Решение по дело №809/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 425
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200500809
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Благоевград, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500809 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна
жалба подадена от В. П. В., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“М.С.И“ № 15, ет.4,
чрез адв. Р.В., АК Благоевград, с адрес Благоевград, ул.“В.“ №28, срещу Решение №
143/29.07.2021г., постановено по гражданско дело № 1160/2021г. по описа на РС
Благоевград, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове за признаване за
незаконно на извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение и за
възстановяването й на длъжността заемана преди прекратяването.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като
същото е немотивирано и необосновано. Излага се, изводите на първоинстанционния съд, че
поради наличие на специална уредба в ЗМСМА, основанията на КТ за прекратяване на
трудово правоотношение са неприложими са неправилни. Твърди се, че кметът има право да
прекрати без предизвестие на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА трудовото правоотношение
със заместник кмета, като тази разпоредба е специална по отношение нормите на КТ и касае
правото на кмета да не дава предизвестие на заместник – кмета, но не изключва
задължението на работодателя да изложи в заповедта си изчерпателно мотивите свързани с
посоченото в заповедта основание за уволнение. Излага се, че формалното посочване на
1
правни норми без мотиви, прави заповедта незаконосъобразна, като уволнението следва да
бъде признато за незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Поддържа се в
жалбата, че мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание трябва
да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се
допълват или конкретизират от работодателя или от съда при оспорване на законността на
уволнението. Сочи се, че тълкуването на чл.39, ал.4 от ЗМСМА като самостоятелно
прекратително основание, касаещо възможността на кмета безмотивно да освободи
заместник кмета от заеманата длъжност би довело до неограничена власт на кметовете, и
невъзможност за съдебен контрол на действията, което е в противоречие с основни
принципи на правото и затова не следва, че законодателя е вложил в тази разпоредба
смисъла на самостоятелно, специално основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, което дерогира общите правила на трудовото законодателство. Наведени
са доводи, че в настоящия случай при издаване на заповедта работодателя не е посочил
конкретно фактическо основание за прекратяване на правоотношението, като позоваването
единствено на текста на закона не е идентично на мотиви. Поддържа се, че изводът на съда,
че при съставяне на заповедта за освобождаване на заместник – кмета, няма допълнителни
изисквания за необходимото съдържание, освен възможността освобождаването да бъде без
предизвестие са погрешни, тъй като освобождаването на заместник кмет не може да се
осъществи по преценка на органа, който го назначава, по аргумент на противното от чл.19а,
ал.1 от Закона за администрацията, поради което освобождаването може да почива само на
основанията от Кодекса на труда. На следващо място се твърди, че липсата на мотиви в
уволнителната заповед е в противоречие с редица разпореждания на Европейското
законодателство – разпоредбата на чл.24 от европейската социална харта, както и с
международни договори по които България е страна, които са част от вътрешното право и
имат предимство пред нормите от вътрешното право, които им противоречат /чл.8 от
Всеобщата декларация за правата на човека, чл.6 на международния пакт за икономически,
социални и културни права, чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, и чл.2 от Конвенция № 111 на Международната организация на труда, с
Конституцията на Р.България, Кодекса на труда и Закона за нормативните актове и Закона
за администрацията.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените
искове, да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата
Община Благоевград.
В съдебно заседание въззивника В.В. се представлява от пълномощник, който поддържа
въззивната жалба по съображенията изложени в нея, като пледира за уважаването й и отмяна
на решението на РС Благоевград.
Въззиваемата Община Благоевград, се представлява от редовно упълномощен
2
процесуален представител, който оспорва подадената въззивна жалба, по същество пледира
за отхвърлянето й, и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът като извърши преценка на подадената въззивна жалба, намира че същата е
допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и
приложения от тези по приложимите разпоредби на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът
след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното
решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със
събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща
своята към нея. Окръжен съд Благоевград споделя и окончателните правни изводи изложени
в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
По делото са събрани доказателства – трудов договор № 569-ЧР-Д/25.11.2019г., от който
се установява безспорно, че ищецът В.В. е заемала длъжността "заместник кмет по култура
и хуманитарни дейности" в Община Благоевград, сключен на осн. чл. 68, ал.1, т. 5 КТ, във
вр. с чл.39, ал.1 от ЗМСМА, като на 26.11.2019 г. е постъпила на работа. Договорени са
размер на трудово възнаграждение и други права и задължения на служителя. По делото не
се спори, че от 05.04.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 253-ЧР-
Д/05.04.2021 г. на Кмета на Община Благоевград, в която като основание е посочено чл. 39,
ал. 5 ЗМСМА. Приобщено е по делото трудовото досие на ищцата, копие от трудовата й
книжка и служебна бележка за получаваното от същата трудово възнаграждение.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за
неоснователни по следните съображения: налице е трайна и константна практика на ВКС,
свързана с предмета на делото относно начина на възникване, вида на правоотношението и
начина на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кмета на община/район.
