Р Е
Ш Е Н
И Е № 260781
гр. Бургас, 25.05.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4429 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от Р. Т= Й. против Г.Г.И..
Ищцата твърди, че е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което
е било образувано ч. гр. дело № 2743/2020г. на РС Бургас. По него e била
издадена такава за сумата от 2 090 лв., полу-чена без основание – с банков
превод от 08.05.2020г., ведно със законната лихва, счита-но от 05.06.2020г. до
окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди, също така, че ответницата е
подала възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Предвид това иска от Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че й
дължи горната сума. Претендира разноски.
С исковата молба Й. уточнява претенцията, като
твърди, че е възнамеря-вала да сключи договор за СМР и банковата сметка на И. й
е била посочена, за да внесе капарото. Твърди и че впоследствие такъв не е бил
сключен, а сумата се явявала получена от последната без основание – при
условията на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Тези твърдения обаче, стриктно
погледнато, обуславят приложението на хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
съгласно която който е получил нещо с оглед на неосъществено осно-вание
е длъжен да го върне.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че е получила
сумата като плащане по склю-чен между съпруга на ищцата – Н.И.Й., и лицето, с което живее
на съпружески начала – Д.В.З., договор за извършване на СМР, и тя я е предала на
последния. Моли Съда да отхвърли претенцията.
По искане на И. те, двамата са конституирани като
трети лица помагачи на нейна страна и е приет за съвместно разглеждане по
делото обратен иск – по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД против З., по реда на чл.219,
ал.3 от ГПК.
Д.З. оспорва предявените по делото искове и моли да
се отхвърлят.
Н.И.Й. счита иска на съпругата си за основателен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени до-казателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
По заявление на ищцата е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК про-тив ответницата за исковата сума по ч. гр. дело № 2743/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК И. е подала възражение
срещу нея.
Това обуславя и наличието на правен интерес у Й. от
воденето на предя-вения установителен иск.
По делото е представен договор за ремонти услуги, сключен
между третите лица помагачи, по силата на който З. се е задължил да изпълни
ремонт на апартамент в гр.Б, ул.”, а Й. – да му заплати възнаграждение от общо
4 175 лв., както следва: 2 087.50 лв. авансово и при завършване на
работата – дру-гата половина от сумата. Уговорено от тях е било плащането да се
направи по банков път – по банковата сметка на И.. /л.158/
С преводно нареждане от 08.05.2020г. ищцата е превела по
банковата сметка на ответницата сумата от 2 090 лв. Посочила е като
основание за това договора за ремонт-ни дейности от 07.05.2020г. /л.4/
И. е предала на З. получената от Й. сума, за което е
пред-ставила издадена от него разписка. /л.74/
З. е започнал да извършва договорените СМР в апартамента
на Й, но поради възникнал спор за допълнително направените от него разходи,
работата е била преустановена.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от
правна:
Съгласно чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне, а в пр.2 от цитираната разпоредба е предвидено, че
същото задължение има и този, който е получил нещо с оглед на
неосъществено основание.
По делото безспорно се установява, че плащането на процесната сумата е
напра-вено от И. във връзка със сключения между третите лица помагачи договор
за ре-монтни услуги от 07.05.2020г., като тук следва да се посочи и че съгласно
чл.36, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нуждите на семейството
се поемат от двамата съпру-зи и те отговарят за поетите задължения за текущите такива солидарно /ал.2/,
т. е. в слу-чая ищцата също се явява страна-възложител по сделката за
извършване на СМР на се-мейното жилище.
Казано по друг начин – по делото безспорно се установява наличието на
основа-ние за извършения банков превод на процесната парична сума от ищцата по
банковата сметка на ответницата, а именно – авансово плащане по договор за СМР,
което обстоя-телство изключва твърденията на И. за наличието на неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и в тази – по пр.2
от същата разпоредба.
На следващо място – при извършването на банковия превод, както третите лица
помагачи, така и ищцата и ответницата, са знаели, че се касае за авансово
плащане по договора от 07.05.2020г., т. е., че И. действа като представител на З.,
пора-ди което и съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗЗД правните последици
са възник-нали направо за последния, още повече че процесната сума му е била и
предадена фак-тически от нея.
Предвид горното следва да се приеме, че ответницата не разполага с пасивна
ма-териалноправна легитимация по предявения от Й. иск, основан на института на
неоснователното обогатяване.
Нещо повече, тъй като процесната сума преминава директно в патримониума на
представляваното лице, тя не би разполагала с пасивна материалноправна
легитимация по претенцията дори и сделката между Й. и З. да се окаже
недействител-на, поради което и въведените от ищцата в хода на производството
по делото твърдения в тази насока се явяват ирелевантни за спора и не следва да
бъдат обсъждани.
В случай че има претенции към съконтрахента по договора за възлагане на СМР,
сключен от съпруга й, Й. би следвало да насочи същите пряко срещу изпълни-теля.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
установителен иск е неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените по
дело-то разноски – 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Т.Й., ЕГН: **********,***, иск за признаване за установено по отношение на Г.Г.И., с ЕГН: **********,***, че същата дължи сумата
2 090 лв., получена без основание – с банков превод от 08.05.2020г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 05.06. 2020г. до окончателното плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2743/2020г. на РС Бургас, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Т.Й. да заплати на Г.Г. И, сумата 500 лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Д.В.З., с ЕГН: **********,***, и Н.И.
Й, с ЕГН: **********,***, като трети лица помагачи на страната на Г.Г.И..
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.