Определение по дело №31457/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33058
Дата: 6 август 2025 г. (в сила от 6 август 2025 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110131457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33058
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110131457 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от 26.06.2025 г.
от В. К. Г. против „Електрохолд продажби“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които като относими и
необходими следва да бъде приети по делото.
Ищцата е направила искане за задължаване на ответника да представи
приложимите общи условия, като същите са представени с отговора на исковата
молба, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Ответникът не може да бъде
задължен да представи общи условия, приложими от друго търговско дружество /в
случая касаещи електроразпределителната мрежа/, каквото е направеното от ищцата
искане.
Към исковата молба са приложени преписи от двата констативни протокола, въз
основа на които е начислена отречената от ищцата сума, като ищцата е направила
искане за задължаване на ответника да представи други протоколи за преизчисление.
Няма данни ответникът да разполага с други протоколи, поради което същият не може
да бъде задължен да ги представи с последиците на чл. 161 ГПК.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на част от предявения иск,
като сочи, че ищцата не е единствен наследник на Й. Б. Н., поради което не може да
предявява чужди права за отричане на суми, които са част от наследствения дял на
други лица. Съдът намира възражението за неоснователно. Ищцата не твърди, че
предявява чужди права, като в исковата молба сочи, че отрича собственото си
задължение в качеството й на наследник на К. Б. Н.. В случай че в производството се
установи, че същата не е единствен наследник, то това би било въпрос по
основателността на предявения иск до евентуален размер, припадащ се на
наследствените права на ищцата.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представеното към исковата молба, към молба с вх. №
225623/26.06.2025 г. и към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същите.
УКАЗВА, с оглед направеното възражение за частична недопустимост на иска,
в срок до откритото по делото съдебно заседание, с препис за ответника, да изложи
допълнителни твърдения дали сочи да е единствен наследник на Й. Б. Н. и К. Б. Н.,
както и дали отречените с исковата молба суми твърди да са припадаща се само на нея
част от наследството. В случай че твърди, че не е единствен наследник, да посочи
припадащия се дял от наследството на всеки от наследниците.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване на ответника да представи
общи условия, касаещи електроразпределителната мрежа, както и съставени
протоколи във връзка с направените преизчисления.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.10.2025
г. от 09:35 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищцата, в качеството й на наследник по
закон на Й. Б. Н., не дължи на ответника сумата от 6231,11 лева, формирана, както
следва: цена използвана електрическа енергия по съставен Констативен протокол №
************* г. за сумата от 3127,31 лева; цена на използвана електрическа енергия
по съставен Констативен протокол № ************* г. за сумата от 77,32 лева; лихва
за забава върху посочените суми в размер от 3026,47 лева. Твърди се, че не са били
налице основания за корекция на сметката, че сумите са неправилно определени, както
и че са погасени поради изтекъл давностен срок.
Ищцата В. К. Г. твърди, че е наследница на К. Б. Н., като в това си качество е
собственик на недвижим имот в с. Г., община С., С. о., представляващ поземлен имот с
идентификатор **************, ведно с построената в поземления имот еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор **************.1, катосочи, че е ползвател
електроенергия на процесния обект. След извършена справка при ответника
установила, че по клиентски номер ************* е налично задължение в размер на
6231,11 лева /който размер е конкретизиран с молба от 26.06.2025 г./. Задължението
било формирано въз основа на съставени констативни протоколи № ********** от
22.11.2013 г. и № ********* от 12.06.2018 г., съставени от „ЧЕЗ Разпределение
България“ ЕАД, Оперативен център М. - гр. С., след като били извършени проверки от
служителите на ответника на средствата за търговско измерване. В резултат на
извършените проверки, обективирани в съставените протоколи, били подменени
средствата за търговско измерване, като респективно били извършени и съответните
финансови корекции на задълженията за ползване на електроенергия. Сочи, че
задълженията към ответното дружество са породени към 14.12.2013 г. От съставените
констативни протоколи при извършените от служителите на ответното дружество
проверки на средствата на търговско измерване на доставената и потребена
електроенергия не се установявало на какво основание са направени корекции на
задълженията и за какъв период от време. Счита, че не са налице основания за
направените корекции на задълженията за потребена електроенергия, както и че
2
сумата на задължението е неправилно определена. Излага, че е налице и неизпълнение
на задължението на ответното дружество по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката по отношение уведомяването на клиента, че са налице
основания за корекция при налични правила за измерване на количеството
електроенергия. Отрича да е налице виновно поведение от потребителя, като в Закона
за енергетиката не се съдържала клауза, която да предвижда обективна безвиновна
отговорност на потребителя на електроенергия, при неизмерена, неправилно или
неточно измерена електроенергия и процедурата за изчисляване на консумираната
енергия съгласно чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката. Отделно прави възражение за
изтекъл период на погасителна давност на задължението. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. На първо място
сочи, че наследодателят на ищцата, която е била регистрирана при ответното
дружество с клиентски № ************* и адрес с. Г., общ. С., обл. С., е Й. Б. Н..
Твърди обаче, че ищцата не е единствена нейна наследница, поради което може да
предяви иск единствено за частта от дълга, припадаща се на наследствения й дял.
Сочи, че процесиите суми са от реално използвано количество електрическа енергия в
имота за период от 05.11.2013 г. до 23.07.2018 г., като размерът на неплатената
главница е 3204,63 лв. Начислената неустойка за забавено плащане върху главницата
към 01.07.2025 г. твърди да е в размер на 3698,92 лв. Излага, че по повод подадено
заявление вх. № ********** г. от В. К. Г., към което е приложено Удостоверение за
наследници от 07.03.2024 г. на С. о., партидата за ел. енергия от името на починалото
лице Й. Б. Н. с кл. № ************* за адрес с. Г., общ. С., обл. С., е прехвърлена на В.
К. Г. с добавка „и сънаследници“, като бил регистриран нов клиентски №
***********.
Сочи, че задълженията били префактурирани по новия клиентски номер, като са
преиздадени фактурите, както следва:
1. Фактура № ************* г. на стойност 3127,31 лв. за период от
05.11.2013 г. до 04.12.2013 г., с падеж 28.10.2024 г. и основание за издаване посочено
във фактурата - „Показанията са изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни
мрежи запад“ ЕАД поради липса на достъп до електромера“;
2. Фактура № ************ г. на стойност 159,91 лв. за период от 23.06.2018
г. до 23.07.2018 г., от която твърди са е налице неплатен остатък от 77,32 лв. с падеж
28.10.2024 г. и основание за издаване, посочено във фактурата — „Показанията са
изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД поради липса
на достъп до електромера“. Така отразените суми не били платени понастоящем.
Счита за неоснователно направеното от ищеца възражение за погасяване на
задълженията по давност. Сочи, че при погасяване на задължението поради изтекъл
давностен срок, за длъжника възниква едно потестативно право да откаже изпълнение,
а в същото време вземането продължава да съществува като материално право. Счита,
3
че погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитора, а
поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към
кредитора.
Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищците вземане
съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между
страните, респ. между наследодателя на ищеца и ответното дружество, е съществувало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът, респ. нейният
наследодател, е бил потребител на ел. енергия, респ., че е извършена служебна
едностранна корекция на сметката на ищеца с процесната сума съобразно закона и
приетите правила, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането
до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не сочат доказателства за
установяване на разпределените в тежест на всяка от тях факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: 1/ че между ищцата, респ. нейния
наследодател, и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
отношение в процесния период за процесния имот; 2/ че вследствие на едностранна
корекция са издадени процесните фактури; 3/ че отречените суми не са платени на
ответника.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4