№ 7903
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:************
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ************ Гражданско дело №
20231110104784 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***********“ ЕАД съществуват вземания от В. Е. С.
за следните суми: за сумата от 1627.40 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2016г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 100,
находящ се в гр. София, на ж. к. „*** 1“, бл. ******* сумата от 145.24 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
17.03.2016г. до 30.01.2019г., сумата от 31.75 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.51
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 12.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 8507/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника, респ. праводателя на последния в качеството му на
собственик на гореописания недвижим имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
1
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК. В хода на заповедното производство същият е изложил доводи за
неоснователност на предявените срещу него претенции, оспорвайки да е приел наследството
на Евтим В.ев С., както и през исковия период в процесния имот реално да е потребена
топлинната енергия, чиято цена се претендира в настоящия процес, твърдейки в тази връзка,
че имотът е бил необитаем, че в него няма радиатори, респ. топломери, а единствено годни
водомери за топла вода.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, вкл.
представените от длъжника- ответник, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение
между ищеца и ответника, респ. негов наследодател, по силата на което топлофикационното
дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на
потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „***********“ ЕАД да предостави съответното
количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответника, който също сам го е представил като доказателство в хода на заповедното
производство, Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ №
5, том V, дело № 805, че на 02.04.1973г. В. Е. С. е признат за собственик на процесния имот,
представляващ апартамент № 100, находящ се в гр. София, на ж. к. „*** 1“, бл. ******* а от
представените от страните удостоверения за наследници на В. Е. Славов, роден на
18.05.1927г.- че след смъртта на последния, както и на неговата съпруга Цвета Тодорова С.а
правото на собственост върху процесното жилище е преминало към правната сфера на
Евтим В.ев С., поради което и при липсата на други данни, а и на твърдения и оспорвания в
тази насока следва да се приеме, че през исковия период именно последният е бил
2
собственик на имота и като такъв съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
бил потребител на доставяната до жилището топлинна енергия, а с това- материално
легитимиран да отговаря за заплащане на цената й. А след смъртта на същия на 25.03.2022г.-
в хода на настоящия процес, съобразно представеното от ответника удостоверение за
наследници с изх. № РСТ22-УГ01-2475/13.04.2022г. възникналите в правната сфера на
Евтим В.ев С. парични задължения, вкл. за цената на топлинната енергия, са преминали
съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН към патримониума на ответника В. Е. С..
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в рамките на заповедното
производство довод в тази насока следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване
на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните
наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла
на чл. 1 от закона до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в
този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр.
дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая ответникът не твърди и не доказва да е приел
наследството на Евтим С. по опис или да се е отказал от него, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на последния на 25.03.2022г. на основание наследствено
правоприемство ответникът придобил наследственото имущество на починалия си баща, в
т.ч. включените в него парични задължения.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- представените от третото лице- помагач на ищеца документи за дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като подпомагаща
ищеца страна „Техем сървисис“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в имота не е имало радиатори, поради което и на абоната не е начислявана топлинна енергия
за отопление на имота, а поради липса на узаконен водомер в обекта топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно- на брой лица с разходна норма от
по 140 л/денонощие за един потребител. Вещото лице е изяснило, че с оглед липсата на
радиатори, както и на узаконен водомер в имота за процесния период в обекта не е имало
уреди за дялово разпределение, респ. не е имало какво да се отчита, поради което и не са
съставяни документи за главен отчет. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му
заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената
топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
3
нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период
общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки,
при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради
което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 1634.61 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 01.2016г. до м. 04.2018г., именно в претендирания от ищеца размер от 31.75
лева.
В хода на заповедното производство, преди да изтече срокът за отговор на исковата
молба в настоящото производство, ответникът е изложил писмено гореизложените свои
доводи срещу основателността на предявените срещу него претенции, като не е релевирал
изрично възражение за цялостно или частично погасяване на процесните задължения по
давност, а единствено е заявил искане заявителят- понастоящем ищец, да бъде задължен да
представи по делото справка относно непогасените по давност вземания за исковия период.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че подобно
правопогасяващо възражение би било неоснователно, доколкото от датата на настъпване на
изискуемостта- 01.06.2016г., на най- старото включено в исковия период месечно
задължение- това за м. 05.2016г., до датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 12.02.2019г., са изминали по- малко
от три години, каквато е продължителността на приложимия към процесните периодични
вземания давностен срок съобразно задължителните за правоприлагащите органи
разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК.
С оглед на така установеното и на действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало предявените срещу ответника искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ, имащи за предмет цената на топлинната енергия и на услугата
по отчитането й, следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, предоставена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018г., през който отношенията
между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно
общите условия за продажба на топлинна енергия от „***********“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от 12.03.2014г., а впоследствие- от общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***********“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.- за периода от влизането им в сила до края на исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
12.03.2014г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
4
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, а
изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33. Така, съгласно действалите от 2014г.
общи условия на „***********“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
клиенти на гр. София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл. 32, ал. 1 от
общите условия суми да настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на
задълженията на интернет страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено
при неизпълнение на задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период,
в случай че не погаси сумите по нея в 30- дневен срок от публикуването й на интернет
страницата на продавача.
Въпреки изложеното, моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за
цената на топлинната енергия, предоставени при действието на общите условия от 2014г.,
следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно което ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Това е така,
доколкото настоящият съдебен състав намира цитираните по- горе клаузи на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за нищожни като неравноправни на основание
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие между
правата и задълженията на ищеца- търговец и тези на потребителя- ответник по делото. С
клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял (по чл. 32, ал.
1), в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с
клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът на задължението за суми за доплащане след изготвянето на
изравнителните сметки (по чл. 32, ал. 2 от ОУ)- в 30-дневен срок след публикуването на т.
нар. „обща фактура“ на интернет страницата на продавача „***********“ ЕАД.
Настъпването на падежа, следователно, е предпоставено от поведение на ищеца-
публикуване на съответната фактура на сайта му, като моментът на осъществяване на това
поведение е неясен за потребителя, който следва в период с неопределена продължителност
да извършва справки на интернет страницата на търговеца, за да узнае дали и кога е
настъпила на практика едностранно определената от ищеца изискуемост на задължението
му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани подобни справки е обусловена от това
потребителят да разполага със специално техническо средство- компютър, лап- топ, мобилен
телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен достъп до интернет, което неминуемо и
закономерно е свързано със значителен допълнителен паричен разход, който разход клиентът
не би могъл да бъде задължен да извърши. Всичко това го поставя в икономически по-
неизгодно и неравностойно положение спрямо продавача по правоотношението, поради
което съдът приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2014г.
противоречат на императивната материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието
приложение съдът следи служебно съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал. 1, пр.
1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това следва да се приеме, че за месечните задължения,
формирани при действието на общите условия от 2014г., няма уговорен падеж, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта настъпва
5
„веднага“, което в случая е на първо число на месеца, следващ месеца на потреблението.
Ето защо, за поставянето на потребителя в забава за изпълнението на всички
начислени при действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на
топлинната енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е
договорена, а е настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от
кредитора до длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в
случая няма данни, а и твърдения.
Същевременно, съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през по- голямата
част от исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и
ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
При така изложеното от правна страна, в случая, доколкото ищецът не е установил, а и
не е изложил твърдения да е отправил нарочна покана до длъжника за заплащане на
формираните при действието на общите му условия от 2014г. парични задължения,
обезщетение за забава се следва единствено върху цената на топлинната енергия,
предоставена при действието на общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г. Така, при
съобразяване на общия размер на задълженията на цената на топлинната енергия за този
период, както и на периода на забавата- от 15.09.2017г., когато е настъпила забавата за
заплащането на най- старите включени в този период парични задължения съобразно
цитираното правило на чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2016г., до края на
исковия период- 30.01.2019г., размерът на обезщетението за забава върху цената на
топлинната енергия, потребена, считано от м. 07.2016г. до края на исковия период, опреден
от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 133.17 лева, до която сума и за който
период искът, имащ за предмет обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия,
следва да бъде уважен, а за разликите до пълния предявен размер и период следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
две групи общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет
законната мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да
бъде отхвърлена в цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
6
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 85.36 лева, представляваща част от извършените в хода на заповедното
производство разноски, както и сумата от 471.57 лева- част от сторените в хода на
настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
В случая в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „***********“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания от В. Е.
С., ЕГН **********, за следните суми: за сумата от 1627.40 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 100, находящ се в гр. София, на ж. к. „*** 1“, бл. ******* за сумата от 133.17
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2017г. до 30.01.2019г., за сумата от 31.75 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 01.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 12.02.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 8507/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет
обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия, за разликата над установената
като дължима сума до пълния предявен размер от 145.24 лева и за периода от 17.03.2016г. до
14.09.2017г., както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. Е. С., ЕГН **********, дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
5.51 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Е. С., ЕГН **********, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 85.36 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 471.57 лева- разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7