪЖДА
ответниците да й предадат владението върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******************1151.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****************, М. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********** ул. *********************Б, ет. 2, и В. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********** ул. *********************Б, ет. 2, да заплатят на Р. Т.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** ул. *********************, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 590.84 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13