№ 102
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110202999 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-4332-
000862/31.10.2023 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел Пътна
Полиция СДВР, което на А. П. М. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на възможността жалбоподателя да разбере фактическите рамки
на вмененото му нарушение. В тази връзка не ставало ясно защо наказващият
орган бил приел, че скоростта, с която се движел, е несъобразена. Изразено е
становище, че действителният причинител на ПТП било трето лице, чието
поведение не било описано в процесния АУАН. По тези съображения се моли
да бъде отменено наказателното постановление .
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в
1
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.10.2023 г., около 16: 19 ч., в гр. София жалбоподателят А. П. М.
управлявал лек автомобил Тойота Селика с рег. № С****ХХ по бул. "Черни
врък" в посока на движение от ул. „Околовръстен път“към ул. „Сребърна“ в
дясната пътна лента. Междувременно И. Т. управлявала собствения си лек
автомобил "Дайхатсу Териус" с рег. № Са****ХМ успоредно на същата улица,
в лявата част на пътното платно . При наличие на двойна непрекъсната
маркировка, св. Т. предпиела маневра завой надясно, като не пропуснала и
реализирала ПТП с попътно движещия се от дясно на нея лек автомобил
Тойота Селика, управляван от жалбоподателя и му нанесла материални щети.
Пристигналите на място служители на СДВР-ОПП изслушали
обясненията на двамата водачи и възприели местоположението на двете
превозни средства, като св. Ж. Й. изгледал съдържанието на видеозапис от
камера на намираша се наблизо фирма „Овъргаз”, на който било заснето
настъпването на самото ПТП. При така установената фактическа обстановка,
св. Й. съставил АУАН срещу св. И. Т. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и
срещу жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление, като АНО приел изцяло фактическите констатации, изложени
в него, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – показанията на св.Ж. Й.. Съдът кредитира
показанията на актосъставителя Ж. Й., тъй като чрез тях се изясняват
обстоятелства относно състоянието на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя и установените по него щети, разположението на двата леки
автомобила на пътното платно, както и механизма на настъпване на самото
2
ПТП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл.34 ЗАНН. В конкретния случай обаче нито съставеният акт за
установяване на административно нарушение, нито обжалваното наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, тъй като не са посочени важни обстоятелства, свързани с описание на
нарушението и фактите, при които е извършено. Поради това съдът приема, че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото
фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение
към извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин. Отговорността на
жалбоподателя като водач на ППС е ангажирана затова, че е нарушил
предписанието в нормата чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща водачите на пътни
превозни средства при движението си да изберат скорост, съобразена с
факторите, влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на
движението. Следващата се санкционна норма за това нарушение се съдържа
в чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП, която гласи, че който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая на
жалбоподателя е вменено, че се е движил със скорост, несъобразена спрямо
характера и интензивността на движението. АНО има задължение да посочи
конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават
предпоставки за настъпване на ПТП, за да се даде възможност на
3
жалбоподателя да разбере точно в какво се изразява нарушението. При
преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е необходимо да се посочи с кои конкретно фактори и
условия на пътя скоростта не е била съобразена, в това число описание на
интензивността на движението. На следващо място съдът намира за нужно да
отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е
факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените
факти и събраните по делото доказателства. В случая нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е описано какво е състоянието на тези
обстоятелства, за да се прецени по какъв начин те са влияели върху избора на
скорост от водача. Вместо това в АУАН и в наказателното постановление е
преписано част от съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В
случая под общите и абстрактни правни понятия, с които борави законовият
текст, не са подведени конкретни факти от обективната действителност за
пътната обстановка и интензивността на движението, поради което
основателно е възражението за липса на надлежно описание на нарушението.
Възпроизвеждането на законовия текст не изпълва установения
в ЗАНН стандарт за описание на извършеното деяние и пряко рефлектира
върху правото на защита, което е съществено ограничено, тъй като
жалбоподателят трябва да се брани срещу неясни, непредявени му фактически
обстоятелства. Установяването на действителното състояние на посочените
фактори за пръв път едва в съдебното следствие не би санирало допуснатия
порок, тъй като това биха били новопредявени факти, по които досега
жалбоподателят не се е защитавал в хода на процеса. Неспазването от страна
на административнонаказващия орган на изискването в издаденото
наказателно постановление да бъде посочено пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, води до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно и упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност по отношение на обжалвания акт.
Коментираното процесуално нарушение, касаещо липсата на пълно и
коректно описана в акта и НП фактология по извършеното деяние, е от
категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже
ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено
във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за
4
правнозначими и респективно, които следва да опровергава. Допуснатото
нарушение е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция, поради което и
обуславя отмяна на наказателното постановление.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от
които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В тази връзка,
за да е налице нарушение по този текст, следва да се установи причинно-
следствена връзка между виновното поведение на водача и настъпилото ПТП.
В конкретния случай е необходимо жалбоподателят да не е изпълнил едно от
задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което нарушение да е
настъпило ПТП. По делото обаче не се събраха каквито и да било
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него мотоциклет с пътната обстановка.
Доказателства, че скоростта, с която жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, е допринесла за настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие по делото, отсъстват. От показанията на разпитания свидетел не
се установява наличието на причинна връзка между гореизброените фактори с
настъпилото произшествие. Напротив, по делото се установи, че причина за
настъпилото ПТП е неправомерното поведение на другия водач-св. Т., която
при наличие на двойна непрекъсната маркировка, предпиела маневра завой
надясно, като не пропуснала и реализирала ПТП с попътно движещия се от
дясно на нея лек автомобил Тойота Селика, управляван от жалбоподателя. В
тази връзка в действащото законодателство не съществува нормативно
установена презумпция, според която, след като е настъпило
пътнотранспортно произшествие, то несъмнено и другия водач на участвалото
в него превозно средство не е съобразил скоростта на движение с пътните
условия. В този смисъл изводът на наказващия орган за несъобразена скорост
е необоснован. С оглед всичко изложено не би могло да се приеме по
безспорен и категоричен начин, че една от проичините за настъпване на ПТП
е именно несъобразената скорост на жалбоподателя.
По тези съображения наказателното постановление следва да бъде
отменено .
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 147-и състав,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-000862/31.10.2023
г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, което на А. П. М. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6