РЕШЕНИЕ
Номер 116821.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501914 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството по делото е образувано по жалба депозирана от Областна
дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр.В., ул."Ц.К." № ., срещу решение № 2093 /
03.06. 2020 година постановено по гр.д. 16017/2019 година по описа на ВРс,с което се :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр.В., ул."Ц.К." №., ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА И. Д. П. ЕГН **********, съд. адрес: с.С., общ. Д.Ч., обл. В., сумата от
1612,63лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 235 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с
адрес: гр.В., ул."Ц.К." № ., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 234,51 лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Областна дирекция на МВР - гр.
Варна, с адрес: гр.В., ул."Ц.К." № . ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. Д. П.
ЕГН **********, съд. адрес: с.С., общ. Д.Ч., обл. В., сумата от 342,88 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение,.
Твърди се ,че постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при
неправилно приложение на материалния закон,поради което се претендира неговата отмяна
и постановяване на друго,с което да се отхъврли предявения иск,а в условията на
евентуалност да се отхвърли частично предявения иск. Претендират заплащане на
1
юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения
относно твърдяната незаконосъобразност на решението.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира
за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
ищеца И. Д. П. , ЕГН ********** срещу ответника Областна дирекция на МВР - гр.
Варна, иско с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1612,63лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 235 часа, за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът излага ,че през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. И. Д. П. , ЕГН
........ , е полагал труд като мл. инспектор в С-р „СПС" , което е на структурно подчинение
към Областна дирекция на МВР- Варна.
За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Ищецът излага, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
Ищецът излага, че в процесния период е положил положил общо 235,66часа нощен труд, ,
който преизчислен към дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от
ответника и възлиза в размер на исковата сума.
С оглед на горното моли да се постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна Областна дирекция на МВР - гр. Варна е депозирала
2
отговор на исковата молба , в който се оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил
заплатен своевременно,.
Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата,
Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за
заплащане на извънреден труд.
Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата
претенция, като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период, действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
3
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят
в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 410 лева,с
ДДС.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2093 / 03.06. 2020 година постановено по гр.д.
16017/2019 година по описа на ВРс
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Областна дирекция на МВР - гр.
Варна, с адрес: гр.В., ул."Ц.К." № . ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. Д. П.
ЕГН **********, съд. адрес: с.С., общ. Д.Ч., обл. В., сумата от 410 лева, представляваща
4
разноски направени във въззивното производство за платено адв. Възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на
осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5