Р Е Ш Е Н И Е
№ град А. 24.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти наказателен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ОКТОМВРИ две хиляда и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар:
Яна Петкова
прокурора:……….
като
разгледа докладваното
от съдия Дучева АНД №299 по описа на
АРС за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-001497
от 13.08.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на
ЕТ „***“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А.,*** за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
Недоволна
от горепосоченото наказателно постановление е останала жалбоподателя К.И.К., поради
което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност. По същество - оспорва се достоверността на фактическите
констатации, възприети от АНО в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не
е извършила вмененото административно нарушение, т.к. лицето Н.Р.А. не е
работила в обекта. С жалбата се
претендира, съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателя К.И.К. се явява лично и с адв.К., поддържа жалбата на
посочените основания.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт
Николова, която изразява становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно
и правилно, издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, при безспорно
доказаното извършено административно нарушение.
РП –А., призована с оглед правомощията си по общ
надзор за законност на адм.актове, не изпраща процесуален представител в
с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че
жалбоподателя в качеството на ЕТ „***“
стопанисва павилион за странджанки и хот-дог в гр.А. на ***.
На 13.06.2018г служителите
на Д „ИТ“ –Б.- свид.Л.В. и К.Г. извършвали планова проверка на търговските
обекти в гр.А.. Около 14,30ч. застанали пред търговски обект на ***- павилион
за риба, скара, хот-дог и странджанки. В обекта установили трима души-
собственика К. К. и неговата съпруга и свид.Н.А.. На свид.А. била дадена за
попълване анкетна карта, в която тя попълнила, че не работи в обекта. При
проведен разговор със св.А. свид.В. разбрал, че тя е работила в обекта преди
време , но трудовият й договор е бил прекратен, а в конкретния ден е минавала
от там и е влязла да помогне на собствениците. Жалбоподателя бил поканен на
29.06.2018г да се яви в Д „ИТ“ за съставяне на АУАН и да донесе всички изискани
документи.
На 29.06.2017г в Д „ИТ“-Б. се явил К. К., който настоявал,
че на 13.06. Н.А. не е престирала труд в обекта, а случайно се е оказала на
място и решила да помогне, понеже познава работата. Обяснил, че след няколко
дни свид.А. е решила пак да започне работа в обекта и на 20.06.2018г са
сключили трудов договор, за което представил писмени доказателства.
Въпреки възраженията на жалбоподателя, св. В. в кръга
на правомощията си на 29.06.2018г
съставила АУАН № 02-001497/29.06.2018г, против
жалбоподателя ЕТ „***“, в
качеството му на работодател. В същия словно материализираното фактическо
описание на нарушението, се изразява в следното:” на 13.06.2018г в 14,30ч е
допуснал до работа Н.Р.А. ,ЕГН: **********, като „продавач -консултант“(изпълняващ трудова дейност) в обект за бързо хранене :
Павилион за риба, скара, хот-дог и странджанки, находящ се в южния край на
кооперативен пазар –гр.А., *** преди да й бъде предоставено копие от
уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП”, което правно е квалифицирано с разпоредбата на чл.62,
ал.2 КТ – посочената за нарушена.
Съставянето на процесния АУАН, както и неговото
предявяване и връчване, се извършили лично на нарушителя на 29.06.2018г. В
текста на АУАН било вписано, че няма възражения.
Бъз основа на 13.08.2018г, Директорът на Д„ИТ” – Б.
издал обжалваното НП № 02-001497/13.08.2018г, с което на жалбоподателя ЕТ „***“ е наложено административно наказание -„Имуществена
санкция” в размер 3000 лв, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал.2 от КТ.
Видно от съдържанието на санкционния
акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите
констатациите, така и правната квалификация на нарушението, дадени от
контролния орган- вписани в АУАН и същите са възпроизведени по напълно
идентичен начин.
НП е редовно
връчено на жалбоподателя по пощата, с писмо с обратна разписка с дата на
получаване 16.08.2018г.
От правна
страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима,
като депозирана в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице –
санкционираният субект нарушителя Т. А.. Преценена по същество, същата е основателна,
за което съдът излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно
-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК),
тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване
на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на
нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като
неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува
на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,
съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия съгласно Заповед
№ З-0058/ 11.02.2014г. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 16.08.2018г
съгласно отбелязването направено в обратната разписка.
За да се произнесе по
жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно приложение
на материалния закон, което е довело до нарушение на правото на защита на
жалбоподателя и до съществени процесуални нарушения. Съдът изпълнявайки
задължението си за цялостна и всеобхватна проверка на НП констатира при
издаването му да са допуснати две нарушения. Едното нарушение е на
императивната разпоредба на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН относно мястото, на което е
извършено административното нарушение, като е посочено различно място в текста
на АУАН и НП, и според показанията на разпитаните по делото свидетели. Според
текста на АУАН и показанията на свид.В. мястото на извършване на нарушението е ***.
В обстоятелствената част на НП обаче (която се явява рамка на обвинението) като
място на нарушението е посочено ***. Т.к. правилата на
административно-наказателното производство не познават понятието техническа
грешка посоченото разминаване между текста на АУАН, НП и показанията на
свидетелите е само по себе си достатъчно основание за отмяна на НП , поради
нарушено право на защита на жалбоподателя.Посоченият порок в текста на НП е
достатъчно сериозен и обосновава отмяната му без съдът да разглежда спора по
същество, но с цел изчерпателност съдът счита за редно да изложи и основания по
същество за отмяна на атакуваното НП.
Съдът като разгледа спора по
същество, счита че е налице и неправилно приложение на материалния закон от
АНО, който неправилно е привел фактите под хипотезата на правната норма на чл.63,
ал.2 от КТ. За целта законът изисква работодателят да е допуснал до работа
работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Видно от попълнената от свид.Н.А. анкетна карта (л.21), същата не
твърди да работи в обекта. В графата за трудово възнаграждение е посочила, че
не получава такова.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето
на работна сила от работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при
определени работен режим и условия за
нейното предоставяне и използване - работно
място, работно време и възнаграждение за конкретно
възложена работа, със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудовоправните норми. Според императивната норма на чл.1,ал. КТ,
предоставянето на работна сила е юридически факт и е допустимо под форма само
на трудово правоотношение. От тук, изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение, предопределящи същите и за трудовия договор, тук характерното
е: предмета – престира се работна сила/жив труд/, при упражняване на конкретна трудова функция,
с уговорени съществени елементи /работно време и място, характер на
извършваната работа и трудово
възнаграждение/. Типично за същото са
продължителността му – нееднократност на престирането на задълженията, така и
необвързаността с определен резултат, а с дължимост на работна сила като
поведение. Видно от попълнената от свид.А. анкетна карта последната освен , че
не твърди да работи в обекта, също така не сочи работно време и размер на
трудовото възнаграждение. Разпитана в о.с.з. свид.А. не крие , че се е намирала
в обекта по време на проверката, т.к. случайно е минала от там същия ден и след
като е разбрала, че съпругата на собственика е на зъболекар е решила да остане
и да помогне, защото познава естеството на работата. От характера на
отношенията между жалбоподателя и свидетелката А. на процесната дата не става
ясно същите да са трудовоправни. Фактът, че една седмица след проверката е бил
сключен трудов договор със свидетелката не може категорично да се тълкува в
полза на обвинителната теза. Задължение на АНО е да докаже категорично съставът
на адм.нарушение и по мнение на решаващата съдебна инстанция това не е сторено.
В
този смисъл и по изложените съображения съдът прецени, че от АНО неправилно е
приложен материалния закон , което е основание за отмяна на атакуваното НП.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-001497 от
13.08.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на ЕТ
„***“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А.,*** за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00
лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: