№ 1387
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110203254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. КР. Г. против Наказателно постановление № НП-
21/07.02.2022 г., издадено от Председателя на КПКОНПИ, с което, на основание чл. 173, ал. 1 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
НП е обжалвано от наказаното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва
наказателното постановление. Навежда доводи за субективна несъставомерност и за маловажност
на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Негов процесуален
представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалните си представители, предлага НП
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като излага съображения по наведените от
жалбоподателя доводи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 23.04.2021 г. (вкл. и през 2020 г.) жалбоподателят Г. работела, на длъжност
„Директор“ в РИОСВ-Шумен. На 27.07.2021 г. Г. подала декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ за отчетна 2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя М.М.; АУАН; НП; разписка за връчване; заповед за прекратяване; декларации;
заповед за компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен, както и доколкото жалбоподателят атакува
постановлението, с доводи по приложението на закона.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че до 17.05.2021 г. (първият работен ден след 15.05.2021
г.) жалбоподателят Г. не е подала декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ има императивен характер - декларация за
имущество и интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година.
Налице е годен субект на горецитираното задължение, т. е и на самата отговорност –
Директорът на РИОСВ е лице по §2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Същевременно, процесната
декларация не е подадена, в срок то 17.05.2021 г. (първи работен, присъствен ден, след изтичане на
2
предвидения в закона срок).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. По отношение
на субективната съставомерност, касае се за погрешно извършено смесване на две самостоятелни
законови задължения, от страна на жалбоподателя, но което е резултат от субективни фактори, т.
е. е непротивопоставимо на административнообвинителната теза, особено предвид данните за
подавана в предходен период декларация (т. е. самият жалбоподател в някакъв предходен момент
е бил наясно с необходимостта от подаването й).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗПКОНПИ
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване
на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
ефективен последващ контрол върху служители в публична институция (изискванията за
некорумпираност и отсъствие на конфликт на интереси са завишени), като самото закъснение
възлиза на повече от два месеца (което основателно поставя въпроса – дали се касае за критичност
и коригирано поведение или действието е извършено, след узнаване за констатирания пропуск, от
страна на комисията), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това
бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. В допълнение,
декларациите по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗПКОНПИ не се покриват по съдържание (самият
жалбоподател борави с термина „почти идентична информация“), поради което и предвид
цитираната липса на пълно препокриване, теза за маловажност не би могла да бъде обоснована.
Предвид всичко гореизложено, според настоящия съдебен състав, законосъобразно и
обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
3
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл.173, ал. 1 ЗПКОНПИ, лице по § 2, ал. 1 от ДР, което не подаде
декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв. Наложената
глоба е в абсолютния законов минимум, административнонаказателното производство не познава
института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а производството е образувано по жалба на санкционираното
лице, поради което всякакво обсъждане на размера на законосъобразно наложената санкция се
явява безпредметно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-21/07.02.2022 г., издадено от
Председателя на КПКОНПИ, с което, на основание чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ, на Н. КР. Г. била
наложена глоба, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Н. КР. Г., ЕГН ********** да заплати на
КПКОНПИ сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4