Постановени по реда на чл.290 ГПК са редица решения № 374/14.12.2011 г. по гр.д. №
368/2011 г. и решение № 444/18.06.2010 г. по гр.д.№ 388/09 г. Назначаването на заместник
кметовете става съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, а на основание ал. 5 от същата разпоредба
се извършва освобождаването им - без предизвестие със заповед на кмета. Това основание за
3
освобождаване от изпълнение на трудовите функции е специално и преценката за него не е
свързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. Без
значение е какви разпоредби са били посочени в актовете при възникване на трудовото
правоотношение между страните. При осъществяване на своята дейност, в рамките на
определения в структурата на общината/района брой заместник-кметове, и кметовете на
райони, и кметовете на общини свободно могат да определят своя управленски екип –
заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете назначават заместник-кметовете и
определят техните функции ( чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА) изключително по своя преценка и без
ограничения. Разпоредбата на 38, ал. 2 от ЗМСМА предвижда, че единствено кметът на
общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението.
Съответно на правото на кмета да назначава заместник кмета по своя преценка е
предвидената възможност заместник-кмет да бъде освободен от длъжност без предизвестие
от същия орган (чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА). Правното положение на заместник-кметовете като
част от екипа на изборен орган, прави приложима при прекратяването и на специалната
разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща, че освобождаването на заместник-
кметовете се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към
която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание. Последното е и
тълкуването, дадено по постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 309 от
30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. (към което препращат и Решение № 459
от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1358/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 274 от 31.05.2010 г. по
гр.д. № 110/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.), дало отговор на въпроса дали разпоредбата на чл.
39, ал. 5 от ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение със заместник-кмета на община/район или определя само акта, с който се
прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, както и относно
необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 5 от
ЗМСМА. В същата насока е и Определение № 327 от 08.05.2020г. постановено по гр.д.№
674 описа на ВКС за 2020 год.
Тази задължителна практика е съобразил и първоинстанционният съд, като е възприел, че
Заповед № 253-ЧР-Д/05.04.2021 г.за освобождаване на жалбоподателя от длъжност в случая
на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, във вида в който е била постановена, е била
достатъчна за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото.
Освобождаването на жалбоподателя като заместник-кмет на Община Благоевград е било
извършено без предизвестие, със заповед на Кмета, като няма въведени от закона
допълнителни изисквания за съдържание на заповедта. Мотивите за освобождаването на
жалбоподателя от длъжност са правно ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол.
Въззивният съд споделя възприетото от районния съд и оплакването на жалбоподателя по
въззивната жалба, че в заповедта за уволнение липсват мотиви, а това е условие за нейната
незаконосъобразност, е неоснователно. Длъжността, която е заемал жалбоподателят е
политическа. Той е заел длъжността по политическа целесъобразност, назначен от изборен
орган, и е освободен по такава целесъобразност.
4
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че тезата на жалбоподателя, че липсата на
мотиви в уволнителната заповед противоречи на редица актове на Европейското
законодателство, не може да бъде споделена. Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на законно основание съобразно българското законодателство, като същото е
посочено в издадената заповед, която й е връчена, като на същата е осигурена възможност
да се защити чрез подаване на настоящия иск. В този смисъл, извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение е правно обосновано, а не произволно, като преценката на
работодателя за освобождаване на заместник-кмета е такава по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете
инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на процеса, право на разноски има въззиваемият, като съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК същите следва да бъдат определени в размер на 100 лв.
Воден от горното Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №143 от 29.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 1160/2021г. по
описа на РС Благоевград, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. П. В., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“М.С.И“ № 15, ет.4 да
заплати на Община Благоевград, с адрес Благоевград, пл.“Г.И.“ №1, представлявана от И.С. -
Кмет, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от 21.10.2021г.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5