О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. Велико Търново, 10.05.2022г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на десети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова адм. д. № 220/2022г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3
от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на С.В.В. ***,
чрез адв. Н.И.К. ***, офис 8 за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-1739-000025
на Началник РУ Велико Търново към ОД на
МВР Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП временно
е спряно от движение МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“ с рег. №
***за срок от три месеца, счита от 15.04.2022г.
В
искането са изложени доводи, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ ще
причини значителни или труднопоправими вреди на дейността му, тъй като работи
като началник цех в предприятие „БИЛТРАНС – В.“ ЕООД и със заповед №
18/01.07.2021г. е определен да снабдява магазини в страната със стока и
продукти от фирмата. ЗППАМ е насочена срещу автомобила, с който ходи на работа
и изпълнява служебните си задължения. Отделно от това била насочена и срещу
контролния талон на В., поради което бил възпрепятстван да управлява какъвто и
да било друг автомобил. Наред с това се позовава на неустановеност на
специалната цел при движението на автомобила, елемент от състава на нарушението
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не бил извършил вмененото му нарушение. На последно
място счита, че спирането на процесната ЗППАМ не е в ущърб на наказващия орган,
тъй като при потвърждаване на заповедта, изпълнението й ще продължи до
изтърпяване на санкцията.
Искането
е допустимо, като подадено от надлежна страна. Разгледано по същество е
неоснователно.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22-1739-000025 на
Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР
Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП временно е
спряно от движение МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“ с рег. № ***за
срок от три месеца, счита от 15.04.2022г.
Като фактическо
основание за прилагане на ПАМ е посочено, че на 14.04.2022г., около 23:05 часа
в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. Магистрална и ул. Краков – кръгово
кръстовище, като водач на лек автомобил Форд „Мустанг“, с рег. № ***, в посока към бул.
България не използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в превъртане
на задните задвиждащи се колела и поднасяне на задната част на автомобила по
посока на движение, като същото е съпроводено със силен шум на двигателя
(форсиране) и свистене на гуми, с което действие застрашава останалите
участници в движението. Нарушението е извършено на суха пътна настилка.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не
предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.
172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на
жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл.
166, ал. 2, вр. ал.
4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране
на изпълнението на актове по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение
особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства
и последиците от тях е за адресата на ПАМ.
Следователно, за да
бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже
както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за
настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали
те са значителни или трудно поправими. В случая, няма доказателства, че личният
автомобил на жалбоподателя се използва като служебен от него за целите на
дружеството „БИЛТРАНС – В.“ ЕООД. Няма доказателства, че дружеството, в което
работи жалбоподателят не притежава други служебни автомобили (наложената ПАМ
касае личен автомобил) и наети други лица със съответно свидетелство за МПС. Нещо
повече, и представеното допълнително споразумение от 29.01.2021г. и заповед №
18 от 01.07.2021г. значително предшестват датата на налагането на ПАМ, поради
което не са нови обстоятелства, на база на които може да се спре изпълнението.
При тези данни съдът
намира за неоснователни доводите на молителя, че предварителното изпълнение на
заповедта би могло да му причини значителни и трудно поправими вреди, които да
се противопоставят по тежест и значимост на презумирания интерес, в чиято
защита е допуснато предварителното изпълнение на акта. За да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на
предпоставките по чл.
60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените
вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за
спирането му.
Предмет на настоящата съдебна проверка е
наличието на критериите по чл.
166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото
на защита на жалбоподателят мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно
действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната
законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 АПК изисква оспорващата да докаже наличието на опасност от
настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от
невлязъл в сила административен акт. Респ. оспорващата следва да установи, че
от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или
трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен неин интерес,
противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието
на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и предвид
наличните по делото доказателства, то прилагането на заповедта не създава
сочените непосредствени опасности за жалбоподателят, респ. не се налага то да
бъде незабавно спряно. Такива данни по делото не са събрани, жалбоподателят не
е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока. Липсата на
установено от адресата на акта ново обстоятелство е достатъчно основание за
отхвърляне на искането му за спиране на предварителното изпълнение. Изложените
в искането за спиране доводи за неустановеност на нарушението е въпрос по
същество и не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Воден от горното, и на
основание чл.
166, ал. 3 от АПК,
Административен съд –Велико Търново, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.В.В. ***, чрез адв. Н.И.К. ***,
офис 8 за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-1739-000025 на Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико
Търново, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП временно е спряно
от движение МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“ с рег. № ***за
срок от три месеца, счита от 15.04.2022г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: