Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 08.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Цветкова
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия
Р. Цветкова адм.д. №83 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118 ал.3 от КСО,
образувано по жалба на Ж.П.Ж., с ЕГН **********,***, против Решение
№2153-27-55/24.02.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №27221980402 от 01.01.2022 г. на
Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен, с което на
основание пар.7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислен размерът на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, считано от 25.12.2021 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение по смисъла на чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се аргументи, че административният
орган неправилно е преизчислил и определил размера на пенсията, считано от
25.12.2021 г., тъй като не е включил увеличението на пенсията, извършено през
2017 г., 2018 г. и 2019 г. Според жалбоподателя законодателят в разпоредбата на
пар.7е ал.2 от ПЗР на КСО е задължил пенсионния орган да осъвремени, преизчисли
и индексира пенсията му за ОСВ, съобразно нормативната уредба, действаща от
датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. включително, без да прави
разлика за реда, по който е направено увеличението за съответната година.
Излагат се и аргументи, че пенсионния орган е следвало да включи увеличението
на пенсията с 2.364% от 01.07.2017 г., 3.819% от 01.07.2018 г. и 5.7% от
01.07.2019 г. Въз основа на изложеното жалбоподателят отправя искане съдът да
се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното решение като
незаконосъобразно, да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне с указания за правилно приложение на пар.7е от ПЗР на КСО във
връзка с чл.70 ал.1 т.1 от КСО.
Ответната страна Директор /той и Ръководител/ на ТП на НОИ град Шумен, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И., която изразява становище за
неоснователност жалбата. Счита, че атакуваното решение е законосъобразно, тъй
като е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
От събраните по делото доказателство, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Въз основа на подадено на
01.03.2017 г. заявление за отпускане на пенсия за ОСВ, с Разпореждане №**********/20.03.2017
г., считано от 01.03.2017 г. първоначално е била отпусната на жалбоподателя
пенсия за ОСВ в минимален размер от 161.38 лв. на основание чл.70 ал.9 от КСО,
след което с Разпореждане №**********/05.06.2017 г., считано от 01.03.2017 г. е
изменена личната пенсия за ОСВ и на основание чл.68а от КСО е отпусната
пожизнена пенсия на жалбоподателя за ОСВ в размер на 806.22 лв., като е
извършено намаление до навършване на изискуемата възраст на жалбоподателя.
С Разпореждане №**********/01.07.2018 г., на основание пар.53 ал.2 и
ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО и ПМС №106/22.06.2018 г. личната пенсия за ОСВ на
жалбоподателя е била преизчислена и е определен размер от 837.01 лв., считано
от 01.07.2018 г. С Разпореждане №27191812766/01.07.2019 г., на основание пар.7б
ал.2 и пар.7в от ПЗР на КСО личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е била
преизчислена и е определен размер от 884.71 лв., считано от 01.07.2019 г. С
Разпореждане №27201761214/01.07.2020 г., на основание чл.100 от КСО и ПМС
№107/28.05.2020 г. личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е била осъвременена и
е определен размер от 943.98 лв., считано от 01.07.2020 г. С Разпореждане №27215380259/01.07.2021
г., на основание чл.100 от КСО и ПМС №200/23.06.2021 г. личната пенсия за ОСВ
на жалбоподателя е била осъвременена и е определен размер от 991.18 лв.,
считано от 01.07.2021 г. За посочените Разпореждания няма данни същите да са
били обжалвани, а и не се навеждат доводи в тази връзка от жалбоподателя,
поради което съдът приема, че същите са влезли в законна сила.
С процесното Разпореждане №27221980402/01.01.2022 г. на Ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен, на основание пар.7е ал.1 и ал.2
от ПЗР на КСО личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е преизчислена и е
определен размер от 1072.77 лв., считано от 25.12.2021 г. Пенсионният орган е
определил проценти за осигурителен стаж за определяне размера на пенсията както
следва: за 39г.7м./осигурителен стаж без превръщане към ІІІ категория/ х 1.35%=53.44%
и за разликата 3г.8м./от общия осигурителен стаж от 43г.03м.27дни/ х 1.20%=4.40%
или общо 57.84%. При това положение, както и при определен общ осигурителен
стаж на жалбоподателят, превърнат към ІІІ категория – 43г.03м.27дни, определен индивидуален коефициент
– 2.237 и средномесечен осигурителен доход за периода 03.2016 г.–02.2017 г. –
777.36 лв., е определен доходът за изчисляване размера на пенсията, а именно
777.36 лв. х 2.237 = 1738.95 лв. Въз основа на това е прието, че доколкото процентът
осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл.70 ал.1 от КСО,
е в размер на 57.84, който, спрямо дохода в размер на 1738.95 лв., определя размер
на пенсията от 1 005.81 лв. Изчисленият при използването на тези величини
размер на пенсията е осъвременен съгласно чл.100 от КСО със съответните
коефициенти както следва: за 2020 г. – 1.067%х1005.81лв.=1073.20 лв.; за 2021г.
- 1,050%х1073.20 лв.=1126.86 лв. След извършеното намаление, съгласно чл.70
ал.14 от КСО до навършване на изискуемата възраст за жалбоподателя, е формиран
окончателният размер на пенсията от 1072.77 лв.
Процесното разпореждане е връчено на жалбоподателя лично на 24.01.2022
г., който с депозирана жалба на 25.01.2022 г. до ръководителя на ТП на НОИ град
Шумен го е оспорил. В жалбата е посочил, че извършеното преизчисление е неправилно,
тъй като е изключено увеличението на пенсията, извършено през 2017 г., 2018 г.
и 2019 г. Според жалбоподателя, каквито са и доводите му в жалбата до съда,
пенсионният орган е следвало да включи увеличението на пенсията с 2.364% от
01.07.2017 г., с 3.819% от 01.07.2018 г. и с 5.7% от 01.07.2019 г., т.е. увеличението
на пенсията за всяка година осигурителен стаж, без значение на категорията,
следва да бъде в размер на 12.5%, а не 8.23%, както е приел пенсионният орган. След
така депозираната жалба е била извършена проверка, които резултати са
обективирани в Доклад от 24.02.2022 г., изготвен от Началник на сектор
„Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ град Шумен.
Въз
основа на така депозираната жалба и събраните в хода на административното
производство доказателства, Директорът на ТП на НОИ град Шумен се е произнесъл
с Решение №2153-27-55 от 24.02.2022 г., с което отхвърлил жалбата, депозирана
от Ж.Ж. срещу Разпореждане №27221980402/01.01.2022 г. на Ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Административният орган е приел,
че личната пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена правилно, съгласно
разпоредбата на пар.7е от ПЗР на КСО, като по силата на разпоредбата
преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г. се извършва без да се променя
доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. и се
умножава с нормативно определените проценти за всяка година и месец
осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021 г., а именно за всяка година
осигурителен стаж без превръщане процентът е 1.35 и съответната пропорционална
част от този процент за месеците осигурителен стаж, а за осигурителния стаж,
представляващ разликата между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж,
определен без превръщане, процентът е 1.2 за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Това правило се прилага само, ако е по-благоприятно за лицето, по силата на
пар.7 ал.3 от ПЗР на КСО. Посочил е в мотивите на решението, че определеният
размер на всяка пенсия се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно
приложимата нормативна уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до
24.12.2021 г. включително. В тази връзка органът е посочил, че за
претендираните от жалбоподателят години, а именно 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
не е било извършено осъвременяване на трудовите пенсии по т. нар. “Швейцарско
правило“ по чл.100 от КСО, съгласно изричната разпоредба на пар.53 ал.1 от ПЗР
към ЗИДКСО, както и пар.7б ал.1 от ПЗР на КСО. През този период законодателят е
установил друг ред за нарастването на пенсиите, а именно чрез преизчисляването
им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж,
а именно за 2017 г. процентът нараства от 1.1 на 1.126%, за 2018 г. процентът
нараства на 1.169% и за 2019 г. процентът нараства на 1.2%. През 2018 г. и 2019
г. пенсиите са подлежали и на преизчисление в размер на по-благоприятния за
лицето при увеличение с фиксиран процент 3.8% за 2018 г. и 5.7% за 2019 г.
Доколкото приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021
г., тежест 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане,
надхвърля използваните през предходните години проценти, то след определяне на
размера на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стаж, не може да се
извърши преизчисляване за периода от 2017 г. до 2019 г. включително, с по-нисък
процент за годините и месеците осигурителен стаж. Административният орган е приел,
че размерът на пенсията, определен с новата тежест на осигурителен стаж, която
е в сила от 25.12.2021 г., не може да бъде увеличен с 3.8% за 2018 г.,
съответно с 5.7% за 2019 г., тъй като тези проценти са приложими само за 2018
г. и за 2019 г., когато тежестта на стажа е била по-ниска. С оглед на това
директорът на ТП на НОИ град Шумен е приел, че жалбата е неоснователно и като
така я е отхвърлил.
Решението на Директора на ТП на НОИ град Шумен е връчено на
жалбоподателя на 01.03.2022 г., който го е оспорил чрез административният орган
с жалба на 10.03.2022 г. пред АдмС град Шумен.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя бе допусната
и назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, както и допусната и назначена
допълнителна такава. От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и
заключението по допълнителната ССчЕ, приети от съда като компетентно дадени, се
установи, че осъвременяването на пенсията на жалбоподателя за 2018 г. и 2019 г.
не е извършено по чл.100 от КСО, а именно т.нар. „Швейцарско правило“, а по
реда на пар.53 ал.1 от ПЗР към ЗИДКСО, по силата на който преизчисляването е
извършено с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен
стаж и съответния процент по чл.70 от КСО за всяка година и началният момент,
съобразно ал.2 на пар.53 от ПЗР на ЗИДКСО. В заключението вещото лице е
проследило всички извършени преизчисления и осъвременявания по отношение на
пенсията на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключението, че увеличението на
размера на пенсията на жалбоподателя за ОСВ, считано от 25.12.2021 г., ако в
преизчислението се включи процент в размер на 3.05%, което е разликата между
5.07%, определен за 2019 г. и съотношението в тежестта на осигурителния стаж
1.2 към 1.169, то размерът на пенсията би се увеличил с 32.72 лв. В
допълнителната ССчЕ вещото лице дава заключение, че размерът на пенсията на
жалбоподателя за ОСВ, считано от 25.12.2021 г., ако в преизчислението са
отразени и съответните увеличения на пенсията от 01.07.2018 г. и от 01.07.2019
г., а именно с 3.8% и с 5.7%, би се увеличил с 104.19 лв.
От така установеното фактическо положение и при спазване разпоредбата на
чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и е насочена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, съобразно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
Процесното Решение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.117
ал.1 т.2 от КСО, като при неговото издаване не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразно Заповед
№1015-27-22/28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен, Ръководителят
по пенсионно осигуряване, той и началник сектор „Пенсионно обслужване“ при ТП
на НОИ град Шумен, е постановил Разпореждане, с което е определена пенсията на
жалбоподателя по реда на КСО. Оспореното Решение в настоящото производство е
постановено по жалба срещу издаденото разпореждане на оспорващия. Решението на
Директора на ТП на НОИ град Шумен е издадено в предвидената от закона форма и съдържа
всички елементи, установени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане. Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална
част от този процент за месеците осигурителен стаж.
В настоящото производство е извършено преизчисление на пенсията на
жалбоподателя, считано от 25.12.2021 г. по реда на пар.7е от ПЗР на КСО, като
съгласно разпоредбата на пар.7е ал.1 от ПЗР на КСО отпуснатите с начална дата
до 24 декември 2021 г., включително, пенсии се преизчисляват от 25 декември
2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021 г. със съответния коефициент по чл.79 ал.1 от КСО. Съгласно ал.2
на същия параграф преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. А според ал.3 на същия
параграф преизчислението на пенсиите по ал.1 се извършва, ако това е
по-благоприятно за лицето.
Както бе посочено и по-горе с процесното Разпореждане при
преизчислението на пенсията на жалбоподателя е приложен по-висок процент за
всяка година осигурителен стаж – 1.35% /при досегашен 1.2%/ като този процент е
приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателя без превръщане към ІІІ
категория, т. е. сборът между стажа от І категория – 5г.6м.28дни и стажа от ІІІ
категория – 34г.0м.10дни, който е 39 години 7 месеца 08дни. За останалия стаж
до 43 години 03 месеца и 27 дни /формиран от превръщане стажа от първа
категория в трета категория труд/ е приложена тежест от 1.2%. При това
положение и съобразно нормата на пар.7е ал.1 от ПЗР на КСО съдът приема, че правилно
пенсионният орган е приложил новият процент за тежест на осигурителния стаж във
формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя по реда на чл.70 ал.1 от КСО само спрямо сбора на осигурителния му
стаж без превръщане, каквото именно е изискването на пар.7е ал.1 от ПЗР на КСО. Този извод се
потвърждава и от заключението на вещото лице, според което, механизмът на
извършеното от административния орган преизчисление на пенсията е съобразен с
основанията на пар.7е от ПЗР на КСО.
Основното възражение на жалбоподателя в настоящото производство се
свежда до неправилно приложение от страна на пенсионния орган на пар.7 ал.2 от
ПЗР на КСО, по силата на който преизчисляването по ал.1 на пра.7е от ПЗР на КСО
се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след
което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г.
включително. Спорът в случая е свързан с това дали в конкретния случай са
извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на
жалбоподателя до 24.12.2021 г.
Видно от представените по делото разпореждания, разгледани по-горе в
настоящото решение, върху пенсията на жалбоподателя са приложени 2
осъвременявания на основание чл.100 от КСО и 2 преизчисления въз основа на
различни разпоредби от ПЗР на КСО и на ЗИДКС. С оспорваното разпореждане, след
преизчисляване на пенсията на жалбоподателя по реда на пар.7е ал.1 от ПЗР на КСО, са приложени две
осъвременявания - за 2020 г. и за 2021 г., но не са приложени преизчисления за
2017 г., 2018 г и 2019 г. Точно липсата на такива преизчисления се оспорва по
делото.
Съдът намира, че
в настоящия случай правилно пенсионният орган е изпълнил разпоредбата на пар.7е
ал.2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по
реда на ал.1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на
отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл.100 от КСО, тъй
като преизчисленията по пар.53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и за 2018
г. и по пар.7в ал.2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими, поради
препокриването им от процесното преизчисление по пар.7е ал.2 от ПЗР на КСО, а
увеличенията по пар.53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и пар.7б ал.2 от ПЗР на
КСО не се обхващат от разпоредбата на пар.7е ал.2 от ПЗР на КСО.
Анализът на разпоредбата на пар.7е от ПЗР на КСО сочи, че
преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването
им по чл.100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с
точно определен процент, както твърди жалбоподателя. Преизчисляването на пенсиите
в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално
определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1.35%
при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват
всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на
жалбоподателя до 24.12.2021 г.
Съобразно пар.53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., изменен с пар.3
т.35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. /ДВ бр.99 от 12.12.2017 г.,
в сила от 1.01.2018 г./, от 2017 г. до годината, в която процентът по чл.70
ал.1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от СК. През 2018 г.,
освен преизчисляването на пенсиите по реда на пар.53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015
г., е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на пар.53
ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като този увеличен размер се съпоставя с
размера, изчислен при преизчисляването по пар.53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.
и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно пар.53
ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал.2,
се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди
преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 г., с процента по чл.70 ал.1, изречение
трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка
година осигурителен стаж. Извършването на изчисления на размера на пенсията по
реда на пар.53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на
разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР на КСО,
тъй като не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това
следва и от използвания от законодателя термин, а именно "увеличение".
По отношение на преизчислението, направено през 2019 г. също не е
извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл.100 от КСО, а е извършено
двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на пар.7б ал.2 от ПЗР на КСО
техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5.7 и по реда на пар.7в ал.1
от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година
осигурителен стаж – 1.2%, поради което важат направените по-горе изводи.
Доколкото приложимият ред при преизчисляване на пенсията, считано от
25.12.2021 г., е специален по пар.7е от ПЗР на КСО и той предвижда замяна на
процентите осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по
чл.70 ал.1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва
прилагането на алтернативния ред за осъвременяване по пар.53 ал.3 от ПЗР на
ЗИДКСО и пар.7б ал.2 от ПЗР на КСО. В тази връзка извършеното преизчисление на
пенсията на жалбоподателя през предходните години се явява обективно
неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление, тъй като
последното го "поглъща" поради определения с пар.7е ал.2 от ПЗР на КСО още по-висок
процент на тежест на годините осигурителен стаж. Безспорно нормата на пар.7е от
ПЗР на КСО поставя акцент именно върху годините за прослужено време, тоест
върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една година
осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на
пенсиите, поради което пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на пар.7е
ал.2 от ПЗР на КСО.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че
оспореният акт в настоящото производство е издаден от компетентен орган, при
липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
изискуемата от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което решението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
Ответната страна
не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.П.Ж., с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-27-55/24.02.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №27221980402 от
01.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен,
с което на основание пар.7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислен размерът на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.12.2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: