Присъда по дело №692/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 10
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200692
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Търговище, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
СъдебниВасилка Николова Николова

заседатели:Зина Маринова Йорданова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
и прокурора Анг. В. В.
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20213530200692 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. ИСМ. СЮЛ., български гражданин, роден
на 23.08.1993 година в гр. Дулово, с постоянен адрес в гр. Дулово, висше
образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 30.10.2020 година и на 15.11.2020 година в с. Беломорци, общ.
Омуртаг при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство
на ДЖ. С. СЮЛ. с думите : „Ще дойда ще ти счупя ченето, ще ти счупя
коленете, ще те осакатя, ще убия теб и ще застрелям всички ви, ако стане
нещо на баща ми ще ви унищожа, ще дойда с няколко коли и ще ви потроша“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването
му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предложение първо във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Б. ИСМ. СЮЛ., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на ДЖ. С. СЮЛ. с адрес в с.
Беломорци, общ. Омуртаг, с ЕГН: **********, сумата в размер на 2 5 00 /две
1
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл. чл. 144, ал. 3, предложение
първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
15.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за разликата над присъдения размер от 2500 лева
до пълния претендиран размер от 6000 лева, както и за законната лихва върху
присъдената сума за периода от 30.10.2020г. до 15.11.2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Б. ИСМ. СЮЛ., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Търговище,
сумата от 125(сто двадесет и пет) лева, включваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и изплатено възнаграждение за явяване
на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Б. ИСМ. СЮЛ., със снета
по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – Търговище,
сумата от 512.69(петстотин и дванадесет лева и 69ст.) лева, представляваща
направени разходи за извършени съдебни експертизи на досъдебното
производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд – Търговище.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №10/10.03.2022г. по НОХД №692 по описа
за 2021г. на РС – Търговище:
Подсъдимият Б. ИСМ. СЮЛ. от ********, е предаден на съд с
обвинение по чл. 144, ал.3, предл.1-во във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26,ал.1 от
НК за това, че на 30.10.2020 г.и на 15.11.2020 г. в ******** при условията на
продължавано престъпление се заканил с убийство на Дж.С.С.. с думите - „ще
дойда ще ти счупя ченето, ще ти счупя коленете, ще те осакатя, ще убия теб и
ще застрелям всички ви, ако стане нещо на баща ми ще ви унищожа, ще
дойда с няколко коли и ще ви потроша“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му.
Представителят на Районна прокуратура - град Търговище поддържа
внесеното обвинение.
Като частен обвинител по делото е конституирана Дж.С.С.. от с******
която поддържа повдигнатото от прокуратурата обвинение против
подсъдимия.
За съвместно разглеждане в настоящото производство е поставен
предявения от пострадалото лице ДЖ. С. СЮЛ. срещу подсъдимия Б. ИСМ.
СЮЛ. граждански иск за сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на отправена спрямо пострадалата закана за убийство и изразяващи се в
преживян стрес, психически тормоз, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението - 30.10.2020 година до окончателното
изплащане на сумата. ДЖ. С. СЮЛ. е конституирана като граждански ищец
по делото и поддържа предявения граждански иск.
В рамките на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото обвинение като отрича да е произнасял посочените в
обвинителния акт думи на закана и заявява, че е невинен.
След преценка на събрания доказателствен материал съгласно
принципните правила на чл. 13 и чл. 14 НПК съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелката Д.С. и Б. ИСМ. СЮЛ. сключили граждански брак през
2013 г. и от същия имали родени две деца. Съпрузите се установили да
живеят в **** при семейството на съпруга - майката и бащата на подсъдимия,
а именно свидетелите Л.И. и И.И.. От около две години подсъдимият С.
започнал да упражнява психическо и физическо насилие спрямо съпругата си.
Родителите на свид.Д.С. - свидетелите С.К. и С.А., преимуществено живеели
и работели в Белгия и не били наясно със случващото се в семейството на
дъщеря им. Но бабата на свидетелката Д.С. - свид. Х.Х., често гостувала на
внучка си в **** и разбрала за проблемите в семейството и проявите на
физическо и психическо насилие от страна на подсъдимия спрямо Д.С.. През
м. юли 2020 г. подс.Б.С. извършил физическо посегателство над съпругата си
като й нанесъл побой. Заради получените от този побой наранявания:
контузия на лява скула с кръвонасядане и оток, контузия на дясна слепоочна
1
област с кръвонасядане, контузия на врата и лявата раменна област с
кръвонасядане и умерено изразен дефицит, контузия на дясна мишница с
кръвонасядане, свид. Д.С. посетила съдебен лекар в Отделение по съдебна
медицина в „МБАЛ-Силистра“АД - гр. Силистра, който след преглед издал
СМУ № 2931/16.07.2020г., в което констатирал, че описаните наранявания са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Влошените отношения между съпрузите довели същите до обсъждане
на варианта за развод като в този смисъл свид. С. решила, че е необходимо да
се разделят фактически за кратко време и за целта тя да замине с децата при
баба си – свид. Х.Х., в ********. На 02.10.2020 г./петък/ свид. Д.С.,
подсъдимият и майка му – свид. Л.И., взели децата от детската градина в град
*****, и със знанието на последните двама свид. Д.С. заедно с двете си деца
тръгнала за **** да гостува на своята баба. Поради това, че през нощта на
03.10.2020г. родителите на свид. С. – свидетелите С.К. и С.А., се прибрали от
чужбина в България и пристигнали в ****, свид. С. се обадила на подсъдимия
и му казала, че няма да се прибере след почивните дни в град *****, а ще
остане с децата, за да се види с родителите си. През следващите дни свид. С.
предложила в телефонни разговори на подсъдимия да дойде при нея и да
обсъдят бъдещето на семейството им, но поради засилването на конфликтния
тон в тези разговори, същата изключила телефона си за няколко дни. След
като включила телефона си при поредния разговор между нея и подсъдимия
същият поставил ултиматум да се върне при него с децата до 2-3 дни или в
противен случай той ще подаде молба за развод. Свидетелката С. отказала да
се прибере с децата в град ***** и заявила на подсъдимия да подаде молба за
развод, както и че тя също можела да подаде такава молба. На 21.10.2020г.
подсъдимият подал искова молба за прекратяване на брака му със свид. С. до
РС – ***** като поискал на него да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху двете малолетни деца. Междувременно, след около
2-седмичен престой в България, родителите на свид. С. се върнали в Белгия и
тя останала сама с двете деца и баба си в къщата в ****.
На 30.10.2020 г. през деня в интервала между 10.00 часа и 11.00 часа
подсъдимият телефонирал на свид. Д.С. и я заплашил, че ще дойде в **** и
ще вземе децата, и ако тя му се противопостави, ще направи скандал в селото.
При възприемането на тези закани свид. С. се уплашила, видимо пребледняла,
започнала да трепери и да плаче. Споделила с баба си – свид. Х., говорила и с
родителите си по телефона, и всички решили тя да вземе децата и да отиде в
хотел „Замък Интер“, намиращ се на входа на град Омуртаг, и да отседне там,
тъй като се опасявали, че няма кой да я защити при евентуално пристигане на
подсъдимия в селото. Свидетелката С. наела такси и пристигнала с двете си
деца в посочения хотел, където се настанили в една стая. Тъй като
отоплението не било достатъчно и им било студено, свидетелката споделила
това с баба си Х.Х., която в един момент я посъветвала да се прибере вкъщи и
я успокоила, че ще заключат добре вратите, за да не може да влезе никой.
Тогава свид. С. отново наела такси и напускайки хотела, с двете си деца се
2
прибрала в дома на баба й. Няколко минути след 22,00 ч. подсъдимият се
обадил пак по телефона на свидетелката и започнал отново да отправя закани
към нея и нейните родители чрез следните изрази: „ще дойда, ще ти счупя
ченето, ще ти счупя коленете, ще те осакатя, ще убия теб и ще застрелям
всички ви“. Още в началото на разговора свид. С. включила телефона на
високоговорител, за да може стоящата до нея свид. Х.Х. също да чуе
подсъдимия. Свидетелката С. възприела отправените от подсъдимия закани
като напълно реални и изпълними предвид проявяваното от него отношение
към нея до момента и изпитала страх от агресивното отношение на съпруга
си. Ето защо в 22.18 часа тя набрала телефонен номер 112 и подала сигнал за
отправена към нея и родителите й заплаха от съпруга й по телефона като
посочила, че последният притежава оръжие – ловна пушка. При излагане на
сигнала пред оператора свидетелката споделила, че „нещата отиват все на по
– зле и по – зле и заплахите продължават и от страна на неговите родители“.
При заявеното от оператора, че в момента няма как да бъде изпратен екип,
свидетелката отговорила, че просто в момента ги информира, а „ако се
наложи повторно да звънна, най – вероятно тогава ще бъде когато и той е
пристигнал на място…аз тука живея под страх, под стрес, да не дойде, да не
ме нападне и да не направи нещо на някого от моите родители“.
Същевременно във времето от 22.06 часа до 23.06 часа на 30.10.2020г. е
осъществена и кореспонденция по електронен път между двамата съпрузи,
които обсъждали въпроса за отношенията с децата и си отправяли упреци.
След като разбрал за отправените към дъщеря му заплахи, свид. С.А. веднага
закупил самолетен билет и на 05.11.2020г. пристигнал в България, за да
разбере точно какво се случва и да успокои дъщеря си. След като свид. А. се
прибрал, свид. С. получила телефонно обаждане от подсъдимия, който й
казал, че иска да я посети в ****, за да види децата като възнамерява да дойде
с майка си. Чувствайки опора в присъствието на баща си, свид. С. се
съгласила с това посещение. На 07.11.2020г. подсъдимият и майка му – свид.
Л.И., пристигнали в **** и били посрещнати от свидетелите Д.С., С.А. и Х.Х.
в дома на последните. След като видели децата и поговорили с домакините,
подсъдимият и майка му си тръгнали.
На 15.11.2020 г. преди обяд подсъдимият отново се обадил на свид. Д.С.
и й заявил, че ще дойде да вземе децата и да ги заведе в **** при баща му,
тъй като последният бил болен, и след като разбрал несъгласието на
съпругата си да му предостави децата отправил отново закана към нея и
близките й със следните изрази: „ако стане нещо на баща ми, ще ви унищожа,
ще дойда с няколко коли и ще ви потроша“. Свид. С. и този път включила
телефона си на високоговорител, поради което баща й – свид. А., стоящ до
нея под навеса в двора, чул отправените от подсъдимия закани. Тогава той
посъветвал дъщеря си да се обади на бащата на подсъдимия – свид. И.И., за
да чуе от него дали наистина се чувства зле. При позвъняването отговорила
свид. Л.И., която казала, че съпругът й е навън и му занесла телефона.
Двамата свидетели И.И. и С.А. разговаряли спокойно и в този разговор свид.
3
И. заявил, че е добре и работи, след което свид. А. го поканил на гости да
види децата. На следващия ден – 16.11.2020г., свид. И. отишъл сам до
******** и се срещнал със свидетелите Д.С. и С.А., като видял и внуците си.
Поради отправяните към нея заплахи от подсъдимия и породения у нея страх
от осъществяването им, свид.Д.С. подала писмена жалба до РУ – Омуртаг
като описала изложените по – горе закани.
В рамките на образуваното ДП е извършена съдебно-психиатрична
експертиза, според чието заключение свид. С. е възприела като основателни и
осъществими отправените срещу нея закани, а възникналият от същите
основателен страх е бил фактор в развитието на разстройство на адаптацията
в неговия подвид „тревожно - депресивна реакция“. Според заключението
отправените закани са предизвикали повишена склонност към наблюдение за
опасности в заобикалящата среда, избягващо поведение и спад във
функционирането.
В хода на разследването е извършена и съдебна аудио-техническа
експертиза на записа от проведения разговор между свид. Д.С. и оператора на
тел. 112 от вечерта на 30.10.2020 г., като чрез същата е възпроизведен този
разговор за нуждите на разследването и е констатирана липсата на признаци
на неправомерна намеса и манипулации върху записа.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събрания в
рамките на наказателното производство доказателствен материал: отчасти от
обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, заключението на
изготвените в ДП и приети от съда съдебни експертизи, както и от приетите
писмени доказателства. За да възприеме изложената фактическа обстановка,
съдът кредитира показанията на свидетелите Д.С. и Х.Х./ включително и
приобщените по реда на чл. 281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК показания на свид.
Х., дадени на ДП/, които напълно кореспондират помежду си досежно
релевантните за обвинението факти и за обстоятелствата, отнасящи се до
отношенията между подсъдимия и свид. С.. Тези показания съдържат
детайлна информация за времето и конкретните особености на съответните
факти, които представят, и са последователни и логични. Показанията на
свид. С. се подкрепят и от показанията на свидетелите С.А. и С.К., а относно
някои данни и от показанията на свидетелите Л.И. и И.И./като данните
относно тръгването на свид. С. с децата от град *****, за срещата на
подсъдимия и свид. Л.И. със свидетелите С. и А. в ****, относно проведения
между свидетелите И.И. и С.А. телефонен разговор и за посещението на свид.
И. на следващия ден в ****/. Показанията на свид. С. се потвърждават и от
съдържанието на изслушания в с.з. аудиозапис на обаждането й на тел.№112,
респ. и с отразеното в заключението на съдебната аудио-техническа
експертиза съдържание на този разговор, както и с изисканата и предоставена
от хотел „Замъка Интер“ – град Омуртаг информация относно настаняването
и напускането на хотела от страна на свидетелката и двете й деца. В подкрепа
на извода за достоверността на показанията на свид. С. са и наличните по
делото писмени и гласни доказателства за упражняван върху нея физически
4
тормоз от страна на подсъдимия и във времето преди инкриминираните
деяния. Издаденото на 16.07.2020г. съдебномедицинско удостоверение от
съдебен медик от „МБАЛ – Силистра“АД – град Силистра съдържа данни,
които напълно кореспондират с дадените от свидетелката показания за
нанесен й от нейния съпруг побой на 10.07.2020г. и причинените й от същия
травми. Показанията на свид. Х. също визират датиращи от години проблеми
в съпружеските отношения между нейната внучка и съпруга на последната.
Свид. С.А. разказва при разпита му в съдебно заседание как преди три години
по – малката дъщеря на свид. С. му казала, че баща й си е купил пушка и щял
да убие свидетеля и съпругата му, а по – голямата му внучка му показала как
баща й душил майка им. Тези писмени и гласни доказателства напълно
подкрепят показанията на свид. С. за упражняван върху нея физически
тормоз през годините и чрез същите се обосновава допълнително извода за
достоверност на показанията на пострадалата свидетелка. Събраната
информация, изискана от хотел „Замъка Интер“ – град Омуртаг, изключва
съмненията относно верността на показанията на свид. С., породени от
разминаването между регистрирания час на настаняване на свидетелката в
хотела според отразеното в системата на този хотел, и показанията й относно
времето и мястото на проведения от нея разговор с подсъдимия на 30.10.2020
г. и последвалото й обаждане на тел.№112. И това е така, защото управата на
хотела ясно е отговорила, че в конкретния случай на
30.10.2020г.регистрацията на свид. С. в ЕСТИ е направена в по - късен час от
момента на нейното реално пристигане в хотела. При тази съвкупност от
доказателства, подкрепящи показанията на свид. С., обясненията на
подсъдимия, който отрича да е отправял посочените в обвинението закани,
остават изолирани и могат да се определят единствено като негова защитна
теза. Преценени от гледна точка на разпоредбата на чл. 121 ал.1 НПК,
показанията на свидетелката Л.И. – майка на подсъдимия, очевидно показват
заинтересованост в полза на последния. Свидетелката сочи, че никога не е
виждала синини и охлузвания по свид. С., никога не е чувала синът й да се
заканва на снаха й, както и че при разговора на 15.11.2020г. между нейния
съпруг и бащата на свид. С., свид. И. бил отговорил, че не се чувства добре и
е вдигнал високо кръвно. Както се посочи по – горе, издаденото през 2020г.
СМУ категорично удостоверява наличие на контузии и отоци на видими
места по лицето на свид. С., които предвид ежедневното директно общуване
трудно биха били останали незабелязани от свид. И.. Наред с това самият
свид. И.И. признава, че в телефонния разговор със свид. А. на 15.11.2020г. е
казал, че се чувства добре и работи, макар и под предлог да не говори пред
клиентите за състоянието си. Напълно обяснимо е свидетелите Л.И. и И.И. да
не сочат данни, които биха доказали обвинението против техния син. Ето
защо показанията им не бяха кредитирани от съда като достоверен източник
на информация досежно отнасящите се до обвинението данни.
От изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал.3,предл.първо във вр. с
5
ал.1, във вр. с чл. 26,ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 30.10.2020 г.и на
15.11.2020 г. в ******** при условията на продължавано престъпление се
заканил с убийство на Дж.С.С.. с думите - „ще дойда ще ти счупя ченето, ще
ти счупя коленете, ще те осакатя, ще убия теб и ще застрелям всички ви; ако
стане нещо на баща ми, ще ви унищожа, ще дойда с няколко коли и ще ви
потроша“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Съдът отчете като напълно достатъчни събраните и
коментирани по – горе доказателства, които в своята съвкупност доказват
извършването на двете деяния от подсъдимия, представляващи отправянето
на горепосочените реплики към свидетелката С. на посочените дати. От
буквалния прочит на тези реплики следва категорично и недвусмислено, че
същите съдържат отправена от автора им към адресата закана за извършване
на престъпление против личността му, каквито са нанасянето на телесна
повреда и убийството. Счупването на челюст и на колене представляват най –
малко средна телесна повреда съгласно чл. 129 ал.2 НК, а осакатяването на
крак или ръка се явява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал.2 НК.
„Потрошаването“в контекста, в който е използван израза, е увреждане
телесната неприкосновеност на едно лице чрез употреба на физическа сила и
може да доведе до причиняване на телесна повреда във всяка от трите й
степени/лека, средна или тежка/. Убиването, застрелването и унищожаването
са отделни форми на изпълнение на състава на чл. 115 НК - „Убийство“, тъй
като чрез всяка една от тях се стига до настъпване на съставомерните
последици по този състав, а именно умишлено умъртвяване на друго лице. В
случая обвинението е по по – тежко наказуемия състав на заканата, а именно :
закана за убийство, и от доказателствата по делото и приетите за доказани
факти следва, че е налице такава. Другият съставомерен признак на
престъплението по чл. 144 ал.3 НК, произтичащ от основния му състав по
ал.1, е заканването да е от такова естество, че да би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, а именно, че по отношение на
заплашения ще се извърши убийство, като не е необходимо да се доказва, че
лицето действително се е изплашило. Това гласи и задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК на ВС на РБ, съгласно което с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота
на гражданите, а личната им свобода, поради което с извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока,
като от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата
и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Според
цитираното ТР посочените обстоятелства от обективна и субективна страна
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието,
а не след минаването на определено време. В настоящия случай събраните
данни за влошените и напрегнати отношения между съпрузите, съпроводени
и с прояви на физическо насилие от страна на подсъдимия към свид. С., са
подходящата основа, върху която е формиран и поддържан страха у
6
пострадалата за напълно възможно реализиране на всяка отправена от
подсъдимия към нея закана. Доказателствата, описващи нейното състояние
след отправените закани - на 30.10.2020г. тя пожълтяла, започнала да трепери
и плаче, и предприела преместване на децата и себе си в хотел с цел да се
защитят, а след наложилото се прибиране у дома заради студената стая в
хотела и непосредствено след отправената й от подсъдимия закана, е взела
мерки, обаждайки се на тел.№112, за да предупреди за очакваната опасност и
да потърси и разчита на някаква защита при идването на подсъдимия.
Свидетелката е била наясно, че подсъдимият притежава ловна пушка, чрез
която би могъл да осъществи заканата си да застреля нея и близките й. След
заканата от 15.11.2020г. свид. С. започнала да трепери като присъствието на
баща й в този момент е дало усещане за сигурност, поради което не е
предприела действия, подобни на тези след предходната закана. Гласните
доказателства сочат, че свид. С. е преживявала системен тормоз, заради който
често е плачела и проявявала поведение, избягващо социални контакти.
Заключението на СПЕкспертиза и изложеното от вещото лице при разпита му
в с.з.също установяват категорично, че свид. С. дори е изпитала основателен
страх от отправените към нея закани, като това е повлияло последващото
поведение. От субективна страна и при двете деяния подсъдимият е
осъзнавал ясно съдържанието на отправените закани и предвид тези
съдържания, визиращи директно убийство, същият е съзнавал напълно с
оглед и сложилите се между него и съпругата му отношения, че тези закани
са възприети от нея като действителна, реално осъществима заплаха, и дори е
целял именно това. С тези закани той е целял да въздейства върху волята й
като я насочи към действия в желаната от него посока. Двете деяния са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В
съответствие с трайно установена съдебна практика за „непродължителен
период от време“ по смисъла на чл. 26 ал.1 НК да се приема периода от една
година между отделните деяния – в т.см. е произнасянето в Тълкувателно
решение № 52 от 9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК, е и прилагането в
настоящия случай на института на продължаваното престъпление по чл. 26
ал.1 НК. Ето защо съдът прие, че от обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал.3 предл.първо във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Престъплението е осъществено виновно под
формата на пряк умисъл, тъй като у подсъдимия са били и интелектуалния и
волевия момент на този умисъл, а именно съзнанието, че отправя към
адресата закана за убийство, която се възприема от последния, като цели да
предизвика у него страх от осъществяването й.
При определяне вида и размера на наложеното наказание за
престъплението по чл. 144 ал.2 НК съдът се съобрази с изискванията на чл.54
от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, който
не е осъждан. Относно характеристичните му данни съдът съобрази липсата
7
на сведения за установени противообществени прояви или неприемливо
поведение в обществото. Ето защо съдът прецени като ниска степента на
обществена опасност на дееца. Освен липсата на предходни осъждания и
противообществени прояви на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо
отговорността на същия обстоятелство и подбудите, поради които същият е
отправил заканите и които се извличат от съвкупната преценка на събраните
доказателства, а именно: желанието му да се види с децата си, от които е
отделен поради установяването на съпругата му с тях в друго населено място.
Като отегчаващо обстоятелство съдът прецени наличието на повече от едно
деяние, представляващо закана за убийство. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е и факта, че заканите за убийство деецът е отправил към
своята съпруга и за това същите представляват закани, извършени в условията
на домашно насилие, за които е било образувано и ГД №376/2020г. по описа
на РС – Омуртаг, приключило с издадена Заповед №2/22.12.2020г. по чл. 15
ал.1 ЗЗДН за наложени мерки за защита на свид. С. от нейния съпруг.
Заканата за убийство в условията на домашно насилие е отделен
квалифициран състав по чл. 144 ал.3 предл.трето от НК и доколкото в
настоящия случай това не е съставомерен елемент, то следва да се отчете като
отегчаващо обстоятелство. Отправянето и на закани за други посегателства
върху здравето на пострадалата /“ще ти счупя ченето, ще ти счупя коленете“
също отегчават отговорността на дееца. Отегчаващо обстоятелство е и реално
изживения страх от пострадалата в резултат на отправените към нея закани, и
отражението им върху нейното поведение/възникналата тревожно-депресивна
реакция/. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът прецени, че
справедливият размер на предвиденото за това престъпление наказание
„лишаване от свобода“е над минималния размер и под средния такъв, а
именно шест месеца лишаване от свобода.
Поради факта, че подсъдимият не е осъждан и след като се съобрази с
размера на наложеното наказание, и като прецени, че същият би могъл да се
превъзпита без да изтърпява ефективно това наказание, съдът отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила, на основание чл. 66 ал.1 НК.
По предявения граждански иск:
Безспорно се установи по делото, че отправените от подсъдимия към
свидетелката С. закани за убийство не само са били от естество да
предизвикат основателен страх у същата, но и реално са предизвикали такъв.
Причиненият на свидетелката емоционален и психически дискомфорт
непосредствено след заканите и особено след тази от 30.10.2020г., когато
същата се е чувствала беззащитна и реално уязвима, се явяват именно преки и
непосредствени последици от деянията на подсъдимия, квалифицирани като
престъпление по чл. 144,ал.3,предл.първо във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26,ал.1
от НК по настоящото дело. Деянията на подсъдимия, с които е реализирал
състава на престъплението, за което е признат за виновен, водят не само до
реализиране на наказателна отговорност, но и до гражданска деликтна
8
отговорност по чл.45 на ЗЗД, поради което и последният бе осъден да заплати
съответно обезщетение за причинените от него неимуществени вреди на
пострадалата. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществените
вреди се определят от съда по справедливост. За да присъди справедливо
обезщетение съдът следва да отчете конкретните последици, причинени на
пострадалия от извършеното престъпление. В този смисъл съдът съобрази
силното безпокойство, страх и тревога, които свид. С. е изпитала с особено
силен интензитет на 30.10.2020г., когато се е опасявала не само за себе си, но
и за своите деца и за баба си в случай, че се стигне до реализиране на
отправените към нея закани. За нейното състояние – плачела, треперела,
пребледняла, изпитвала постоянен страх от среща с подсъдимия, когато е
сама с децата, нарушен бил нормалния й режим на хранене и на сън, избил
обрив по кожата/според показанията на свид. А./, са налице достатъчно
доказателства. В случая е налице и по – сериозна последица върху психично –
емоционалното състояние и поведение на пострадалата. Възникналият от
отправените срещу нея закани основателен страх е бил фактор в развитието
на разстройство на адаптацията в неговия подвид „тревожно - депресивна
реакция“, като са предизвикани повишена склонност към наблюдение за
опасности в заобикалящата среда, избягващо поведение и спад във
функционирането. За социалното оттегляне на пострадалата, установено от
вещото лице – психиатър, свидетелстват и показания на свид. Х.Х.. Това
състояние на адаптационно разстройство е с продължителност от 1 до 6
месеца, за което по делото не са налице данни да е прераснало в
продължаваща около две години протрахивна депресивна реакция.
Установеното състояние на пострадалата след отправените към нея заплахи
не се опровергава от наличните данни за предприето от нея и децата
съвместно пътуване с подсъдимия в един автомобил. Повод за това пътуване е
било посещението при дядото на подсъдимия преди да почине. Второто им
съвместно пътуване е било след погребението на дядото на подсъдимия. И
при двете пътувания пострадалата е била придружена от нейната баба – факт,
който също свидетелства за страха й да остане насаме с подсъдимия, като
през времетраенето на пътуванията те почти не разговаряли помежду си. При
отчитане на тези данни съдът определи като справедлив размер на
обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
Д.С., сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на довършване
на престъплението - 15.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. В
останалата му част над присъдения размер до пълния претендиран такъв от
6000 лева, както и за претендираната законна лихва върху присъдената сума
за периода от 30.10.2020г. до 15.11.2020г., съдът отхвърли иска като
неоснователен.
По направените в хода на цялото наказателно производство разноски,
съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 512.69лв. по сметка на ОД на
МВР – гр. Търговище, включваща направени разходи за експертизи в
досъдебното производство, както и по сметка на РС – Търговище сумата от
9
125 лева, включваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск и изплатено възнаграждение за явяване на вещо лице.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени
специалната и генералната превенции по чл.36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът постанови и
настоящата си присъда.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни