Решение по дело №58618/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23447
Дата: 29 декември 2024 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20231110158618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23447
гр. София, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110158618 по описа за 2023 година
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Н. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес в ****, чрез пълномощника й адв. Ж. Н. Н., АК – София, със съдебен
адрес в **** против Столична община, ЕИК ** с адрес в ****, представлявана от Кмета.
Твърди се в исковата молба, че на 01.01.2019 г. ищцата е претърпяла инцидент при
посещение на обособено място за разхождане на кучета в Южен парк, като в резултат на
пропадане на крака й в дупка е получила счупване. След инцидента е откарана в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където медицинският екип констатира „счупване на дясната
подбедрица“. На 02.01.2019 г. Н. Р. е оперирана, при което са й поставени 9 винта и метална
пластина, а след операция е прекарала пет дни в болница, през който период
следоперативната болка и мускулните спазми са й причинили почти постоянно безсъние.
След изписването от болницата ищцата счупеният крак на ищцата е бил обездвижен и в
продължение на тридесет дни е трябвало да не стъпва на него. В периода на възстановяване
Н. Р. е изпитвала остра пронизваща болка поради мускулни спазми в резултат на
обездвижването на мускулите на крака, поради което е приемала постоянно обезболяващи
медикаменти и са й били необходими постоянни грижи от страна на близките й, които са й
помагали да се придвижва и изпълнява дори и елементарни ежедневни дейности като
придвижване от една стая в друга, обличане, къпане, ходене до тоалетна. Поради
поставените винтове, Н. Р. е изпитвала ограничения в движението на ставата на крака и е
възстановила обичайната си физическа активност три месеца след операцията. На 15.11.2019
г. ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция в МБАЛ „Света София“ за сваляне на
металната пластина и деветте винта, в следствие на което в продължение на 36 дни е била в
невъзможност да работи и да се движи активно, отново се е наложил прием на
обезболяващи, а в следствие на поставената спинална упойка е получила гадене и силно
главоболие, които са продължили близо 10 дни след операцията. През продължителен
период от време Н. Р. е била с ограничени движения, а в следствие на двете оперативни
интервенции е получила два белега (с размери 5 см. и 10 см.), които представляват трайни
козметични дефекти за цял живот и сами по себе си са допълнително обременителни
емоционално.
1
В следствие на падането и фрактурата на крака, ишцата е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в силни болки, страдания и психическо безпокойство. Ищцата сочи, че
така претърпените вреди са следствие на следствие на неизпълнението на законовите
задължения на Столична община по надлежно поддържане на парковете - общинска
собственост.
Н. Р. сочи, че е предявила иск за осъждане на ответната община да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди, заявен частично за сумата от 10 000 лв. от обща
размер от 17 000 лв. С влязлото в сила решение , постановено по гражданско дело № 991 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав, искът е уважен и Столична
община е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв.
Като излага тези обстоятелства, Н. Р. обуславя правния си интерес от предявяването
на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответната община да й заплати сумата от 7 000 лв. (седем хиляди
лева), представляваща непредявената в предходното производство част от обезщетението за
неимуществени вреди и сумата от 2 252,13 лв. (две хиляди двеста петдесет и два лева и
тринадесет стотинки) – обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната
лихва върху претендираната главница за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
С неприсъствено решение № 19797 от 04.11.2024 г., предявеният осъдителен иск е
уважен изцяло.
На 06.11.2024 г. процесуалният представител на Н. Р. депозира молба с искане да бъде
допълнено решението по делото, като бъде осъдена ответната община да заплати законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът не депозира отговор на молбата за допълване в едноседмичния срок по
чл. 250 ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с искането за допълване на решението по делото, намира
същото за допустимо, а по същество – основателно, предвид следните съображения:
Молбата по чл. 250 от ГПК е депозирана от активно процесуално легитимирано лице
– ищцата в производството, чрез процесуалния й представител. Тя е и подадена в
преклузивния едномесечен срок от връчването на решението на ищеца.
По същество молбата е основателна. С нея се прави искане да се допълни решението,
като се присъди на ищцата и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищцата е сезирала съда с искане
за осъждане на ответната Община да заплати и законната лихва от предявяването на иска до
изплащането на вземането. Поради пропуск, съдът не се е произнесъл по тази акцесорна
претенция. Същата е основателна – уважаването й е обусловено от основателността на
главния иск, за което са изложени мотиви в решение № 19797 от 04.11.2024 г., настъпването
на падежа на задължението на ответника и изпадането му забава, което обосновава
отговорността му за забавено изпълнение.
Ето защо, молбата на пълномощника на Н. Р. е основателна и следва да бъде
постановено допълнително решение, с което да се осъди Столична община да заплати на
ищцата законната лихва върху главницата от 7 000 лв. от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Водим от горното и на основание чл. 250 ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ДОПЪЛВА решение № 19797 от 04.11.2024 г., постановено по гражданско дело №
58618 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, като ОСЪЖДА
Столична община, ЕИК ** с адрес в ****, представлявана от Кмета да заплати на Н. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес в **** законната лихва върху главница от 7 000 лв. (седем
хиляди лева), представляваща непредявената в предходното производство част от
обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в следствие на
пропадане на ищцата в дупка на 01.01.2019 г. в пространство, определено за разходки на
кучета, находящо се в гр. София, Южен парк, до образуването на която се е стигнало поради
необезопасяването на пространството, определено от ответника за разходка на домашни
любимци, от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.10.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3