РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Кюстендил, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.А
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20251520200911 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от П. Г. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. против
Наказателно постановление № ***** от 17.07.2025г., издадено от Директор на
АДФИ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 2331.36 лв.на основание чл.250 от Закона за обществените
поръчки.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, поради
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателносот
производство, обуславящи отмянана оспорваното НП, липса на извършено
нарушение.
Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на
същата.
След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
1
Срещу жалбоподателят, в качеството му на кмет на Община Кюстендилр
и възложител на обществени поръчки, е съставен АУАН, за това, че на
05.09.2023г. , с решение №.открил и провел процедура по вид „пряко
договаряне“ на основание чл.18, ал.1 т.13 ЗОП с посочен предмет.В резултат
на проведената процедура по вид „пряко договаряне“ по обособена позиция 3
„Ремонт на три обекта, общинска собственост“ на обществената поръчка,
между община Кюстендил и „*****“ ******** е сключен договор от
21.09.2023г.В съставения АУАН са подробно описани констатациите на св.С.
при извършената проверка, проведените процедури и подробно са мотивирани
изводите за наличие на нарушение по чл.182, ал.1 т.2 вр.чл.18, ал.1 т.13 ЗОП.
На 17.07.2025г. е издадено и обжалваното НП, в което са описани всички
обстоятелства отразени в АУАН, направен е извод на наличие на нарушение по
същите разпоредби от ЗОП.Посочено е, че за установеното нарушение
приложение следва да намери разпоредбата на чл.250 ЗОП, действала към
момента на извършване на деянието като по-благоприятана за дееца и на
основание чл.250 ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 331.36 лв.
В случая спор относно фактическата обстановка по делото не съществува
между страните. Спорът е правен и засяга предпоставките за налагане на
административно наказаниеи съставомерност на описаното н АУАН и в НП по
посочените като нарушени разпоредби.
Основополагащите принципи на административнонаказателното право се
съдържат в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Когато се касае за извършване на
административно нарушение и санкционирането му с административно
наказание, приложимото материално право е това, което е действащо към
момента на извършване на нарушението. При изменение на закона, по -
новият закон е приложим, само ако е по - благоприятен за дееца. В
конкретният случай жалбоподателят е санкциониран съобразно разпоредбата
на чл. 250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на
нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда,
че възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без
да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто
от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000
лв. По делото не е спорно, че жалбоподателят с Решение № № F420244 от
2
05.09.2023 г. открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка
по реда на чл. 18. ал. 1, т. 13 от ЗОП, за което изпълнително деяние му е
наложена глоба, а именно - за "откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от
ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона". Впоследствие към
момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и
издаване на НП разпоредбата на чл. 250 от ЗОП е била изменена /ДВ, бр. 88 от
2023 г., в сила от 1.01.2024 г. / и от този момент не предвижда наказание за
незаконосъобразно провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП,
каквото е повдигнато обвинение на жалбоподателя, а касае само процедурите
по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка,
съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл.
250а от ЗОП, приета с ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., която
разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи договор
в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице
условията за прилагането й, каквото обвинение не е повдигнато на
жалбоподателя. В мотивите си изложени в обжалваното НП
административнонаказващият орган е анализиран приложението на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, което е свързано с изменението на разпоредбата на чл. 250 от ЗОП и
създаването на разпоредбата на чл. 250а от ЗОП и е приел, че в случая по –
благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, се явява
санкционната разпоредба на чл. 250 от ЗОП, действала към момента на
извършване на нарушението. Провеждането на процедура от вида посочен в
чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП по реда установен в чл. 79 от ЗОП и сключването на
договор в резултат на проведена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, са
два различни етапа от административното производство по възлагане на
обществена поръчка. Процедурите по този закон се откриват с решение и
завършват с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена
поръчка. Едва когато процедурата е завършила с влязло в сила решение за
определяне на изпълнител, съгласно чл. 68, ал. 1 от ППЗОП, страните
пристъпват към следващия етап от възлагането на обществената поръчка, а
именно - сключване на договора с определения изпълнител. Хипотезите при
които е възможно процедурата по избор на изпълнител на обществената
поръчка да е завършила, но да не се стигне до подписване на договор за
изпълнение на поръчката са също така нормативно уредени в ЗОП.
Разпоредбите на чл. 250 от ЗОП и чл. 250а от ЗОП, предвиждат две различни
3
изпълнителни деяния – "проведе процедура" и "сключи договор", които са
осъществени в нарушение на съответните изисквания на ЗОП и обявяват
същите за наказуеми с различни по начин на определяне и размер
административни наказания, налагани по административен ред, т. е. касае се
за две отделни административни нарушения, които се осъществяват с
различни изпълнителни деяния. Липсва тъждество в нарушенията.
Административното нарушение по чл. 250а от ЗОП се счита за довършено със
сключване на договора за обществена поръчка, което в настоящият казус е
станало на
21.09.2023 г. а не на 05.09.2023 г., на която дата е открита процедурата.
Фактът, че в обстоятелствената част на НП хронологически е изложена цялата
фактология по случая и е посочено, че процедурата е приключила със
сключения на 21.09.2023 г. договор е без значение за отговорността на
жалбоподателя за вмененото му нарушение, защото датата на извършване на
процесното административното нарушение е точно определена в
диспозитивната част на АУАН и НП /05.09.2023 г. / и предопределя предмета
на доказване. Съдът е задължен да провери дали именно на 05.09.2023 г.
привлеченото към отговорност лице е извършило административното
нарушение, за което е наказано. Съдът следва да установи дали на посочената
в НП дата жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр.
13 от 16.02.2016 г.), за което следва да се наложи предвидената в разпоредбата
санкция към датата на издаване на НП. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА,
разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а
ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват,
отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България.
Съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗНА наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната
алинея. "Провеждането на процедура" по ЗОП, не е деяние, което е
съставомерно по смисъла на чл. 250а от ЗОП, а "провеждането на процедура
по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона",
4
не е деяние, което е съставомерно след изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ,
бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.). Правилата установени в чл. 46 от ЗНА
изключват каквато и да е възможност, за някакво разширително тълкуване на
разпоредбите на чл. 250 в предходната и сегашната й редакция и чл. 250а от
ЗОП, доколкото в случа става въпрос за обосноваване на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, с изменението на чл.
250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието
"провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице
условията, посочени в закона" е отпаднало като такова, не е обявено за
наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и
издаване на НП, поради което не е административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН. Доколкото на жалбоподателя е наложено административно
наказание за "откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице
условията, посочени в закона", а не за "сключването на договор в резултат на
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането й,
посочени в закона", при липсва тъждество в нарушенията по смисъла на чл.
250 и чл. 250а от ЗОП, при тези обстоятелства настоящият съдебен състав
приема, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – преди съставяне на
АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни нормативни
разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца.
В случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното
деяние "провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице
условията, посочени в закона".
При горните доводи, съдът намира, че следва да се отмени оспорваното
наказателно постановление.
При горните изводи и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на жалбоподателя
се дължат сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата за
намаление на размера на адвокатското възнаграждение, като
прекомерно.Съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение е
5
съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. възнаграждения за адвокатска работа. Определената сума
кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални
действия от представителя на страната, както и с наложените и отменени
наказания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № ****** от 17.07.2025г., издадено
от Директор на АДФИ, с което на П. Г. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2331.36 лв.на
основание чл.250 от Закона за обществените поръчки.
Осъжда АДФИ да заплати на П. Г. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.К.
деловодни разноски в размер на 650 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6