№ 519
гр. Сливен, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230100508 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени
искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 949895 от 24.10.2023 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, евентуален иск за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем №
949895 от 24.10.2023 година, осъдителен иск за заплащане на сумата 100,00
лева, представляваща недължимо платена сума по договора за заем, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
както и евентуален осъдителен иск за сумата 90,00 лева, недължимо платена
неустойка по Договор за паричен заем № 949895 от 24.10.2023 година, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното
дружество е сключен договор за кредит, като се сочат и заплатените от
ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е
1
нищожен на основание чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като в
няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност
на договора. Аргументира и твърдения за нищожност на клаузата за
неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 949895 от 24.10.2023 година
във връзка с предявения евентуален иск.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати процесната
сума като недължимо платена. При условията на евентуалност се иска
постановяване на решение, прогласяващо нищожността на клаузата за
неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 949895 от 24.10.2023
година, както и осъждането на ответника да заплати недължимо платената по
нищожната клауза сума. Претендират се присъждане на направените по
делото разноски.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се
излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на
изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло след надлежно направено и уважено от съда искане за
изменението им и се моли за уважаването им. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор паричен заем № 949895
от 24.10.2023 година ответното дружество „Креди Йес“ ООД е предоставило в
заем на ищцата С. И. Ж. сумата от 150,00 лева, за срок от три месеца, при
месечен лихвен процент – 3,330 % и ГПР – 47,662 %. Общо ищцата заплатила
на ответното дружество предсрочно сумата 264,00 лева, включваща главница,
2
лихви и неустойка.
Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ
се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока
за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно
установената формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
кредитирани изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор паричен заем № 949895 от 24.10.2023 година, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил
в заем сумата 150,00 лева, а е върнал на ответника - кредитор предсрочно
сумата 264,00 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
3
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 47,662 %. Действителният ГПР
по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде
прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от
ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 114,00 лева. Съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената
главница в размер на 264,00 лева е налице неоснователно обогатяване за
ответника със сумата 114,00 лева. Поради това осъдителния иск следва да се
уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на
депозирана на исковата молба на 30.01.2025 година до окончателното
изплащане.
4
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса от 100,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
М. по посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в
размер на 480,00 лева.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
възраженията на ответника в тази насока са приети за основателни.Това е така
защото, по правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски. Съобразно
представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите възлизат общо на
1060,00 лева, от които 960,00 лева платено адвокатско възнаграждение, 100
лева - държавна такса. Преценявайки основателността на направеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на
Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например
Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно
гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година,
докладчикът прецени, че следва да присъди на ищцата намален размер от
следващите й се разноски, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, тъй
като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а
напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна.
Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не
е извършван разпит на свидетели, не е приемано експертното заключение и не
е оспорена автентичността на писмени документи. Действително извършената
от пълномощника на ищцата работа представлява изготвяне на еднотипна
искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от
докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер
на 480,00 лева за предявените от ищцата искове, който размер е съобразен с
нормативите за определяне на адвокатски възнаграждения, справедлив е,
достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от
една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга
страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални права и
5
не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се
присъжда на ищцовата страна и пълномощника й възлиза на сумата 580,00
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор паричен заем № 949895 от
24.10.2023 година, действащ между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. България, № 196 и С. И. Ж. с
ЕГН: ********** с адрес: гр. .................................., на основания чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с
ЕГН: ********** с адрес: гр. .................................. сумата 114,00 лева /сто и
четиринадесет лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор
паричен заем № 949895 от 24.10.2023 година, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 30.01.2025 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с
ЕГН: ********** с адрес гр. .................................. сумата 100,00 лева /сто
лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В.
М. от АК - Пловдив по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39
от ЗА с IBAN: BG87UNCR70001521514314 сумата 480,00 лева /четиристотин
и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана
безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6